Христос изцелява гадаринския бесноват, но жителите Го молят да си тръгне
Евангелският разказ поставя въпроса дали сме готови да приемем Божията благодат, когато това означава да се разделим със земните си привързаности
Епизодът за гадаринския бесноват присъства в три Евангелия и се чете три пъти през годината. Две от тези четения са по време на светата Литургия — свидетелство за важното място на този разказ в живота на Църквата.
Четивото започва с думите: „И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея“ (Лука 8:26).
Къде се намира Гадаринската страна
„Гадаринската страна“ е областта около град Гадара. За древния град днес свидетелстват обширните развалини на Ум-Кейс. В географското описание, представено в текста, близо до Гадара се намира и Гергеса, спомената от свети евангелист Матей в разказа за бесноватите (Мат. 8:28).
Останките на Гергеса са описани като още по-красиви и многобройни. Руините на три храма, двата величествени мраморни амфитеатъра и множеството колони свидетелстват за богатството на тези градове. Повечето от сградите са отнесени към времето след римското завоевание през 63 г., а самите градове са представени като процъфтяващи и по време на Христовата проповед.
Гадаринските гробници, сред които се е укривал бесноватият, представляват пещери, изсечени във варовик. Според описанието малцината съвременни жители на Ум-Кейс продължават да ги използват за свои нужди.
Гадара се намира на около 15 километра от Генисаретското езеро. Това разстояние е причина за хипотези, че евангелският разказ се отнася до друго селище. В Евангелието обаче се говори не за „град Гадарин“, а за „Гадаринска страна“. Изразът може да обозначава околностите на града или посоката към него. Освен това евангелист Лука посочва, че бесовете гонели човека в „пустинята“, тоест в ненаселени места (ср. Лука 8:29).
Дори бесовете се покланят на Бога
Първото, което привлича вниманието в разказа, е срещата на бесноватия с Христос. Обсебеният човек не избягал от Господа. Щом Го видял, той се приближил и Му се поклонил (ср. Марк. 5:6).
Творението се покланя с трепет на Твореца — дори когато е отпаднало от Неговата воля. Това поставя пред нас неудобен въпрос: на кого приличат невярващите, щом дори бесовете се покланят на Бога?
„Иисус го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много“ (Марк. 5:9).
Легионът е римска военна единица. Числеността му се е променяла през различните епохи, но за новозаветното време в текста са посочени обикновено пет-шест хиляди пехотинци и няколкостотин конници. Самото название подсказва колко страшно е било състоянието на този човек.
Често, преди да изядем излишно парче храна, да осъдим някого или да извършим нещо ненужно, си казваме: „Голяма работа, нищо страшно няма да се случи“. Евангелският разказ обаче ни напомня колко дълбоко може да бъде човешкото падение.
Както множество бесове могат да се вселят в човека, така и душата може да приема грях след грях, без да се насити. Препълненият стомах се бунтува и изхвърля ненужното. Душата не се освобождава по този начин: самите ние трябва да се стремим към нейното очистване. В това разсъждение и пределът на земния ни живот се разбира като граница, поставена от Господа пред непрестанното натрупване на грехове.
Изцелението и загубата на стадото
„И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната“ (Лука 8:31).
Наблизо пасяло голямо стадо свине. Бесовете влезли в тях, а животните се устремили към езерото и се удавили. Евангелист Марк посочва и броя им — около две хиляди (ср. Марк. 5:13). В този мащаб авторът вижда потвърждение, че названието „легион“ не е случайно преувеличение.
Гибелта на свинете е представена като проява на бесовската ненавист към всичко живо. Тя ни кара да се замислим какво биха причинили нечистите сили на човешкия род, ако Господ не възпираше действията им.
Свинарите видели случилото се, изтичали в града и разказали за него. Последвалата реакция е една от най-трудните за разбиране части на разказа:
„И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна“ (Лука 8:37).
Току-що било извършено велико чудо. Страшният и неукротим човек, който плашел околните, бил изцелен. Сега седял спокойно, гледал разумно и можел да разговаря. До него стоял Онзи, Който го излекувал и за Когото, според изложението, гадаринците вече били чували.
Вместо да Го помолят да остане, те поискали да си тръгне. Нима сред тях нямало други болни, разслабени или прокажени, които се нуждаели от изцеление? Нямало ли митари и грешници, които имали нужда от Него? Или загубата на свинете се оказала по-важна?
Когато печалбата стане по-скъпа от човека
За да обясни тази реакция, текстът предлага да погледнем случилото се през очите на стопаните.
Евреите не ядат свинско. Изхождайки от твърдението, че по-голямата част от населението край Генисаретското езеро е била юдейска, авторът предполага, че свинете са били отглеждани за продажба на езичници, включително на римляни.
Представете си човек, който е купил няколко прасенца, отгледал ги е с много труд и вече пресмята очакваната печалба. В примера са посочени шест животни, като е приведено твърдението, че печалбата в свиневъдството започва при отглеждането на поне шест глави.
И точно тогава се появява Някой, Който изцелява един бездомник, но стадото загива в езерото. За стопанина, който гледа единствено собствената си загуба, чудото може да изглежда като бедствие. Спасен е човек, но са пропаднали пари и труд.
Различните светоотечески тълкувания
Реакцията на гадаринците получава различни, дори противоположни тълкувания.
Блажени Йероним Стридонски вижда в молбата им не гордост, а смирение:
„Това, че те Го молят да напусне региона им, не е от гордост, както някои твърдят, а от смирение, понеже се смятат за недостойни за присъствието на Господа“.
Той сравнява поведението им с думите на апостол Петър след чудесния улов на риба: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“ (Лука 5:8).
Авторът на разсъждението обаче не приема това обяснение за достатъчно. Петър изрекъл тези думи, но последвал Христос, разпознавайки в Него Онзи, Който има „думи за вечен живот“ (Йоан 6:68). При гадаринците виждаме друго развитие.
За по-близко до смисъла на случилото се е посочено тълкуването на блажени Теофилакт Охридски:
„Поразените от чудото жители на града излезли да посрещнат Иисус. Узнавайки подробностите, те още повече се уплашили. Затова и са молили Иисус да си тръгне. Те се страхували да не се случи нещо още по-лошо. Изгубвайки свинете и съжалявайки за загубата им, те се отказали и от присъствието на Господа“.
Според това тълкуване хората се уплашили от възможността да понесат нови загуби. Ако още преди да влезе в града, този Пророк е допуснал гибелта на толкова животни, какво би последвало, ако остане?
Така изцелението на един отхвърлен човек се оказва недостатъчно ценно в очите на онези, които измерват случилото се с изгубените средства и усилия.
Авторът свързва тази нагласа и с приписваното на юдейския елит очакване за земен цар, който да възстанови могъществото на Израил и да осигури благополучие на всеки израилтянин. В рамките на това тълкуване Христос е отхвърлен, защото не отговаря на представата за земен успех.
Свети Йоан Златоуст също вижда в поведението на жителите духовно безчувствие:
„А че жителите на този град са се намирали в състояние на безчувствие, е видно от края на случилото се. Вместо да Му се поклонят и да се удивят на Неговото могъщество, те Го отпратили и Го помолили да напусне земите им“.
Кога самите ние постъпваме като гадаринците
Последният урок от евангелското четиво е насочен към нас. Можем да приличаме на неразумните и алчни гадаринци, без да го забелязваме — дори когато смятаме, че водим истински църковен живот.
Колко пъти Христос ни е посещавал със Своята благодат, а ние сме отлагали срещата с Него?
„Не, Господи, днес не мога да Те приема. Ще гледам филм, ще отида на гости, ще обиколя магазините или просто ще си почивам. Ела утре. Тогава ще прочета акатист, ще се помоля за болните си приятели и ще отворя Евангелието. Утре е сряда — ще постя. Ако не успея, ще го направя в петък. Или в края на седмицата, когато ще Ти благодаря, че тя е преминала благополучно“.
Така ден след ден потъваме все по-дълбоко в суетата и духовната леност. Привързаностите, които грижливо отглеждаме в сърцето си, ни стават толкова скъпи, че сме готови заради тях да се откажем от Божията благодат.
Господ е въплъщение на смирението. Той не ни принуждава да Го приемем. Както е изпълнил молбата на гадаринците, така може да изпълни и нашето желание да останем без Него.
Тогава от собствения ни Гадарин рискува да остане само купчина руини.
Източник: Православие.бг
