Срамува ли се БПЦ от изповедничеството си през 2016 година?
Десет години по-късно БПЦ вижда в Критския събор, който разобличи, достойнства и актуалност
Някак тайно, изведнъж и post factum стана ясно, че по решение на Св. Синод на БПЦ – БП (прот. № 5 от заседанието на Св. Синод на 2 октомври) Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще вземе участие в международната научна конференция, посветена на Събора в Крит (2016 г.), която се провежда в Les Fontaines в Gouvieux – конферентен комплекс в близост до Шантили, Париж, в който се намира Château des Fontaines, замък от XIX век.
Докладът на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан е на тема: "Мисията на Православната църква в съвременния свят: актуалност на съборното послание от Крит и предизвикателства пред църковното свидетелство днес". В него се подчертава ценността на съборния документ от Крит, а именно неговата цялостна перспектива, в която разбирането за мира, справедливостта, човешкото достойнство и братството е обусловено от единното християнско разбиране за човека.
Основното послание на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан е, че документът от Крит е не само протокол, не само страница от отминало събитие, а е отворена книга, която разказва за църковното присъствие в историята и която препотвърждава значението на църковното свидетелство днес.
Впрочем тази важна страница от църковната история той, митрополит Йоан, през 2016 година, заедно с целия Свети Синод не приема и не подписва, но на това ще обърнем внимание по-надолу в изложението ни.
Доклад на конференцията ще прочете и д-р Александър Смочевски. Той проследява формирането на документа "Автономията и начинът на нейното провъзгласяване" от предсъборната подготовка и единодушно съгласувания проект през 2009 г. през обсъжданията на Петото предсъборно всеправославно съвещание през 2015 г. до одобрението му от събора в Крит през 2016 г. Разглеждат се правомощията на автокефалната църква майка при предоставянето на автономия, каноничната връзка с нея и въпросите за диаспората и съдебната компетентност. Особено внимание се отделя на двете допълнения, внесени в Крит, относно каноничните предпоставки и съденето на епископите. Основният извод е, че както автокефалията, така и автономията са начини за осъществяване на църковното общение, чието съхраняване изисква действителна съборност.
В международната научна конференция участват учени и преподаватели от различни страни, както и представители на повечето Поместни православни църкви: Константинополска патриаршия, Александрийска патриаршия, Йерусалимска патриаршия, Антиохийска патриаршия, Румънска патриаршия, Сръбска патриаршия, Грузинска патриаршия, Гръцка православна църква, Кипърска църква и др.. Със свои научни доклади участват и представители на римокатолическата общност.
Припомняме, че официални представители на БПЦ – БП са участвали във всички подготвителни етапи за провеждането на Всеправославния събор и са подписали последния вариант на предсъборните текстове.
Отбелязваме обаче, че БПЦ – БП не отиде на събора в Крит и прие Становище, в което категорично посочва причините защо не е отишла.
В Синодалното становище от недалечната 2016 година, разписано и от Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан Варненски, четем ясно, че според българските митрополити, съборът в Крит не е нито велик, а още по-малко е свят поради следните причини:
1. Както поради неучастието в него на редица Поместни автокефални църкви, така и поради допуснатите организационни и богословски грешки. Въпреки това ние уважаваме и оценяваме усилията на всички организатори и участници за неговото провеждане.
2. Внимателното изследване на документите, приети от Събора на остров Крит, ни води до извода, че някои от тях съдържат несъответствия с православното църковно учение, с догматичното и канонично предание на Църквата, с духа и буквата на Вселенските и Поместните събори.
3. Приетите от Събора на остров Крит документи подлежат на по-нататъшно богословско обсъждане с цел изправяне, редакция, коригиране или заменяне с други (нови документи) в духа и преданието на Църквата.
Независимо от позицията си по отношение на Критския събор, Синодът уточнява, че:
"БПЦ-БП е неразделна част, жив член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква. Като част от Тялото Христово, като самото това Тяло на поместната територия на България и българските епархии зад граница, БПЦ ще продължава и занапред да бъде в братско евхаристийно, духовно, догматично и канонично общение с всички останали Поместни православни църкви – както с участвалите в Събора на остров Крит, така и с неучаствалите. Църквата не е светска организация, а Богочовешки организъм. Тя не се влияе и не бива да се влияе в своя съборен живот от политически и светски интереси и произтичащите от тях разделения. Неин Глава е Сам Господ Иисус Христос, Който е „Пътят и Истината и Животът".
Принципите на автокефалността и на съборността в църковния живот не само че не си противоречат, но се взаимодопълват, произтичат един от друг и са в пълно единство".
Това показват документите. Затова и някои вярващи из православните Фейсбук групи тълкуват тези решения недвусмислено :
"Ако през 2016 година православните ревнители приветстваха БПЦ - БП като изповедническа църква, кое наложи подобно позорно отстъпление от Синодалното решение?"
И добавят: "С мълчание се предава Бог!"
Редакцията на СПЖ, България ще продължи да следи темата.
