Велика събота. Спи Животът и адът трепери
На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Господ Иисус Христос и слизането Му в ада. Според юдейския обичай, Йосиф Ариматейски и Никодим снели от кръста пречистото Тяло на Спасителя, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов гроб, изсечен в скала, в градината на Йосиф, недалеч от Голгота. При това свято погребение присъствали жените мироносици – Мария Магдалина и Мария, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите, знаейки, че Иисус е говорил за Своето възкресение, измолили от Пилат римска стража. Макар и невярващи, те се страхували учениците Му да не откраднат тялото. Гробът бил запечатан, а до него била поставена стража (Мат. 27:62–66; Йоан 19:38–42).
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“, защото в този ден Синът Божий почива в гроба с тялото Си, но с душата Си слиза в ада, за да разруши вратите му и да освободи пленените души. Това е тишината преди Тържеството, покой след страданието, мрак, който носи зората на Възкресението.
Както Бог в началото е почивал на седмия ден след Сътворението на света, така и сега Словото Божие почива в гроба след изкупителното дело на Кръста. Но този покой не е бездействие – в невидимото, Христос сломява царството на смъртта.
Така Велика събота стои на прага между страданието и славата, между гроба и Живота, между вечната тъга и вечната радост. Това е дълбоката нощ, в която се ражда Пасхата – преминаването от смърт към живот, от тление към нетление.
Днес гробът удържа Оня, Който държи в ръката Си цялото творение; камък покрива Оня, Който покрива с добродетелта Си небесата. Спи Животът и адът трепери и Адам от окови се освобождава. Слава на Твоя промисъл, според който извършвайки всичко, Ти ни дари с вечния съботен покой - Твоето всесвято Възкресение от мъртвите. Утреня на Велика Събота
За Велика събота разкзава отец Стилиян Табаков от столичния храм "Свети Андрей Първозвани"