Проучване: Вината тревожи американците повече от самия грях

Снимка: СПЖ

Ново национално проучване показва, че повечето американци остават дълбоко объркани относно същността на греха, като много от тях отхвърлят библейските определения и дори отказват да се наричат „грешници“. Резултатите идват от American Worldview Inventory 2025 — широкообхватно изследване, водено от Центъра за културни изследвания към университета Крисчън в Аризона, съобщава christiantoday.com.

Д-р Джордж Барна, който ръководи изследването, определи резултатите като „духовно опасни“.

„След повече от четири десетилетия, в които изучавам вярванията на американците, съм убеден, че малко теми са по-неразбрани — и духовно по-опасни — от темата за греха,“ каза д-р Барна.

„Американците често признават, че грехът съществува, но отказват да го приемат сериозно — фокусирайки се повече върху чувството на вина, което грехът им причинява, отколкото върху това как грехът влияе на отношенията им с Бога или на живота им. Тяхното мислене разкрива какво обичаме най-много — себе си, докато пренебрегваме най-важното: нашето състояние пред Бога и смирената ни връзка с Него.“

Проучването разкрива шест широко разпространени погрешни разбирания за греха, които противоречат на библейското учение. Първо, много хора вече не вярват, че грехът произлиза от човешкото сърце, а смятат, че хората са по природа „основно добри“. Второ, чувствата и вината се поставят по-важно от самия грях. Трето, въздействието на греха върху живота често се омаловажава. Четвърто, мнозина не свързват греха с непослушание и бунт срещу Бога. Пето, самото понятие за грях се променя и се възприема по-субективно. И накрая, много хора отказват да признаят, че грехът е личен бунт срещу Божия авторитет, въпреки че признават морални провали.

Барна заяви, че тези нагласи показват колко замъглено е разбирането на Америка: „Като нация сме се примирили с греха — и това поставя душите ни в риск.“

Изследването също така показа, че много малка част — едва 14% — поддържат библейското учение за греха.

Въпреки че 84% казват, че грехът съществува, само около 52% вярват, че всички грешат, а същият процент се самоопределят като грешници.

Този процент се увеличава леко сред самоопределящите се като християни — две трети приемат този етикет, но една четвърт от новородените вярващи все още отказват да се нарекат грешници.

Останалите респонденти, които вярват, че всички грешат, се дистанцират от етикета, приемайки, че греховете са на другите, а не на тях самите.

Възприятието, че всички хора грешат, е най-слабо сред поколението Z (41%) и става по-силно сред по-старите поколения: почти половината от милениалите (49%), малко над половината от поколението X (53%) и повече от половината от бебибумърите (57%) са съгласни.

Барна свърза объркването с пропуските в съвременното проповядване.

Той цитира изследване на Pew от 2019 г., показващо, че едва 3% от християните правят някакво споменаване на греха.

Това има тревожни последици за Църквата и отделните вярващи, обясни той: „Когато такова централно учение рядко се обсъжда, вярващите вероятно няма да имат ясна представа за своето състояние пред Бога и за изкупителното дело на Христос. С времето това отсъствие води до объркване относно истината, морала и природата на спасението. В крайна сметка това явен пропуск от амвона оставя вярващите неинформирани и неподготвени по въпроса за греха. И ние ясно виждаме това объркване в днешния доклад.“

Въпреки обезкуражаващите резултати, Барна настоява, че Църквата има възможност да внесе яснота.

„Ако вече не виждаме греха, как можем да разберем нуждата си от Спасител?“ — попита той. Той призова църквите и отделните вярващи да възстановят библейската перспектива за греха и покаянието: „Църквата трябва да възстанови даденото й от Бога призвание да се отличава от културата в разбирането и отношението към греха — защото когато Църквата се оглежда в света, тя губи духовната си сила и авторитет. Но Църквата не може да извърши тази работа сама. Всички ние сме призвани да учим истината за греха, да демонстрираме искрено покаяние и да водим хората обратно към Божия план. Заедно можем да продължим да осветляваме кризата на американския светоглед, като подготвяме следващото поколение лидери, родители и църкви да се изправят срещу объркването с кураж и да призоват хората обратно към Божията истина.“

СПЖ припомня думите на архимандрит Серафим Алексиев,  че самооправданието е тиха болест на гордостта.

Прочетете също