Православната църква чества първовърховните апостоли Петър и Павел

Апостоли първопрестолници и учитeли на вселената,
молете Владиката на всички
мир да дарува на вселената и на нашите души велика милост.

На 29 юни Църквата тържествено празнува паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел – два стълба на Христовата Църква, които с живота, делото и мъченичеството си свидетелстват за преобразяващата сила на благодатта и на истинската вяра.

Свети апостол Петър, първоначално наречен Симон, бе повикан от Господа от рибарския занаят към апостолството със знаменателните думи: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци“ (Матей 4:19). Именно той първи изповядва Иисус като Христос, Сина на Живия Бог. Затова Господ му казва: „И Аз ти казвам: ти си Петър (Камък), и на тоя камък ще съградя Църквата Си“ (Матей 16:18). Петър бе свидетел на Преображението, на страданията и на Възкресението на Христос. Макар и да се отрече от Него в нощта на страданията, той с разкаяние и сълзи отново бе въздигнат от любовта на Възкръсналия Господ, Който трикратно го попита: „Симоне Йонин, любиш ли Ме?“ (Йоан 21:16) – възстановявайки по този начин неговото апостолско достойнство.

Свети апостол Павел, първоначално Савел от Тарс, е друга изключителна фигура – от ревностен фарисей и гонител на Църквата, чрез чудесното си обръщане на пътя за Дамаск, той става най-ревностният благовестител на езичниците. Неговото служение надхвърля етническите и културни граници, обхващайки почти цялото тогавашно Римско царство. Павел не е от Дванадесетте, но сам Христос му се явява и го избира: „Защото Аз ще му покажа, колко той трябва да пострада за Моето име“ (Деяния 9:16). В своите послания – вдъхновени от Светия Дух – той разгръща богословието на благодатта, оправданието чрез вяра, тайната на Църквата като тяло Христово и силата на Кръста, чрез която „светът за мене е разпнат, и аз за света“ (Галатяни 6:14).

Макар и с различен произход, характер и начин на служение, Петър и Павел свидетелстват за един и същи Христос. В тяхната обща памет Църквата вижда образа на съборността и хармонията между различните дарове на Светия Дух. Петър – апостолът на юдеите, и Павел – апостолът на езичниците, изразяват универсалността на Евангелието. Те показват, че Църквата е изградена не върху еднаквост, а върху единството в Истината. Затова Църквата ги чества заедно – като свидетелство, че няма друг фундамент освен Христос.

Прочетете също