Православието в Германия расте: от имигрантска вяра към родна традиция

Икона на „Синаксис на светиите на германските земи“. Снимка: DOM Gesellschaft zu Ehren des Heiligen Erzengels Michael e.V. (Общество в чест на Свети Архангел Михаил)

Православието в Германия вече не е само вяра на диаспората. Нови енории, манастири и немскоезични богослужения показват, че Църквата пуска дълбоки корени сред местното население. Растящият брой вярващи – между 3,7 и 4 милиона – превръща Православието в значим духовен и културен фактор в германското общество, разказва СПЖ-Германия.

„Възкръсналият Христос, нашият истински Бог…“ – със силен швабски акцент свещеникът, стоящ пред царските двери на иконостаса, дава благослов в края на неделната литургия в Балинген. Богослужението се извършва на немски език, а съобщенията за следващата седмица се превеждат на руски за онези, които не владеят достатъчно немски. Това е необичайна картина за Германия: обикновено в православните храмове местните германци са малцинство и в края на службата внимателно слушат преведената за тях проповед и обявления.

Общината в Балинген принадлежи към Архиепископията на православните енории с руска традиция в Западна Европа – църковна структура със седалище в Париж, основана през 1921 г. от св. патриарх Тихон. Архиепископията обединява енории и манастири, които пазят руската литургична и духовна традиция, но в Западна Европа. През своята история тя е била под юрисдикцията както на Вселенската патриаршия, така и на Московската патриаршия, а днес мнозинството ѝ енории са в общение с Руската православна църква, запазвайки особената си пастирска и културна идентичност. Центърът ѝ е катедралата „Св. Александър Невски“ в Париж.

В самия Балинген православието вече не е само вяра на имигранти: сред вярващите има руснаци, румънци, гърци, украинци, но и местни германци. Настоятелят, протойерей Михаил Бук, е родом шваб и бивш католик. Така общината се превръща в пример за интегрирано православно присъствие в германското общество.

По данни на Deutsche Welle православните християни в Германия вече са между 3,7 и 4 милиона – около 4–5% от населението. Викарийният епископ Емануил Христуполски подчертава: „Православието вече не е църква на малцинството, нито само на мигрантите.“ Значителна роля има войната в Украйна – от над 1,3 млн. бежанци, дошли след 2022 г., мнозинството са православни и намират духовен дом в различни юрисдикции.

Докато католическата и протестантската църкви губят милиони членове, православните енории растат. В Кьолн украинците вече са мнозинство в енорията „Св. Константин и Елена“ (Московска патриаршия), а в Мюнхен в катедралата на Руската задгранична църква се е оформила отделна немскоезична община.

Православието в Германия търси и свои „местни корени“. В Берлин действа енория „Св. Исидор“, която се стреми да съчетае немския език и култура с православната духовност. В Лимбург бе основана община на името на св. Лубентий – ученик на св. Мартин от Тур. В Балинген пък храмът е посветен и на св. Мартин, и на св. Сергий Радонежки.

Икона на „Събора на светците от германските земи“ припомня хилядолетната християнска традиция на страната и ролята на светците от Запада преди Голямата схизма. Тя се пази в манастира Унтеруфхаузен при Фулда, който заедно с други обители търси пътя на немскоезичното монашество и литургичен живот.

Заключението е ясно: Православието вече не е само вяра на диаспората, а се превръща в трайна част от германското общество и култура. Многообразието на енории и традиции може да изглежда предизвикателство, но в дългосрочен план е шанс за растеж. Както казват самите вярващи: „Нека хиляда цветя да разцъфтят.“

Както писа СПЖ в средата на август десетки хиляди в Берлин, Кьолн и Мюнхен поискаха повече подкрепа за майките и ясна позиция срещу абортите.

Прочетете също