От Брюксел до Света Гора: пътят на Левкийски епископ Климент

Снимка: Телевизия на Софийската митрополия

В последните 3–4 години станаха няколко големи чудеса в Българската православна църква. По време на COVID, когато православни страни като Гърция и Русия затвориха храмовете, единствено в България те останаха отворени и хората можеха да ходят на църква. Второ чудо беше отстояването срещу Истанбулската конвенция – чрез която се целеше да се въведе джендър-терминология в българското законодателство. Църквата първа каза, че в България това няма как да стане, и Конституционният съд я обяви за противоконституционна, докато съседите ни я приеха без проблем, т.е. малко сме, но все пак държим устоите. Слава Богу!"

Това каза Левкийски епископ Климент пред Телевизията на Софийската света митрополия във филма „Пътят на едно сърце от Брюксел до Света Гора“.

„В Америка виждам голямо количество хора, които търсят истината в Православието – бивши протестанти, разочаровани от жени епископи и благославяне на еднополови бракове. Един млад мъж ми каза: „В нашия храм пуснаха знамето на дъгата и разбрах, че това вече не е моята църква, не е моя храм.“ И дойде в православния храм.“

Левкийският епископ Климент е роден през 1974 г., завършил е с отличие Немската гимназия в София, говори осем езика, следва едновременно макроикономика и европеистика в Германия, а през 2005 г. защитава докторат във Флоренция и става доктор на икономическите науки. Стажува в централните банки на Германия и Канада. През 2007 г. печели конкурс за икономист в ГД „Икономически и финансови въпроси“ на Европейската комисия в Брюксел, но през 2009 г. напуска и постъпва като послушник в Зографския манастир на Света Гора. През декември 2024 г. е избран за епископ с титлата „Левкийски“, а днес служи като протосингел в българския диоцез в САЩ.

Пътят му към вярата започва във Флоренция, в руски православен храм: любовта към езиците го отвежда до четене на Часовете на църковнославянски, което става повод за въцърковяването му. Първото поклонение на Атон го среща с „екзотичната“ тишина на манастира без електричество, която „дърпа“ сърцето му обратно. Решението за монашество идва трудно за семейството, а „врагът“ се опитва да попречи: „като на тепсия“ пред него се появяват седем мечтани предложения за работа. По съвет на игумен Амвросий работи още две години, но „Свети Георги ме дърпаше към Зограф“, признава той.

Във филма епископ Климент разказва знаменателен епизод от изповед: изповедник година нарича по молитва бъдещото му монашеско име — Климент — и десет години по-късно именно това име му дава игуменът при пострига. Той свидетелства и за две големи чудеса, свързани с чудотворната икона на Божията майка в Зограф: при огромен атонски пожар след три месеца суша изливащ се порой за „десетина минути“ спира огъня на границата на манастира, а в друг случай възникнал огън в храма „самоизгасва“ — по човешка логика невъзможно — на два–три метра от чудотворната икона.

Като протосингел в САЩ той вижда вълна от търсещи православието американци, често разочаровани от либерални нововъведения в своите деноминации. Споделя и за лична среща с Хавайската мироточива икона в Ню Йорк. В по-широк план посочва като „големи чудеса“ у нас отворените храмове по време на COVID и отстояването на традиционните понятия срещу Истанбулската конвенция.

„Монашеството не е жертва, а награда“, казва той, и съветва хората „на крачка от храма“: първа крачка — Изповед, втора — Свято Причастие, трета — редовен църковен живот, защото „Господ дава сили да носим кръста си, когато участваме в тайнствата на Църквата“.

СПЖ припомня за първия филм на телевизията на Софийската митрополия - Епископ Йоан: За мен християнството бе отживелица, когато Бог ме намери

Прочетете също