Проф. Зисис: Църквата не подлежи на реформа. Светът подлежи на покаяние

„Ако Църквата започне да се променя заедно със света, ще престане да бъде Църква и ще изгуби спасителната си мисия.“ Това казва протопрезвитер проф. д-р Теодор Зисис – един от най-авторитетните съвременни православни богослови в Гърция – в интервю за гръцката редакция на СПЖ.

Първопрезвитер Теодор Зисис е един от най-уважаваните съвременни православни богослови и професор по патрология в Богословския факултет на Солунския университет. Роден през 1941 г. на остров Тасос, той има дългогодишна академична и църковна дейност, като е автор на десетки научни трудове и духовен наставник на поколения богослови. Специализирал е в Германия с подкрепата на фондация „Хумболт“ и е заемал ключови академични и административни длъжности в гръцки и международни институции. 

– Отче Теодоре, благодарим Ви, че приехте да ни кажете няколко думи. Това е много ценно за нас. Как може Църквата да запази истината под натиска на глобализиращия се свят и духовното безразличие?

- Моето убеждение е, че Църквата, понеже е Богозависим институт, а не човешко създание, това, което учи – онова, което е проповядвал Христос, светите Апостоли и светите Отци – има вечна валидност. То не важи само за една епоха. Христос не създаде Евангелието Си само за едно време. То е за всички времена и за всички хора.

Следователно, дори когато всичко човешко се променя, Евангелието не се променя; Евангелието не се „обновява“ – хората и светът трябва да се обновят. Защото ако Църквата се променя всеки път, когато се променя светът, тя ще престане да бъде Евангелие, ще престане да бъде спасение, и ще се превърне в самия свят. С други думи, ако се опитаме да приспособим проповедта и словото на Църквата към днешната глобализация, ще променим Църквата и ще проповядваме „друго евангелие“.

Самият Христос казва: „Аз съм Онзи, ... Който е и Който е бил, и Който иде“ – „Иисус Христос е същият вчера, днес и вовеки“ – и „Аз, Господ, се не изменям“. Затова, макар всички да познаваме предизвикателствата, които поставя глобализацията, Църквата, за да спасява човека, не трябва да променя проповедта си, нито да учи друго Евангелие, нито да се приспособява към новите изисквания. Напротив – тя трябва да остане вярна на своето собствено слово, за да могат хората да се привлекат от нея. Не Църквата да се привлича и да се променя от света, а хората да се привличат от Църквата и да се променят.

Ще ви дам само един пример. Подобна ситуация е имало още в началото, когато Църквата е съществувала в условията на езичеството. Езичеството е представлявало нещо като глобализация, като всерелигиозен синкретизъм. Но Църквата не се е приспособила към тази ситуация.

Имало е един велик светец и философ – свети Юстин Философ и Мъченик – на когото направило впечатление едно единствено нещо, което видял в Църквата: че вярващите не се страхуват от смъртта. Хората дори отдавали живота си – и затова имаме мъченици от времето на гоненията. Това оставило дълбоко впечатление у философа и мъченика – не можел да го открие никъде другаде.

Днес всички се страхуваме от смъртта. А в Църквата човек може да намери утеха, да намери надежда за Възкресението, за вечния живот. Именно тази безстрашност – а не страхливостта пред смъртта – направила толкова силно впечатление на св. Юстин, че той изоставил философията, престанал да се нарича философ, закрил философската си школа и станал християнин.

Разказвам го като пример, че Църквата трябва да остане вярна на своето спасително, обновяващо и винаги ново послание. И с това вечно ново послание тя да обновява всички епохи – а не самата тя да се променя, а светът да се променя.

– Вторият ни въпрос: Как може съвременният мирянин да живее според Преданието в цифровата епоха?

- Цифровата епоха наистина е нещо революционно и поражда безброй предизвикателства и проблеми. Но и по този въпрос, мисля, че традицията на Православието ни дава отговори.

Ние, хората, въпреки всичко, което се случва извън нас – дигитални връзки, медии и прочее – трябва да водим вътрешен, тайнствен живот, живот в тайнствата. Нали Христос казва: „Влез в скришната си стаичка и се помоли на Отца си“?

Тоест, въпреки всички промени, които стават отвън, ние имаме възможност да живеем вътрешно. Външният свят се променя, променя се и с цифровизацията – но вътрешният свят остава непроменен. Например това, което наричаме непрестанна молитва – „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме“.

Ако човек успее да привлече в себе си Божията благодат и почувства сладостта на Светия Дух, тогава вече не го интересува какво се случва навън. Нека светът да се руши – онзи, който е вкусил благодатта на Светия Дух, радостта на Светия Дух, той наблюдава, участва, разбира какво става около него – но остава вътрешно непоклатим. Колкото и да се променя външният свят, той остава в дълбината на сърцето си – и не се променя.

– Кои светци и свети отци са най-актуални за съвременния православен свят?

Мисля, че не бива да правим твърде голямо разграничение между светците и светите отци. Всички свети отци имат послание към съвременния свят. Разбира се, има и онези велики отци, които самото Православие е отличило особено: тримата светители – св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Богослов; също и св. Йоан Дамаскин, св. Максим Изповедник, св. Григорий Палама.

Те не са били само житейски образци, които трябва да подражаваме, защото хората търсят именно това – образци за подражание. Тези отци обаче имат едно особено качество: те са не само образци, но и учители.

Днес много от учителите не са пример за живот. А светите отци, особено тези велики отци, са били и велики учители, и образци на живот. Това, което са преживели и изживели, същото са и преподавали.

Ако искаме да ги следваме, трябва да четем техните съчинения, но и житията на светците. Нали св. Юстин Попович казваше, че житията на светиите са „Евангелието в действие“, приложеното Евангелие. Тоест дори само жития да чете човек, ще види как светците не са правили нищо друго освен да живеят според Евангелието.

Следователно всички жития на светци трябва да ни привличат – не само на някои конкретни, но особено на тези велики учители: Тримата светители, св. Максим, св. Йоан Дамаскин, св. Григорий Палама и още много други. А особено за онези, които търсят по-голямо християнско съвършенство – житията на светите отци, представени във „Филокалията“, така наречените исихастки отци: тези, които говорят за тишината, за подвига, за чистото сърце и чистия ум, за непрестанната молитва.

И в този шумен свят, пълен с постижения и с безпокойство, именно тези исихастки отци – и особено св. Григорий Палама, който обобщава тази исихастка традиция – могат да ни помогнат днес.

Спомням си, че бях още млад доцент във Факултета по богословие, не бях станал още професор, а само хабилитиран преподавател. Когато прочетох трудовете на св. Григорий Палама – които по-късно преподавах и на студентите – почувствах дълбока промяна в живота си. Никога дотогава не бях срещал такова учение и такава духовност, каквато разкрива св. Григорий Палама и всички исихастки отци, които „Филокалията“ ни представя.

– Благодарим Ви сърдечно!

- Бъдете здрави. Дерзайте с Божия помощ.

Прочетете също