„Иконата ми даде смисъл, вяра и път към Бога“ – Борислава Кацарова пред СПЖ

Снимка: СПЖ

„Просто няма как да се получи качествен светия образ, или да рисуваме Господ Иисус Христос и Пресвета Богородица, ако не сме вярващи“ – казва иконографката Борислава Кацарова пред СПЖ. В ателието във Врабево тя твори с молитва, пост и отдаденост. Не вярва в „музи“ и внезапно вдъхновение, а в ясно съзнание, труд и молитвено съсредоточаване. Има си правила – и духовни, и чисто занаятчийски. Изложбата ѝ в двора на църквата в село Врабево пожъна голям успех, а зад всяка икона ѝ личи не само ръката на майстора, но и сърцето на вярващия.

Пътят на Борислава към иконографията започва с известно неразбиране. „Мислех, че е нещо просто – дъска, която се маже, грундира, копираш образ и рисуваш. Но когато започнах сериозно, видях колко е сложно. Колко дълбочина има. Колко страх Божий ти е нужен. Това не е просто рисуване, това е молитва с четка и бои.“

С времето изкуството я отвежда до вярата, а вярата ѝ дава нов живот. „Църковното пеене ме привлече. Влязох в храма заради него, после останах – дори когато не можех вече да пея. Просто животът ми се преобърна. От светски стана църковен. Напълни се със смисъл, със светлина, с човешки, дълбоки радости.“

Днес Борислава съчетава ролите на майка, съпруга и иконописец с голямо вътрешно съсредоточаване. „Като вляза в ателието, всички вкъщи знаят – ‘менма няма’. Това е друг свят, свят на тишина и молитва. Не чакаме музи, както художниците. Ставаме с мисълта какво трябва да свършим, казваме си молитвата и започваме. С внимание, с пост, със страх Божий.“

Любимата ѝ икона е тази на Богородица Троеручица. „Сънувала съм я. Виждах цветовете, детайлите. Години по-късно наистина я нарисувах – два пъти. Тя няма молба, която да не изпълни.“

Нейни икони красят Троянския и Бачковския манастир, църквата „Св. Петка“ в Троян, както и още десетки храмове в страната. Всеки образ е резултат на избор – между стилове, школи, традиции. „Харесвам и строгата византийска школа, и Тревненската с нейната наивна простота. Търся образите, които докосват съвременния човек, без да губят благодатта си.“

Със своето изкуство Борислава Кацарова не просто изписва светци – тя свидетелства. За вярата. За покаянието. За преображението на един човешки живот.

Както подчерта Драговитийският епископ Василий, игумен на Троянския манастир, в приветствието си към иконографката: човек, поел пътя към Бога и носещ своя кръст, е длъжен да твори с дарбата, която му е дадена, и да рисува свети образи, докато съществува.

Както писа СПЖ иконите на Борислава Кацарова, изложени в храма на село Врабево, събраха около себе си Божия народ.

Прочетете също