Ден на победата или Ден на забравата? - отец Илиян Алексиев

Отец Илиян Алексиев - предстоятел на храм „Рождество Богородично“ (кв. Лагера, София)

9 май ни напомня до каква степен ние, хората, сме изгубили човешкия си облик и сме станали по-зли и по-ужасяващи и от най-кръвожадните животни, които убиват по инстинкт – за територия, за храна, по необходимост – но никога не биха извършили всичко това заради идеология или просто заради удоволствието от изтреблението. Това каза пред СПЖ отец Илиян Алексиев - предстоятел на храм „Рождество Богородично“ (кв. Лагера, София).

Всичко свързано със земното, с материалното, е подвластно на противника на Христа.

От самото начало, от нашите прародители до ден днешен, светът е подложен на разделение. Това е и една от уловките на дявола. Макар че малко хора обичат да слушат за него, но ние сме длъжни да го назоваваме. Ако щете, да го наречем „злото“, въпреки че злото само по себе си, без носител, не може да съществува, то не е абстрактно.

Когато нещо е било единно и се раздели веднъж – оттам нататък не е нужен дори самият дявол, за да продължава делението. Защото при всяко следващо желание страните да се съберат отново, от всяка от тях се появяват несъгласни – и те правят вторично деление. Ако и те пожелаят да се съберат, отново се появява разцепление. Така се заражда геометрична прогресия на разединението. Тоест, дори да има само една-единствена първоначална намеса – след това, дори и без нова намеса, делението продължава. И колкото и да искаме да се събираме, ние се делим, делим, делим.

Това разделение не е изненада в историята на света. Не познавам тема, по която – особено у нас – да не се делим, което говори за липса на мислене в дъблочина.

Смятам, че ако бяхме малко по-просветени, щяхме да разпознаваме уловките още в самото начало.

Така че – дали ще наречем този ден по един или друг начин – 9 май ни напомня до каква степен ние, хората, сме изгубили човешкия си облик и сме се станали по-зли и по-ужасяващи и от най-кръвожадните животни, които убиват по инстинкт – за територия, за храна, по необходимост – но никога не биха извършили всичко това заради идеология или просто заради удоволствието от изтреблението.

Проблемът тогава не беше само в режима, който Европа срази през Втората световна война. Проблемът продължи и след този ден – виждаме, че като огледален образ продължава и след Втората световна война.

И какво се случва?

Едните си намират враг в лицето на цяла раса и я обявяват за забранена. А другите – макар и без да мразят тази раса – решават, че вярващите в Бога са излишни. Ако погледнем трезво, и едните, и другите – ако не бяха имали проблем с вярата – нямаше да постигнат такъв резултат.

Но е възможно идеология да заблуди огромна маса хора. Наричам я „тълпа“, защото липсва достатъчна просветеност, която да устои на такава заблуда и да не позволи това морално падение.

И за тази идеология винаги е нужен враг. Винаги. А този враг обикновено има земно, веществено измерение – страна, народ, класа.

Но това е напълно обратно на думите на Спасителя – че нашият истински враг е дяволът. Или, както казва апостол Павел: „Нашата борба не е срещу плът и кръв.“ Тоест, не хората са враговете ни.

И все пак никой не се обръща срещу истинския враг. Дори до днес, сред нас, остава един изкривен рефлекс: когато се случи нещо лошо – да обвиняваме Бога.

Никой не обвинява дявола. Казано по друг начин – не вярваме истински в дявола, но често обвиняваме дори Бога, в Когото също може и да не вярваме, но пак Го обвиняваме: „Ако Го имаше, това нямаше да се случи.“

Именно отдалечаването от вярата може да доведе до катастрофални последици за човечеството.

Прочетете също