Богослов: Обвиненията в ерес и икуменизъм не трябва да бъдат лекомислени

Снимка: "Гласове"

„Обвиненията в ерес и икуменизъм не трябва да бъдат лекомислени. Дефиницията за ерес е „съзнателно, явно и упорито отричане на църковното учение“, а единството на Църквата е върховна ценност, защото дори мъченическата кръв не може да измие греха на разкола“, подчертава богословът Алексей Стамболов в интервю за „Гласове“. Според него не може с лека ръка да се лепят етикети, защото това води до разделения и секти, какъвто е примерът със старостилните общности. Той уточнява, че 15-то правило на Двукратния събор се отнася единствено до вече осъдени от съборите ереси и не дава право на всеки сам да решава кое е ерес и да се отделя от Църквата. По думите му икуменизмът е разтегливо понятие и истинската опасност е в конкретните му заблуди – идеята, че Църквата е „разделена на клонове“ и че еретическите тайнства са благодатни. „Когато един предстоятел говори едно пред папата, а друго в Света гора, това е криворазбрана дипломатичност, разноезичие или неискреност, но не е ерес“, казва богословът. В разговора той подчерта, че разколът е несравнимо по-голямо зло от всички външни предизвикателства, че Църквата не бива да разчита на държавна подкрепа, а на собствената си духовна сила, и че опазването на единството стои над всички спорове за икуменизъм, „сергианство“ и календарни промени. Или, както казват самите гърци: „Седи си на яйцата” и не гледай много-много какво правят другите, защото единството и вярата са по-важни от всякакви чужди съблазни.

Публикуваме цялото интервю: 

– Едно решение на Софийския градски съд да откаже да спре регистрацията на Българската православна старостилна църква, както тя сама се нарича, отново насочи вниманието към тази общност. Затова се обръщаме към вас като експерт – човек с научен интерес към историята, възникването и корените на старостилното движение. Първият ни въпрос е: не надценяваме ли опасността, която тази общност представлява за каноничната Българска православна църква, тъй като изглежда доста маргинална и малобройна?

- Наистина тази общност е малобройна, но за сметка на това има претенции, че представлява каноничната пълнота на българското православие. И тук искам да ви прочета част от една архиерейска декларация, издадена от т.нар. Синод на противостоящите – гръцки старостилци, – който е ръкоположил Фотий, т.е. Росен Сиромахов. Това става в началото на 1993 г., когато той е хиротонисан от епископи на няколко старостилни синода, на първо място от Синода на противостоящите. Хиротонията е извършена в централата на този синод – манастира „Св. Киприан“ във Фили, до Атина. Участвали са и представители на Румънската старостилна православна църква.

След тази хиротония Синодът на противостоящите издава архиерейска декларация, публикувана на сайта на Старостилната църква – Протокол № 175 от 14 юли (ст.ст.) 1993 г. В нея се казва, че ръкоположението на Фотий не означава зависимост на българските православни християни по стария стил и на Българската църква от Гръцката старостилна църква. Там има два параграфа – „а“ и „б“. Ще ви прочета целия параграф „б“ с кратък коментар.

Цитирам: „Както е добре известно, Българската православна църква е автокефална и онези, които следват отеческия календар, съставляват въз основа на Свещеното Предание неприемащото нововъведения изпълнение на тази Поместна църква. Следователно нашият Свети Синод на противостоящите счита българските традиционалисти за Църква-сестра, с която общуваме във вярата и тайнствата без никакво административно подчинение и зависимост“ и т.н.

Тук е употребена думата πλήρωμα – „пълнота, изпълнение“. Тя означава всички членове на Църквата – на една поместна или на цялата Православна църква. Същата дума е използвана и в задамвонната молитва, която свещеникът казва в края на всяка литургия: „Запази изпълнението/пълнотата на Твоята църква“.

Т.е. старостилците смятат себе си за „пълнота“, че неприелите календарната реформа съставляват пълнотата на автокефалната Българска православна църква.

Ще дам и друг пример. В недалечното минало един президентски съветник – Константин Тодоров, който по-късно стана епископ Виктор при Фотий (сега покойник) – беше част от тази общност. Той беше съветник по въпросите на сигурността на президента Петър Стоянов (1997–2001). Така че макар да изглеждат малобройни, старостилците имат големи претенции, а явно и връзки.

– Знае се, че блаженопочившият патриарх Максим е имал добро отношение и е дал негласна благословия старостилците да извършват дейността си, но без да претендират за единственост и непогрешимост.

- Това е само до момента на тяхното отделяне. Тогава бях ученик в Софийската духовна семинария и имах мои съученици старокалендарци, които ходеха в Княжевския манастир, при о. Сергий. Помня, че те посещаваха службите в семинарския храм, участваха в общите молитви и поне до 1993-а година се причастяваха с нас. Така беше. Дълги години те съществуваха паралелно, без проблем за Българската православна църква – Българската патриаршия, нито за тяхната общност. До момента, в който се появи Фотий. Тази поява изненада и немалко старостилци в България.

Архимандрит Сергий беше тогава лидерът на старостилците в Княжево, но вместо него – един тайно постриган монах, Росен Сиромахов (Фотий) – стана епископ.

- Това е един от водоразделите?

- Да, това е началото на т.нар. „открито служение“. Доколкото съм чувал, патриарх Максим е върнал антиминса на сестрите в старостилния манастир в Княжево, за да могат да извършват богослужение, но те не са споменавали разколнически епископи, а най-вероятно или името на патриарх Максим, или „всички православни епископи“ (без конкретно име). Но в момента, в който Фотий прие тайно ръкоположение от явна разколническа структура, той вече се отъждестви с тях. И тогава вече не може да се говори за толерантност, защото това е реално отричане на Църквата. Не може да си толерантен с отрицателите си, защото това означава да отречеш себе си.

– Вие споменахте за това ръкоположение в Атина. Бихте ли разказал малко за европейската история на това движение и после за българската? Защо приема ръкоположение именно там? Каква е тази организация в Атина?

- Това са т.нар. „истинноправославни християни“ в Гърция, които днес наброяват над 10–15 старостилни синода. Някои от тях имат повече епископи, отколкото свещеници. Всички претендират, че изразяват пълнотата на Църквата, но се предават на анатеми едни други и всички претендират да са изразители на църковната пълнота.

Началото е календарната промяна в Гърция през 1924 г. В първите 11 години те нямат епископи. А Църквата без епископ не може да съществува – „където е епископът, там е Църквата“.

Впрочем решението за въвеждане на новия календар през 1924 г. е прието единодушно от йерарсите на Гръцката православна църква, без гласове „против“.

Чак през 1935 г. трима митрополити обявяват несъгласие, като двама от тях – Герман Димитриадски и Хризостом Флорински – са подписали решението за въвеждането на новия календар през 1924 г. и даже са участвали в църковни дела срещу старостилци. Един руски изследовател, Александър Слесарев, твърди, че причината Герман Димитриадски да подкрепи старокалендарното движение е, че той бил втори по старшинство след Атинския архиепископ Хризостом (Пападопулос) и с този ход може би се надявал да обедини около себе си недоволните от църковната политика на архиепископа. Т.е. борба за власт. Само двама от митрополитите го последват и след месец те ръкополагат четирима архимандрити за епископи и така възстановяват „епископството“ на старостилците. Това е 1935 г.

След Втората световна война в „Истинската православна църква“ от тях остават само трима – едни се покайват, други почиват. До 1948 г. няма нови хиротонии. Оттам насетне започва разделение. Едните – „матеевци“, по името на Матей Карпатакис, заемат най-крайни позиции. Те смятат всички новостилци за еретици и ги приемат само с прекръщаване. Той еднолично ръкополага архимандрит за епископ, после двамата ръкополагат трети и постепенно се разширяват и създават т.нар. „матеевска йерархия“.

Флоринците – последователи на Хризостом Флорински – са по-умерени, но остават без епископи, заради нежеланието на самия Хризостом да извършва нови хиротонии и с това да задълбочава разделението сред православните. Въпреки че обвиняват нас в нарушения, те самите извършват канонически нарушения, дори си служат с измама.

След години флоринците прибягват до помощ от Руската задгранична църква (РПЗЦ). Архимандрит Акакий Папас е ръкоположен тайно в Америка от двама епископи на РПЗЦ. Това е против каноните, според които са нужни най-малко трима архиереи (I всел. съб., пр. 4.; VII всел. събор, пр. 3). Освен това самият предстоятел на РПЗЦ тогава дори не е знаел за тази хиротония. Постфактум той – или секретарят му протопр. Георгий (Граббе) от негово име, не е съвсем ясно – издава една декларация, с която признава хиротонията, но тя си остава съмнителна.

Оттук идват и различните клонове: едни по-крайни, които не признават никакви тайнства на новостилците, други – по-умерени, които, макар да осъждат новия календар, понякога търсят общение с официални църкви.

През 1948 г. атонският старец Йосиф Исихаст и неговото братство, които са зилоти, след пост и молитва и откровение – напускат разколническата структура и се връщат в каноничната Църква.

- Извън Гърция има ли разпространение на старостилното движение? Споменахте това пътуване до САЩ?

- Руската задгранична църква е старостилна, традиционалистка църква. През 1924 г. техният предстоятел митр. Антоний (Храповицки) отказва на гръцките старостилци да им възстанови епископството. Казва, че промяната в календара не е добра, но това не може да оправдае разкол. Тази Руска задгранична църква през 2007 г. се възсъедини с църквата-майка Московската патриаршия. След това и там възникнаха разколи – малка част несъгласни се отделиха, после и те се разцепиха... Такива старостилци има и в Румъния, в Сърбия има, макар че официалната църква е по стария календар...

- Т.е. става въпрос все пак за малобройни общности...

- Да, сравнително малобройни са, но затова пък са с претенции...

- Нека да отделим и внимание на самата смяна на календара. Сред основните аргументи на противници му е, че е наложен от Вселенския патриарх Мелетий Метаксас, за когото е публична тайна, че е масон, и по тази линия решава да направи промяната. Има ли истина в това?

- По мнението на авторитетния изследовател на старокалендарния разкол, блаженопочившия Атински архиепископ Христодул, обвиненията в масонство срещу Константинополския патриарх Мелетий (Метаксакис) са напълно необосновани и представляват пряка клевета от страна на старокалендарните разколници. Освен това биографът на Мелетий, йеромонах Софроний (Михайлидис), който специално е изследвал този въпрос, също е убеден, че всички обвинения в принадлежност към масонството на този предстоятел са лишени от основание. Тази позиция се потвърждава красноречиво и от историческите факти. Така, на 25 юни 1934 г. Мелетий (Метаксакис) в битността му на Александрийски патриарх издава указ, според който всички клирици, членуващи в масонски ложи, подлежат на незабавна забрана за свещенослужение (аргос) и налагане на епитимия. Освен това едно лично писмо на Александрийския патриарх Мелетий (Метаксакис) до Атинския архиепископ Хризостом (Пападопулос) от 25 май 1935 г. съдържа остра критика на масонството като съвременно религиозно заблуждение.

– Какви са неговите мотиви да поиска смяна на църковния календар тогава?

- Според цитирания руски изследовател Слесарев, Мелетий Метаксакис е бил много предан на гръцката „Велика идея“ – мегали идеята, т.е. обединението на елинизма с център Константинопол. След Първата световна война Гърция излиза като победител, а Османската империя – като победена страна. Има дори окупация на Истанбул от Антантата. Тази ситуация дава големи надежди на Гърция, че може да си върне Константинопол и Мала Азия.

В този контекст всички действия на Мелетий Метаксакис са подчинени на тази идея. Например, той признава ръкоположенията на Англиканската църква и така си навлича гнева на Католическата църква. С тези действия той се опитва да предразположи англичаните към гръцката кауза. Т.е. действията на Мелетий, включително и календарната реформа, са по-скоро мотивирани политически, от каузата на мегали идеята, отколкото от нещо друго.

– Приемайки тези аргументи, все пак става дума за решаване на църковен въпрос с геополитическа мотивация. Има и мнения, че календарът е икона на времето и негова промяна не е маловажен въпрос?

- Не знам точно какво се имат предвид страостилците, когато казват, че „календарът е икона на времето“. Чувал съм техен аргумент, че земната и небесната Църква празнуват заедно Рождество Христово, например, по стария календар. И ако ние празнуваме на друга дата, нарушаваме единството между земна и небесна Църква. Но ние знаем, че на Небето няма време, както няма разстояния, изобщо няма познатите ни на земята физически величини. Където няма слънце и луна, как да има време? Това ми напомня на една протестантска секта – адвентистите от седмия ден (съботяните)… Впрочем старокалендарците в много отношения по своето мислене приличат на протестантите и затова като тях непрекъснато се роят на взаимоизключващи се групировки. Та адвентистите говорят, че дори и в Рая, на небето, християните ще празнуват съботата. Струва ми се, че този аргумент на старокалендарците няма как да бъде приет.

– Споменахте, че старостилните общности постоянно се роят, подобно на протестантските секти. Как се оправдават за тези перманентни разколи?

– Те се позовават на неправилен превод и неправилно разбиране на 15-то правило на Двукратния събор в Константинопол от 861 г. Те казват, че е позволено да се отделиш от предстоятеля си, дори още преди съборно осъждане, ако той проповядва ерес. Но така можеш да обвиниш всеки във всичко, което на теб ти се струва ерес, и така да оправдаеш своето отделяне. Отново сектантски манталитет. Чул си нещо, което не ти харесва, решаваш, че епископът ти е еретик и основаваш нова църква. Проблемът е, че в българския превод на това правило в „Правила на св. Православна църква“ думата „ерес“ не е членувана. Причината е, че в славянския и руския, откъдето е направен този превод, липсва определителен член. В оригиналния гръцки текст обаче е: „τὴν αἵρεσιν“ – „ереста, тази ерес“. Коя е „тази ерес“? По-горе в самото правило се говори, че това е ерес, вече осъдена от съборите и от отците.

Следователно правилото не дава на всеки отделен човек или свещеник право сам да решава кое е ерес и да се отделя от Църквата. То касае единствено вече осъдени ереси – като арианство, монофизитство, иконоборство и др.
Ако един епископ проповядва такава вече осъдена ерес, тогава вярващите могат да прекъснат общение с него, преди съборното решение. Но не и за всяко нещо, което някой лично смята за ерес. Виждате докъде са стигнали старокалендарците с техните 15–20 синода и взаимни обвинения в ереси.

– Това, което казвате, е много важно и за съвременните църковни спорове. Бихте ли разказали повече за това правило от Двукратния събор?

- Историческият контекст на този събор е много важен. Практиката да се взимат нещата извън техния контекст е затвърдена сектантска практика. Той е свикан заради конфликта между патриарсите Фотий и Игнатий в Константинопол, които по два пъти управляват катедрата, взаимно се осъждат и техните последователи взаимно се отлъчвали. Затова правилата са насочени именно към опазване на църковния мир и преодоляване на това разделение.

В 15-то правило изрично се казва: „Презвитер, епископ или митрополит, ако се осмели да прекъсне общението със своя патриарх и не споменава името му на Божествени служби, а преди съборно решение и окончателното му осъждане, произведе разкол – да бъде съвършено изключен от свещенството, ако се докаже тази беззаконна постъпка...“ Това говори всичко друго, но не и оправдание за разкол.

Следователно правилото е по-скоро предупреждение срещу разкола, а не основание за разкол. Старостилците го тълкуват изопачено.

– Ако днес това правило се прилага, може би отношенията в Църквата щяха да са други. Например днес едни обвиняват Московската патриаршия и патриарх Кирил в ерес заради колаборацията със светската власт и говорят за „сергианство“. Други виждат в лицето на Вселенския патриарх Вартоломей проводник на ереста на икуменизма...

- Сергианството означава конформизъм – приспособяване към атеистичната власт по времето на митрополит Сергий (по-късно патриарх на Руската църква). Но нека да видим старостилния епископ Фотий. Какво прави той?

През 1988 г., в самия край на тоталитарната власт в България, той става таен монах и таен свещеник. Въпросът е: защо таен? Защо не е свидетелствал за вярата си открито? Той е ходил в Семинарията и после в Софийския университет, Класическа филология, облечен като мирянин.

Фотий е живял като мирянин, а в същото време обвинява митрополит Сергий, който никога не е криел вярата си и е бил на прицел на болшевиките на Сталин. Единият се е уплашил от гонения и за да не си вгорчи живота, да не си създава излишни проблеми с властта, предпочита тази анонимност. Когато той самият не успява да отстоява вярата си открито, обвинява онези, които са се огънали пред палачите на Сталин? Гърците имат такъв израз – „Седи си на яйцата!“ (Κάτσε στ’ αβγά σου) и много-много не се занимавай с другите. Защото твоите дела какво говорят?

– А какво ще кажете за икуменизма?

- Икуменизмът е много разтегливо понятие. Не може с лека ръка да се сипят обвинения в икуменизъм и ерес. Трябва да се види кое точно в него като теория и практика е неприемливо. Полезно е да видим решението на Архиерейския събор на Руската православна задгранична църква от 1983 г. – то е много конкретно. Там се казва:

„На тези, които нападат Христовата Църква и учат, че тя се е разделила на клонове, различаващи се по учение и живот, и на тези, които твърдят, че Църквата не съществува като видима, но от разклоненията, разколите и иноверията тя предстои да се съедини в едно тяло; и на тези, които не различават истинското свещенство и тайнства на Църквата от еретическите, но учат, че Кръщението и Евхаристията на еретиците са достатъчни за тяхното спасение; и на тези, които имат общение с тях или ги подпомагат, или защитават тяхната нова ерес на икуменизма, представяйки я като израз на братска любов и път за единение на разделените християни – анатема да бъде.“

Т.е. имаме осъждане на конкретни заблуди: че Църквата е разделена на „клони“ – католици, протестанти, православни са клони на едно дърво, че еретическите тайнства са благодатни и че общението с тях е допустимо. Това е неприемливо за православието.

Но когато един предстоятел се среща с папата и говори едно, а пред Света гора говори друго, това е по-скоро „двуезичие“, криворазбрана дипломатичност или неискреност, а не ерес. Дефиницията за ерес е: „съзнателно, явно и упорито отричане на църковното учение“.

Истинските еретици са тези, които са проповядвали лъжеучение, били са изправяни пред събор и им се е давала възможност да се покаят. Едва когато публично заявявали своето лъжеучение и не се покайвали за него – бивали осъждани.

– Вие поставяте силен акцент върху единството на Църквата. Защо според вас е толкова важно то да бъде поддържано, независимо от полемиките и дори раздорите по трудни теми на съвременното Православие?

- Думите, че единството е по-важно от всичко, не са мои, а на светите отци, които са казали, че дори мъченическата кръв не може да измие греха на разкола. Затова загиналите мъченически разколници никога не са признати за мъченици – както в древност, така и в по-ново време. Загинал е за Христос, изповядал е вярата си докрай, но Вселенското православие не го признава за мъченик на вярата. И във времето на обновленския разкол в Русия е имало такива случаи – хора, пострадали от Сталиновите репресии, но понеже са били в разкол, Църквата не ги признава за мъченици, защото са се отделили, независимо че са били в лагери, дори убити.

Разколът е страшно нещо. Затова поддържането на единството е по-важно от всичко друго. Пак да се върнем на старостилците – вижте колко много са се раздробили – синоди, църкви...

- Това е много интересно, защото обичайната заявка на старостилците е строго консервативна...

- Техните претенции са витрина. На сайта им може да видите решения за отлъчвания на техни клирици – решения, които нямат нищо общо с християнската нравственост. Изнудване за имоти, побой на послушници в манастири...

– Може би това би било проблем за Българската православна църква, ако бъде допусната съдебна регистрация на това движение?

- Според мен не трябва да се вторачваме в тази регистрация. И въобще, Църквата не трябва да зависи от държавата. Не трябва да разчитаме на държавна помощ, субсидии и т.н. Църквата е Църква, държавата е държава. Христос е казал: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“

Не казвам, че живеем в антихристиянски свят или в антихристиянска държава. Но държавата си преследва своите цели, а Църквата – своите. Понякога те съвпадат, друг път се разминават. Ако Църквата се осланя прекалено на държавата, а тя рухне – какво става? В Гърция държавата призна хомосексуалните бракове, например, а там Църквата е държавно субсидирана, въпреки че това не е точно субсидия, а компенсация за огромните имоти, които Гръцката църква е предоставила на държавата в началото на ХХ век – след Малоазийската катастрофа и размяната на населението, за оземляване на бежанците. Много манастири, включително на Света гора, доброволно са се отказали от по-голямата част от имотите си. В замяна държавата поема издръжката на духовенството.

Така или иначе, Църквата не трябва да разчита на държавна помощ. Това е грешка. И капан.

– Може ли да се каже, че целият този дебат около регистрацията на старостилната общност все пак донесе и полза? Казаха се неща, които нямаше да се кажат, включително и тези, които вие разказахте.

- Да, това е доброто в злото. Във всяко зло има и зрънце добро. Както казва св. апостол Павел: „Трябва да има и разделения между вас, за да изпъкнат измежду вас достойните.“ Това е едно пресяване – да се види кой е кой, да изпъкне истината.

– Последен въпрос. Казахте, че Църквата не трябва да се осланя на държавата. Това отнася ли се до дискусията за въвеждането на предмет в училище – „Религия и добродетели“ или „Религия и етика“?

- Аз съм родител на двама ученици. И като родител, и като православен християнин, приветствам тази идея. Но пак казвам – Църквата не трябва да разчита на това, което ще се случи извън нея. Нещата не започват с училището. Да, може да помогне един такъв урок, макар че размит в цялата тази дарвинистка представа за света, не знам какъв отзвук ще има. Много е важно кой и как ще предава този предмет, да не става той за повод за подигравка с вярата. Не бива да забравяме, че по време на революцията в Русия през 1917-18 г. същите хора, които оскверняваха и разрушаваха храмовете и измъчваха духовенството, като деца са учили „Закон Божий“ в училищата. Сред тях е имало и деца на свещници, и семинаристи, включително самият Сталин.

Така че самият предмет е нещо добро, но най-важното е възпитанието в семейството и живата връзка с Църквата. Не можем да разчитаме само на училището.

– Много ви благодаря.

- И аз благодаря.

* Заглавието е на СПЖ. Оригиналното заглавие на "Гласове": Алексей Стамболов пред „Гласове“: Казусът със старостилната църква укрепи единството на каноничната Българска православна църква

СПЖ припомня думите на отец Владимир Дойчев, че Христос не е „вариант“, нито „мир между религиите“, а Истината.
 

Прочетете също