Денят на народните будители започва от вярата като основа на единението

Преп. Йоан Рилски чудотворец, чиито празник е свързан с Деня на будителите

Завръщането на празника в българския календар възстановява и вниманието към неговото духовно съдържание. В християнския прочит на българската история пробуждането е свързано с осъзнаването на Божието предназначение в живота на народа. В този смисъл будителите са възприемани като изпълнители на Божията воля и носители на Божия Дух.

Тази духовна сила вдъхновява стотици духовници, книжовници, зографи и резбари – често скромни и останали безименни хора – да посветят труда си на обновлението на народа и на неговия стремеж към истината.

Днес, в един глобално свързан свят, възрожденското разбиране за пробуждането може да изглежда далечно. Но вярата, творческото вдъхновение и себеотрицанието на предците продължават да ни поставят въпроса доколко приличаме на тях и какво сме съхранили от наследството им.

Думите, образите и делата им не са само свидетелства за отминало време. Те са част от нашата памет и принадлежност. Колкото по-внимателно се вглеждаме в миналото, толкова повече откриваме в него – духовна близост, красота и основания да помним.

Географското и историческото място на България в Югоизточна Европа придава особен облик на нейното Възраждане. В духовния прочит на тази епоха, за разлика от някои западни възрожденски течения, поставящи човека в противопоставяне на небето, българското обновление търси завръщане към християнския корен и към евангелското разбиране за свободата: „И истината ще ви направи свободни“.

От тази гледна точка православната вяра, съхранила приемствеността с апостолската Църква, и многобройните храмове по българските земи са не само историческо наследство, но и жива духовна опора. Понякога самите ние не осъзнаваме напълно богатството, сред което живеем.

Вярата като основа на единството

В статията си „Животописи. Значение на животописите“ Васил Друмев, бъдещият Търновски митрополит, свързва християнското братство с опазването на народното единство:

„Християнството съединява всички хора и ги прави братя, независимо от каква народност са… От друга страна, никой друг, освен ние, българите, не е разбрал по-добре от нас, че дължим своето единство най-много на нашето твърдо и непоколебимо стоене в бащината вяра“.

Така той поставя едно до друго общочовешкото и националното начало: съхраняването на самобитността на народа и братството с другите християнски народи чрез общата вяра.

Обръщането към Българското възраждане е и търсене на надежда. Но почитта към будителите не може да се изчерпва с формални церемонии пред избелели портрети. Да познаваме имената им е едно; да разберем живота, изборите и саможертвата им е друго.

През Възраждането образованието достига до все повече обикновени хора благодарение на Църквата и нейните килийни училища. Най-изявените творци на епохата възпитават в дълг, чест, трудолюбие и милосърдие. Тези непреходни идеали, заедно с добротата, любовта и свободата, намират израз в тогавашното изкуство, литература и архитектура.

Затова представата за българската старина често оживява чрез котленския килим, тревненския резбован таван, копривщенската къща и красивата народна носия. В тях се срещат майсторството, вярата и усетът за красота на поколения българи.

Това наследство носи и отговорност. Денят на народните будители ни приканва не само да благодарим на предците си, но и да продължим делото им – с памет за миналото, грижа за духовния живот и стремеж да бъдем будни днес.

Първото неофициално честване на Деня на народните будители се състои през 1909 г. в Пловдив. По-късно празникът придобива общонационално значение като израз на почит към духовниците, книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, посветили живота си на България.

Утвърждаването му е свързано с тежките последици от Първата световна война и Втората национална катастрофа. Поражението разклаща възрожденските идеали и доверието в ценностите, обединявали българското общество. Връщането към делото на будителите се превръща в търсене на духовна опора и път към национално възстановяване.

Как празникът става общонационален

На 31 октомври 1922 г. правителството на Александър Стамболийски предлага учредяването на празника по идея на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски.

На 13 декември същата година Деветнадесетото обикновено народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. В него се постановява:

„Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи… Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ“.

Мотивите към закона описват промяната в обществото след войната. Преди нея училищното образование и възпитание целенасочено изграждат национални, отечествени, граждански и културни добродетели. Сред тях са любовта към българското минало, почитта към строителите на нацията, стремежът към доброто и красивото и увлечението по високите идеали.

Според вносителите отрицателните последици от войната разклащат тези добродетели първо в обществото, а след това и сред учащите се. Младежите все повече се увличат по всекидневните развлечения и лекотата на живота, отдалечавайки се от същественото в настоящето и миналото.

Като противовес мотивите посочват примера на големите български дейци – от Паисий до строителите на съвременна България. Те служат на народа с всеотдайност и саможертва, без да жалят сили и младост, за да положат основите на неговия културен и политически живот.

От 1 ноември 1923 г., с указ, подписан от цар Борис III, денят се отбелязва като общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството българи.

Изборът на датата е свързан с почитта към преподобни Йоан Рилски Чудотворец, покровител на българския народ. По тогавашното съотнасяне на църковния и гражданския календар неговият празник се отбелязва на 1 ноември.

Денят прославя делото на св. Йоан Рилски, светите братя Кирил и Методий, Йоан Екзарх, св. Евтимий, патриарх Търновски, преп. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и десетки други дейци на просвещението и националноосвободителното движение.

Първото тържествено честване в София

По нареждане на Министерството на народната просвета празникът е честван тържествено в столицата още на 1 ноември 1922 г.

В катедралния храм „Св. Неделя“ Охридският митрополит Борис отслужва света Литургия. След отпуста той произнася проповед за св. Йоан Рилски, разказва за живота му и съпоставя неговата епоха със съвременността, като откроява сходствата между тях.

Митрополитът представя дейците на народната просвета и Възраждането като самоотвержени и безкористни водачи, следващи завета на светеца:

„С Бога напред! С Бога към нови възходи! С Бога и винаги с Бога към просвета и добро, към творчество в живота!“

В края на словото си той говори за качествата, които трябва да притежават народните дейци, за да допринесат за обновлението и доброто бъдеще на България.

Следва панихида за „блаженопочиналите родолюбиви дейци, потрудили се за благото и ползата на св. Българска църква, за просветата и възраждането на българския народ“.

На площада пред храма, под специално издигнат сенник, е отслужен благодарствен молебен за Божията милост и благодеянията към българския народ. Присъстват министър Стоян Омарчевски със служителите на министерството и живи представители на църковно-народното дело, сред които д-р Христо Стамболски. Площадът е изпълнен с ученици, ученички и множество граждани.

Честването сред българите в Истанбул

Българската общност в Истанбул отбелязва за първи път Деня на народните будители с особена тържественост през 1923 г. Честването съвпада с храмовия празник на екзархийския параклис „Св. Йоан Рилски“ в квартал „Шишли“.

Сутринта Велешкият митрополит Борис отслужва архиерейска Литургия. Сред присъстващите са управляващият българската легация ген. Тодор Марков, генералният консул Атанас Яранов, д-р Петър Лазаров от Българската болница и други представители на общността. Проповедта произнася архимандрит д-р Антим (Шивачев).

След богослужението се провежда литературно утро. Участва ученически хор под ръководството на учителя Бойчев от българското училище „Екзарх Йосиф I“. Учителят Ив. Д. Стойнов изнася сказка за българските дейци в османската столица. В края на утрото говорят митрополит Мелетий и ген. Марков.

Столичният празник през 1924 г.

През 1924 г. честването в София започва с Литургия в новоосветения храм-паметник „Св. Александър Невски“, отслужена от Левкийския епископ Варлаам. След нея на площада Пловдивският митрополит Максим, наместник-председател на Светия Синод, отслужва молебен.

Присъстват министър-председателят проф. Александър Цанков, министри, представители на Двореца, народни представители, общественици и учащи се от всички столични училища.

Кратка реч за значението на празника произнася г-н Стоянов, преподавател от Ученическия институт. След това учители и ученици преминават по главните софийски улици, пеейки патриотични песни.

За бързото утвърждаване на празника свидетелства бъдещият академик проф. д-р протойерей Иван Гошев. В брой 38 на „Църковен вестник“ от 13 ноември 1926 г. той пише, че само няколко години по-рано малцина си спомнят за народните будители, а още по-малко участват в честванията им.

Според него националните катастрофи карат българите да потърсят опора в славното си минало и отново да открият великите му дейци. Той обобщава:

„И без преувеличение можем да кажем, че 1 ноември, денят на народните будители, днес е един от най-големите национални празници“.

Отмяна и възстановяване

В периода от 1922 до 1944 г. Денят на народните будители се утвърждава като общонационален празник с голямо културно и патриотично значение.

След политическата промяна от 9 септември 1944 г., през 1945 г. той отпада от списъка на празниците. Като основание се посочва, че се „дублира“ с Деня на светите братя Кирил и Методий.

След 45-годишно прекъсване честването е възстановено на 1 ноември 1990 г. по инициатива на Общонародното сдружение „Мати Болгария“ и най-вече на неговия председател д-р Петър Константинов.

Официалното възстановяване идва със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от Тридесет и шестото народно събрание на 28 октомври 1992 г. С него 1 ноември е определен за неприсъствен ден за всички учебни заведения.

Прочетете също