Свети Паисий Светогорец призовава да се гласува за честни хора

Предизборните кампании често изострят политическите страсти и разделенията в обществото. За православния християнин обаче участието в изборите не бива да става причина да загуби вътрешния си мир или да изпитва вражда към ближния. Това е основното послание в текст на редакция „Христоносци“, посветен на отношението към изборите и земната власт.
Авторите напомнят, че земната власт е преходна, а човешката душа е безценна и вечна. Църквата стои над партийните пристрастия: тя не е политически инструмент и не разделя своите чеда според политическите им убеждения. В този смисъл духовните наставления на съвременните светии насочват вниманието не към партийния цвят, а към честността, чистотата на сърцето и стремежа към Бога.
Свети Паисий: Честността е по-важна от политическия етикет
В текста са приведени думи на свети Паисий Светогорец в отговор на въпрос на поклонници за политическите идеологии и разделението на „леви“ и „десни“:
„За мен ръка, която не се прекръства с кръстното знамение, независимо дали е „дясна“ или „лява“, все едно е. Няма никаква разлика. Гледайте да научавате кои са честни хора и за тях гласувайте.“
Авторите разбират това наставление като предупреждение срещу превръщането на политическите идеологии в самоцел. В православната перспектива, която представят, политиката остава духовно безплодна без жива вяра и връзка с Господ Иисус Христос. Решаващи са не етикетите, а делата на човека и присъствието на страх Божий в управлението.
Земната власт и християнският ред
Текстът разглежда съвременността като постхристиянска епоха. Според застъпения в него възглед след революциите в Европа отхвърлянето на християнските монархии и вековния християнски ред измества Бога от центъра на обществения живот и поставя на Негово място земни идеологии и съвременни идоли.
Авторите тълкуват този процес като бунт не само срещу монарсите, възприемани като Божии помазаници, но и срещу самия Христос. Те го свързват с приближаването на възцаряването на антихриста и привеждат думите на свети апостол Павел:
„Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, – тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби“ (2 Сол. 2:7–8).
Като светоотеческо тълкуване в текста е посочено разбирането, че „оня, който я задържа сега“, е благочестивата и законна православна царска власт.
Политическите различия не отменят братството в Христа
Основният практически извод на авторите е, че православните християни не бива да изпадат в политически фанатизъм. Партиите и правителствата се сменят, но братството в Христа не трябва да зависи от тези промени.
В основата на истинското родолюбие текстът поставя спазването на Божиите заповеди и любовта към Бога и ближния:
„Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37–39).
Същото послание за единство е изразено и чрез приведените думи на свети Порфирий Кавсокаливит. Според разказа, когато негови духовни чеда настоявали да им каже коя партия е най-правилна и за кого да гласуват, той отговарял:
„Православната Църква е като квачка. С крилете си тя покрива и белите пилета, и черните, и жълтите – всички пилета от всякакви цветове.“
Гласуване по съвест и с молитва
Участието в изборите е представено като съзнателна гражданска отговорност, която не трябва да поражда вражда, осъждане или омраза. Авторите призовават вярващите да избират управници, които се грижат за народа и почитат традиционните православни ценности.
Християнинът пристъпва към урните по съвест и с молитва Бог да просвети хората, които ще поемат властта, за да вършат добри дела. Същевременно той помни думите на свети апостол Павел: „Тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим“ (Евр. 13:14).
Заключителното послание е, че надеждата на вярващия се основава не на земните водачи, а на Бога, Който владее съдбините на всеки човек и народ. Текстът завършва с думите на псалмопевеца:
„Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение. Излиза духът му, и той се връща в земята си… Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог, Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях…“ (Пс. 145:3–6).
По текст на редакция „Христоносци“.
Прочетете също
Патриарх Даниил оглави литургията за св. крал Стефан Милутин в София
В катедралния храм „Св. Неделя“ български и сръбски духовници се помолиха заедно, а мощите на светеца бяха пренесени с лития около храма
Навършват се 29 години от убийството на Йосиф Муньос в Атина
Пазителят на Монреалската Иверска икона посвещава 15 години на светинята, чието местонахождение след смъртта му остава неизвестно
Църквата почита преподобна Теофана, българската царица Теодора
Съпругата на цар Йоан Александър подпомагала храмове и манастири, а след раздялата им приела монашество
Мощите на св. Димитрий Басарбовски се пазят в Букурещ
Житийните предания разказват за смирения му живот край Русе и за чудесата, с които вярващите свързват неговото застъпничество
В Пловдив представиха алманах за историята на образованието
Митрополит Николай отличи автора Николай Д. Аджеларов с орден „Св. ап. Ерм“ I степен за заслуги към просветното дело и съхраняването на образователното наследство
Почитаме св. крал Стефан - ненадминат храмостроител и ревнител на вярата
Житието на сръбския владетел, предадено от св. Юстин Попович разказва за неговото управление, църковно строителство, милосърдие и покаяние