Архиерейска св. Литургия бе отслужена в Разбоишкия манастир „Въведение Богородично“ за Неделя след Въздвижение

Негово Преосвещенство Браницки епископ Йоан, викарий на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български Патриарх Даниил

На 20 септември тази година Православната църква отбелязва Неделя след Въздвижение. Разбоишкият манастир „Въведение Богородично“, разположен в живописното дефиле на река Нишава край село Разбоище, община Годеч, има вековна история, датираща от XIV век, като е известен със своята характерна скална църква, вградена високо в скалите, разказва в сайта на Софийска митрополия Пламен Михайлов.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил по този повод в манастирския храм бе отслужена св. Литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха архимандрит Януарий – архиерейски наместник на Годечка духовна околия, и дякон Васил Груев.

За църковните песнопения на клироса се погрижиха иконом Валентин Тупаров – председател на столичния храм „Възнесение Господне“, и монахиня Якова – игуменка на светата обител.

Множество християни и поклонници бяха изпълнили манастирския храм, за да вземат молитвено участие в празничната литургия, а голяма част от тях се бяха подготвили и приеха Тялото и Кръвта Христови.

В края на литургията епископ Йоан отправи проповед към събралите се християни, в която говори за днешното евангелско четиво, като сподели:

„Религиозният живот има две важни съставни части: вътрешна и външна. Той може образно да бъде сравнен с един орех, който има ядка в себе си и своя обвивка. Вътрешният живот, към който ни призовава Христос, – основни съставни части на който са покаянието и любовта към Бога – трябва да бъде в наличност в нашата душа: стремеж да изпълняваме Божествените заповеди, да се каем за паденията си и да възгряваме любовта си към Бога. А външният живот на един християнин се заключва в изпълнение на поста, на молитвата, на посещаването на богослужения, участието в тайнствата на Църквата, покаяние, изповед, свето Причастие. Тези външни форми на християнския живот обграждат вътрешната ядка и я защитават, така че тя да не бъде изядена от врага на човешкото спасение – дявола.

Ето защо и ние като християни, живеещи в един дълбоко секуларизиран свят, в който светското е основно мерило за успех на човешкия живот, макар да приемаме, че Православието е традиционно за нашето общество и за нашия народ – всеки един като християнин – сме се сблъсквали с неразбирането за това какво означава християнският живот. С неразбирането за това какво са постът, изповедта, причастието и другите външни форми на християнския живот. Още по-малко се среща разбиране за вътрешните му форми, които изграждат сърцевината на нашия живот. Това създава напрежение и всеки, който искрено живее по Бога, може да установи, че такова напрежение съществува в неговото семейство, на работното му място, на обществените места, в социалните мрежи – там то е пък още по-изострено, тъй като анонимността, която позволяват те, отприщва човешките страсти безконтролно и всеки може да пише каквото и да било там, без последствия за самия него.

Това означава, че християнинът не трябва да се срамува от вярата си в Христа, още по-малко от принадлежността си към православната Българска църква. Още по-малко трябва да се срамува от начина на живот, който Църквата проповядва, а именно: покаяние, изповед, молитва, участие в тайнствата на Църквата, участие в богослужебния живот на Църквата. Всичко това дълбоко не разбира светът – не само не разбира, но и презира. И това отношение се отнася и към самите нас – ние трябва с мъжество и търпение да отстояваме и да проповядваме и с живота си, и с думите си Христовото благовестие.“

Епископ Йоан сподели и личните си спомени от първите си посещения в Разбоишката света обител още като мирянин и подчерта значението на уединението като важна съставна част от монашеския живот, спомагаща за постигането на вътрешен мир и помирение с Христа, като завърши с думите: „Дай, Боже, Той да ни приеме в Своите селения, когато напуснем този земен път и се отправим пред страшния Христов съд, за да дадем отговор как сме използвали таланта на свободата, която Бог ни е дарил тук.“

Епископ Йоан поздрави духовенството, храмовото изпълнение и всички присъстващи с днешния празник и преподаде благослова на Българския патриарх Даниил. От своя страна игуменката на обителта монахиня Якова благодари за съвместното богослужение и за архипастирските слова, като подари на владиката рисувана икона с образа на неръкотворния Убрус на Господ Иисус Христос.

Прочетете също