Св. Евстатий и семейството му приели мъченическа смърт в Рим
Свети вмчк Евстатий, съпругата му св. Теопистия и синовете му св. Агапий и св. Теопист
Св. великомъченик Евстатий живял през I–II век. Преди кръщението си носел езическото име Плакида и бил прославен римски пълководец при управлението на императорите Тит и Траян.
Според житието му неговият път бил белязан от многобройни изпитания, подобни на страданията на старозаветния праведник Иов. Въпреки нещастията Евстатий не паднал духом. Всяко изпитание укрепвало вярата му и го водело към духовно израстване, докато накрая се удостоил с мъченически венец.
Евстатий израснал в езичество, но имал чисто сърце. Чрез особено небесно откровение той познал истинския Бог и приел свето Кръщение заедно със съпругата си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист.
Първоначално семейството живеело в благополучие, но скоро започнали тежките изпитания. Евстатий изгубил цялото си имущество, а всичките му слуги измрели. Когато изпаднал в крайна бедност, приятелите му го изоставили. Тогава разбрал, че повечето от тях били привързани не към него, а към богатството му. Преживял това тежко, но не възроптал срещу Бога.
Заедно със семейството си Евстатий напуснал родината и заминал за Египет, за да прехранва близките си със своя труд. Там обаче го сполетяла още по-голяма беда: мъж отвлякъл съпругата му, а диви зверове отнесли синовете му.
Останал сам, Евстатий прекарал 15 години в мъки, лишения и труд. През цялото това време той се молел непрестанно, приемал Божията воля и запазил непоколебими вярата и надеждата си в Бога. Според житието Господ го възнаградил щедро за неговите добродетели.
По това време варвари застрашавали Рим — столицата на империята. Император Траян си спомнил за доблестния пълководец Плакида, заповядал да го намерят и му поверил командването на войската. Походът срещу варварите завършил с голям успех и Евстатий се завърнал победоносно в Рим.
По време на похода той открил и изгубеното си семейство. В двама от войниците разпознал своите синове, а в жена, която прислужвала във войската, — съпругата си. Оказало се, че овчари спасили момчетата от зверовете в пустинята и ги отгледали като свои деца. Съпругата му също била избавена: според житието Бог наказал похитителя ѝ със смърт. Цялата войска споделила радостта на своя обичан военачалник.
Щастието на семейството обаче било кратко. Новият император Адриан посрещнал победителите с големи почести и организирал празненства с жертвоприношения на езическите богове. Всички граждани на Рим се събрали, но от храма отсъствал именно Плакида — пълководецът с главна заслуга за честваната победа.
Адриан заповядал незабавно да го доведат. Когато чул признанието му, че е християнин, императорът, известен с жестокото си преследване на християните, не пощадил дори прославения военачалник.
Евстатий, съпругата му и двамата им синове били хвърлени на зверовете в цирка. За изумление на присъстващите животните не докоснали никого от тях. Тогава четиримата били хвърлени в нагорещена пещ, където приели мъченическа смърт.
Според житието телата им останали невредими от огъня и благочестиви християни ги погребали с почести. Мъченическата им кончина настъпила през 126 година.
Прочетете също
Архиерейска св. Литургия бе отслужена в Разбоишкия манастир „Въведение Богородично“ за Неделя след Въздвижение
Св. Синод подкрепя въвеждането на „Добродетели и религии“ в българските училища
БПЦ предлага поне един час седмично, съгласуване на конфесионалното обучение с вероизповеданията и поетапно въвеждане на предмета от учебната 2027/2028 година
На Въздвижение Евангелието напомня за носенето на житейския кръст
Вярата, покаянието и любовта към ближния дават сили на човека да понесе изпитанията и да следва Христос
Св. Евстатий и семейството му приели мъченическа смърт в Рим
Житието на прославения римски пълководец разказва за тежки изпитания, непоколебима вяра и страдания за Христа
Евангелското четиво след Въздвижение разкрива ценността на човешката душа
Тълкувание на Марк 8:34–38 и 9:1 за свободния избор, носенето на кръста и следването на Христос
Трофим, Саватий и Доримедонт приемат мъченическа смърт за Христовата вяра
Житието разказва за страданията на тримата християни през III век в Антиохия и Фригия и за отказа им да се поклонят на езическите богове