Румънският патриарх за чудната връзка между ап. Павел и св. Йоан Златоуст
Светецът Йоан Златоуст бил наставляван свише, докато пишел тълкуванията си на апостолските послания
11.07.2025 г. - При пристигането в Румъния на светите мощи на свети Йоан Златоуст, румънският патриарх Даниил говори за чудната пряка връзка между свети апостол Павел от I век и свети Йоан Златоуст от IV век, разказва basilica.ro.
Свети Прокъл, ученик на свети Йоан Златоуст, видял свети апостол Павел, приведен над ухото на светия, за да го наставлява в тълкуването на посланията.
„Това чудно събитие ни показва, че делото на свети Иоан Златоуст при тълкуването на Божието слово не е било само плод на учение и човешка мъдрост, а най-вече на пряко свято вдъхновение“, поясни Негово Блаженство патриархът.
Той подчерта, че пренасянето на тези свети мощи в Букурещ, за да бъдат почитани редом с мощите на свети преподобни Димитрий Нови, е събитие с голяма духовна значимост.
„Както в V век свети Прокъл донесе мощите на свети Йоан от Комана в Константинопол за умиротворение и благословение на имперската столица, така и днес тези свети мощи идват да донесат благословение върху нашата столица и върху цялата страна.“
Пълният текст на словото:
В този благословен ден, когато с голяма радост и благоговение приемаме честната глава на свети Йоан Златоуст от манастира Ватопед на Света Гора Атон, сърцата ни се изпълват с благодарност към Бога за този безценен дар.
По благоволението и грижата на преподобния отец игумен Ефрем Ватопедски и на цялото атонско братство, тази честна глава ще бъде положена за поклонение редом с мощите на свети преподобни Димитрий Нови, покровител на Букурещ, за да получим ние, православните румънци, благословението на този велик иерарх и учител на Църквата по повод празника на пренасянето на мощите на св. Димитрий в Букурещ преди 251 години (1774).
Православни християни,
Свети Йоан Златоуст остава в паметта на Вселенската Църква както като велик богослов и проповедник, така и като велик постник и молитвеник. Роден в IV век, още от младини възлюби молитвата и четенето на Светото Писание. Ето защо в светата евхаристийна Литургия, която той завеща на Църквата, ни учи да се молим, за да разбираме и ние словата на Писанието:
„Просияй в сърцата ни, Човеколюбиви Владико, светлината на познанието на Тебе, Боже, и отвори очите на ума ни към разбирането на Твоите евангелски проповеди“ (виж Литургията на св. Йоан Златоуст).
Особено силно животът и делото на св. Йоан Златоуст ни разкриват едно изключително духовно общение с апостол Павел, когото той възхвалява като никой друг. Тази връзка между свети Йоан и св. апостол Павел не е просто интелектуално възхищение, а жива духовна връзка, засвидетелствана и чрез чудесата, които Бог е извършил.
Свети Прокъл, верен ученик на свети Йоан Златоуст, е бил очевидец на едно чудно събитие. Според житието на светеца, когато св. Йоан Златоуст съставял тълкуванията си на посланията на ап. Павел, св. Прокъл го видял как апостол Павел е приведен над ухото му и го наставлява в тълкуването на посланията си.
Това чудо ни показва, че трудът на свети Йоан Златоуст при разясняването на Божието слово не е бил само плод на човешки разум, а преди всичко плод на пряко Божествено вдъхновение. Свети апостол Павел, „избраният съсъд“ на Христа, го удостоил със свята светлина за тълкуване на апостолските текстове.
Апостол Павел е онзи библейски автор, на когото свети Йоан Златоуст отдава особено внимание – не само чрез коментари върху посланията му, но и чрез седем специални панегирика (Омилии за Павел), в които изгражда удивителен духовен портрет на апостола, показвайки че той е по-велик и от Авел, Ной, Авраам, Исаак, Яков, Йосиф, Иов, Моисей, Давид, Илия и дори от св. Йоан Кръстител.
Първата черта, която го впечатлявала, била изключителната духовна енергия на апостол Павел – не сляпа енергия, а просветена от свята любов към Христа и Неговата Църква. Апостолът обхождал цялата земя, „която гледа слънцето, все едно е с крила, изтръгвайки тръните на греха, посявайки словото на благочестието, отстранявайки заблудата, връщайки истината, правейки от хората ангели – или по-скоро превръщайки в ангели онези, които били демони“.
С физическо присъствие или с послания, с проповеди или чрез учениците си, Павел изправял падналите и още повече укрепявал стоящите. Може би най-впечатляващият образ в този портрет е описанието на сърцето му. Св. Йоан Златоуст дори казва, че ап. Павел може да се нарече „сърцето на целия свят, изворът на милиарди добродетели, началото и основата на нашия живот“.
Този величествен образ не е просто риторика, а изразява дълбока духовна реалност: сърцето на ап. Павел се е разширило до обема на вселенска любов.
Св. Йоан Златоуст и ап. Павел са свързани с особена духовна близост, която преодолява почти четиривековната историческа дистанция. Св. Йоан не го счита само за примерен проповедник, а за свой истински учител в изкуството на свещения език и в разбирането на Божествените тайни:
„Св. Павел бе негов образец в изтощителния труд, който и сам той извършваше – катехизисът на оглашените, множеството проповеди, мисионерското усърдие и др.“
Това възхищение се отразява не само в седемте омилии за апостола, но и в над 240 беседи върху павловите послания. И двамата – апостол Павел и свети Йоан – са велики оратори на християнството: единият чрез своите писма, другият чрез своите проповеди. Те засвидетелстват живата връзка между светите апостоли и светите отци на Църквата в тълкуването на Светото Писание.
Възлюбени вярващи,
Честните мощи, които днес приемаме, носят в себе си белега на тази особена духовна връзка. Светинята от Ватопед, с неповреденото дясно ухо, е жива памет на онова чудно общение, когато ап. Павел прошепнал в ухото на св. Йоан Златоуст дълбоки духовни истини.
Това ухо, което е чуло апостолски глас и е получило пряко Божествено вдъхновение за тълкуване на Писанието, остава като икона на вярващото ухо, отворено към Бога и Неговото слово.
С тази чудна връзка Бог ни показва, че светците не са изолирани в слава, а продължават да съработничат за спасението на света. Апостол Павел, макар да е пострадал мъченически през 67 г. сл. Хр., продължил да помага на Църквата чрез наставлението на един от най-великите ѝ проповедници – св. Йоан Златоуст († 407).
От житието на свети Йоан Златоуст узнаваме, че на 16 април 404 г., в Светла събота, свети архиепископ Йоан бил изведен от архиепископската църква в Константинопол от войниците на императрица Евдоксия и затворен в архиепископската резиденция.
Причина за това била откритата му критика към разпуснатите веселия и шума, свързани с издигането на сребърна статуя, изобразяваща самата Евдоксия. Свети Йоан бил под домашен арест до празника Петдесетница (20 юни 404), след което, по заповед на император Аркадий, бил изпратен на заточение в Кукуз – населено място в днешна Турция.
Три години по-късно, по настояване на същата императрица Евдоксия, император Аркадий наредил второ заточение – този път в град Питиус, на източния бряг на Черно море, далеч от Константинопол и Антиохия. Свети Йоан обаче не издържал на тежкото пътуване и предал душата си на Господа на 14 септември 407 г. в Комана, Понт. Погребан бил в същия град, и до днес в местната църква се съхранява саркофагът, в който първоначално били положени светите му мощи.
След 31 години, на 27 януари 438 г., по съвета на новия архиепископ на Константинопол – св. Прокъл, синът на Аркадий, император Теодосий II, наредил мощите на свети Йоан да бъдат пренесени от Комана в Константинопол.
По онова време върху столицата и империята се стоварили много беди, и народът вярвал, че това било Божие наказание за беззаконията на императрица Евдоксия спрямо свети Йоан Златоуст. Именно затова св. Прокъл насърчил императора да върне мощите на светия архиепископ като знак на примирение и прошка.
Мощите били положени в златна ракла и когато шествието достигнало Константинопол, самият император Теодосий II коленичил и със сълзи се молел светият да прости греха на майка му Евдоксия, която била причина за неговата смърт.
Светите мощи били положени в храма „Св. Апостоли“ в Константинопол през 438 г. от архиепископ Прокъл. Още преди падането на Константинопол под османска власт (1453 г.), по повеля на император Йоан Цимисхий (969–976 г.), мощите били пренесени оттам в манастира Велика Лавра на Света Гора.
През юли 1284 г. император Андроник II Палеолог (1282–1328 г.) изпратил дясната ръка на св. Йоан Златоуст в манастира Филотей, където и до днес се пази за поклонение. А в манастира Ватопед се съхранява с голямо благоговение честната глава на св. Йоан Златоуст, дарена на манастира от император Йоан VI Кантакузин, като скъпоценна светиня, която днес и ние приемаме за поклонение тук, в Букурещ.
Свети Йоан Златоуст ръкоположил за свещеник св. преподобни Герман и за дякон – св. преподобни Йоан Касиан от Добруджа. В този контекст, присъствието на неговите свети мощи в Румъния не е просто възможност за поклонение и молитва, а призив за по-дълбоко вслушване в Божието слово. Както св. Йоан бил удостоен да получи вдъхновение от самия ап. Павел при тълкуването на Писанието, така и ние сме призвани да отворим сърцата си, за да чуем гласа Божий в нашия живот.
Св. Йоан Златоуст ни учи, че истинското разбиране и проповядване на Божието слово не произтича само от човешка мъдрост, а най-вече от духовно общение със светите апостоли, от усърдна молитва и от смирено послушание към Господ Иисус Христос и Неговите светии.
Православни християни,
Пренасянето на тези свети мощи в Букурещ, за да бъдат почетени редом с мощите на св. преподобни Димитрий Нови, е събитие с голяма духовна важност. Както в V век св. Прокъл донесе мощите на св. Йоан от Комана в Константинопол за благословение и помирение на имперската столица, така и днес те идват да донесат благословение върху столицата ни и цялата страна.
В тази година, когато отбелязваме 251 години от пренасянето на мощите на св. Димитрий Нови в Букурещ (1774 г.), приемането на мощите на св. Йоан Златоуст носи особено значение. Тези двама велики светии, макар и живели в различни епохи, се съединяват в общата си молитва за румънския и гръцкия народ, за цялото Православие.
Нека се молим по техните свети молитви Господ да ни просвети, за да разбираме Неговото слово, да ни дари усърдие в проповядването на Евангелието и смирена любов в служението на ближните.
Молим се нашият Господ Иисус Христос, по молитвите на Пресвета Богородица, на св. Йоан Златоуст, на св. Димитрий Нови и на всички светии, да ни запази в правата вяра и да ни удостои с вечен живот – за слава на Пресветата Троица! Амин.
† Даниил
Както писа по-рано СПЖ по покана на Румънския патриарх Даниил, честната глава на св. Йоан Златоуст бе донесена от Ватопедския манастир в Букурещ.
