Свети Йоан Златоуст в разсъждение за смеха, театъра и ...телевизията във времето на пост
Призив към духовна бдителност, съкрушено сърце и покаяние като път към изцелението на душата
Свети Йоан Златоуст, великият Константинополски архиепископ е известен с огненото си слово, с което е изобличавал недъзите и нравите своите съвременници. Светителят събирал многобройни слушатели на своите проповеди. Вярващите го аплодирали, но и плачели и се каели, докоснати и трогнати от думите на Христовия архипастир.
И така, не искай от Бога неща, които получаваш от дявола. Защото от Бога е да имаш сърце съкрушено и смирено, трезво, целомъдрено и благоговейно — сърце, което се кае и съкрушава. Това са Божиите дарове, от тях се нуждаем повече от всичко друго. Предстои ни труден подвиг и нашата борба е с невидими сили. Битката е духовна — против злото, против началствата и властите на мрака. И трябва да бъдем усърдни, будни и бдителни, за да можем да устоим на свирепостта на тази битка. Но ако непрестанно се смеем, забавляваме и отдаваме на нехайство, още преди да сме влезли в битката, вече ще сме паднали поради собствената си небрежност. Непрестанният смях, изнежеността и разкошният живот не са за нас — те са за комедиантите, за блудниците, за мъжете, които се бръснат за тази цел, за тунеядците и ласкателите. Не са за онези, които са призвани за небето, които са записани в небесния град и носят духовно оръжие. Те са за онези, които служат на дявола. Той е, именно той, който превърна смеха в изкуство, за да разслаби Христовите воини и да отпусне духовните им жили. Затова построи театри в градовете и обучи шутове — и чрез тяхната сквернота разпространи зараза из целия град. Именно това Павел ни заръча да избягваме — празнословието и лекомислените шеги — и ни увещава да ги отхвърляме далеч от себе си. А най-страшното е, че този смях произтича от богохулства и срамни думи. Когато мимовете и шутовете изричат нещо богохулно или непристойно, мнозина от най-безразсъдните се смеят и наслаждават... И все пак те ръкопляскат и навличат върху себе си огъня на геената, радостни и доволни. Защото онези, които хвалят изричащите такива думи, най-много ги насърчават да продължават; затова именно те с още по-голямо основание ще подлежат на наказание.
Ако нямаше кой да гледа такива неща, нямаше да има и кой да ги върши.
Но когато виждат, че ги подкрепяте, като заради това занимание изоставяте работилниците, занаятите, доходите си и всичко останало, те придобиват смелост и усърдие и полагат още по-големи усилия в тези дела. И не казвам това, за да оправдая онези, които ги вършат, а за да разберете, че самите вие подхранвате корена на този грях — вие, които прекарвате целия си ден в такива неща, които осмивате светостта на брака и представяте това велико тайнство като нещо смешно. Защото не е толкова виновен онзи, който играе подобни неща, колкото ти, който го подтикваш да ги върши — и не само го подтикваш, но и търсиш това, наслаждаваш се, смееш се, хвалиш онова, което се случва, и всячески подкрепяш такива работилници на демоните. С какви очи тогава, кажи ми, ще погледнеш жена си у дома, след като си видял как я оскърбяват там, на сцената? Как не се срамуваш, когато си спомняш за своята спътница и виждаш как женската ѝ природа бива осмивана пред теб?
8. И тъй, не ми казвай, че „това е само представление“. Защото това представление е превърнало мнозина в прелюбодейци и е разорило много домове. И точно затова скърбя дълбоко: защото случващото се дори не се смята за зло; напротив, има ръкопляскания, викове и много смях, докато се върши явно прелюбодейство. Какво казваш? Че онова, което се играе, уж било само представление? Тогава тъкмо поради това онези, които го представят, са хиляди пъти достойни за смърт: защото подражават на сцената на онова, което всички закони ни повеляват да избягваме. Ако самото нещо е зло, то и подражанието му е също толкова зло. И дори не говоря за това колко хора тези зрелища водят към прелюбодейство. Нито за това колко дръзки и безсрамни правят зрителите. Защото нищо не прави човека по-разпътен от око, което търпи да гледа такива неща. Ти например не би приел да видиш гола жена на пазара, а може би дори и в дома си — би казал, че това е оскърбление. Но отиваш в театъра, за да гледаш публично изложените голи тела на мъже и жени, и посрамваш собствените си очи. И тъй, не казвай: „Но тази, която се съблича, е блудница“. Защото и блудницата, и свободната жена имат едно и също тяло, една и съща природа. Ако това не е зло, защо тогава, когато го видиш на пазара, се възмущаваш и прогонваш онази, която се разголва? Значи, когато сме поотделно, е нещо лошо, но когато сме събрани всички заедно, престава да бъде срамно? Това са позорни, нелепи думи, свидетелство за пълно безумие. И по-добре е да намажеш лицето си с тиня и кал, отколкото да гледаш такова беззаконие. Защото вредата, която калта причинява на окото, е нищо в сравнение с вредата от развратното зрелище и образа на голата жена. Чуй тогава какво е причинило голотата в самото начало и се побой от онова, което се крие зад това безсрамие. Какво я е причинило? Непослушанието и съветът на дявола. Така е било от самото начало: дело на дявола. И все пак онези са се срамували, че са голи. А вие, напротив, се гордеете. Както казва апостолът: „славата им е в техния срам“. Как тогава ще те погледне жена ти, когато се върнеш от такова беззаконие? Как ще те приеме? Как ще ти говори — на теб, който така грубо си посрамил женската природа и си се оставил да бъдеш поробен от образа на блудстващата жена? И ако скърбите, когато слушате това, много ви благодаря. Защото кой друг ме радва, ако не онзи, който скърби заради мен? Затова не преставайте да въздишате и да се съкрушавате за тези неща. Защото тази скръб е за вас първата стъпка към промяната, към по-доброто. Затова и аз направих словото си по-строго и по-силно, за да направя по-дълбок разрез и да ви избавя от гнилостта, която ви опиянява. За да ви върна отново към пълното здраве на душата. И дано всички се радваме на него и чрез тези подвизи да достигнем небесните награди по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто принадлежат славата и силата във вечни векове. Амин.
