Археолози проучиха над 200 метра подземни галерии в Рациария
Разкопките обхващат отводнителната система на римските терми, южната част на комплекса и раннохристиянската базилика
Над 200 метра подземни галерии са проучени в античния град Рациария край Видин. Системата е изградена преди около 17 века за отводняване на римските терми и разкрива важни сведения за инженерните умения на римляните, съобщава БНТ в сутрешния си информационен блок.
Археологическите проучвания продължават в три основни сектора: подземната инфраструктура на термите, южната част на комплекса и раннохристиянската базилика, датирана от края на IV – първата половина на V век.
Според ръководителя на разкопките доц. д-р Здравко Димитров това е най-мащабното досега проучване в България на подобен тип съоръжения. Такива структури са изследвани и в римските терми в Одесос, както и в една от сградите в Сердика, но преди десетилетия, по друга методика и в значително по-малък мащаб.
„Тук най-вече на базата на това, че комплексът е много голям, имаме изключително разнообразие при изграждането на тези подземни галерии“, обяснява археологът.
Различните конструкции и сводове показват сложните инженерни решения при строителството на термите. Димитров, който има средно образование като строителен техник, подчертава, че е впечатлен както от планирането и изпълнението на античната водоснабдителна и канализационна инфраструктура, така и от състоянието ѝ след 17 века. По думите му в проучваните съоръжения няма нарушения, а откритията осигуряват значителна база данни за римското строителство през III–IV век.
Подземните канали са вградени в основите на носещите стени на термите. Предназначението им е да отвеждат водата от покривите на банята към канализационната система на Рациария. Според Димитров такива канали преминават под почти всички зидове на комплекса.
Размерите им дават представа и за мащаба на самите терми. По думите на ръководителя на разкопките те заемат 10 декара и са най-големите в България. Полуцилиндричните сводове и куполите на централното крило събирали голямо количество вода, което трябвало да бъде отведено.
Банята е построена около 215 година, почти непосредствено след термите на Каракала в Рим, и следва техните мащаби и архитектура. Като римска колония Рациария възпроизвежда образците на столицата на империята.
При описанието на един от етапите на подземните проучвания Димитров посочва, че от юни до момента на изказването му екипът е преминал над 60 метра и е разкрил три галерии. Основната задача на този етап е архитектурното им заснемане. Археологът обръща внимание и на отлично запазените ръбове на хоросановата мазилка.
Освен за отводняване, дългите тунели са служили и като укрития при нападенията на Атила и хуните. Сред откритите при разкопките находки са керамика и монети от I до VI век, както и предмети, свързани с всекидневието в баните.
По-късно комплексът променя предназначението си. Димитров обяснява, че видимата днес по-късна реконструкция е от V–VI век, когато басейните вече не се използват и сградата не функционира като баня. При оформянето на раннохристиянския култов комплекс тунелите са запълнени с камъни и жълта глинеста пръст. Така е оформен подът на базиликата от V век.
