Георги Тодоров: Мълчанието пред насилието може да бъде нравствено отстъпление
Автоцензурата е най-голямата победа на цензурата
Мълчанието пред насилието съвсем не е неутралност. В Православието темата за мълчанието има два различни смисъла. Ако в личния духовен живот безмълвието се възприема като висш път към срещата с Бога, мълчанието пред неправдата, греха и потъпкването на истината се разглежда като тежък грях и предателство. Много често то – мълчанието – е път към нравствено отстъпление.
Според богослова Георги Тодоров, публичното отстояване на истината е лична отговорност, независимо от възможността да променим събитията. Това е основният извод в Беседа 293 "Патология на мълчанието" в авторското му предаване "Светоглед" по радио "Зорана". (youtu.be)
В поредицата Тодоров разглежда чудовищния акт на насилие в Светогорската лавра, при който бе отнет животът на монах Варсонофий и бяха ранени тежко инокът Григорий и бежанецът Андрей Кириенко.
Богословът критикува реакциите на официалните медии в България, както и на църковните институции, които запазиха мълчание. Именно това мълчание подтиква автора и водещия на поредицата "Светоглед" да отправи въпроса и към себе си: "Защо мълчим и аз специално защо мълча?"
По думите на Тодоров, ограничените възможности да повлияем на събитията не отменят личния ни дълг да отстояваме истината. Дори когато думите ни не променят решенията на властимащите, те имат значение за собствената ни съвест и за хората, които ги чуват. Затова критиката към чуждото мълчание трябва да започва със самоизпитване: дали и ние не премълчаваме неправдата от страх, удобство или желание да запазим нечие благоразположение.
