Преподобни Йоан Кукузел избира монашеския живот на Атон
Житието на Ангелогласния разказва за пътя му от царското училище и императорския двор до уединението, молитвата и църковното пеене на Света гора
Преподобни Йоан Кукузел, наречен Ангелогласния заради красивия си глас, бил българин по произход. Според житието му той напуснал почестите на византийския императорски двор, за да стане монах на Света гора и да посвети живота си на Бога.
Детство и обучение в царското училище
Йоан се родил в Дирахия, известна и като Дирахион — днешния Драч, на източния бряг на Адриатическо море. По онова време градът се намирал в областта на Охридската архиепископия.
Останал без баща още в ранна възраст. Майка му, благочестива и богобоязлива жена, му дала християнско възпитание и го изпратила да изучава Свещеното Писание. Красивият му глас привлякъл вниманието на хората и те го нарекли Ангелогласния.
Тогава владетелите имали обичай да подбират даровити и разумни момчета и да ги изпращат в най-авторитетните училища. Едни изучавали философия, други — краснопис. Заради певческия си талант Йоан бил приет в царското училище, където получил възпитание и музикално образование. Схватлив и разумен, той напреднал бързо и овладял музикалното изкуство до степен, която удивлявала всички.
В началото Йоан все още не знаел добре гръцки. Когато съучениците му шеговито го питали какво е ял, той отговарял със смес от гръцки и български думи: „Кукия ке зелия“, тоест „боб и зеле“. От този отговор произлязло прозвището Кукузел. Не след дълго той научил гръцкия език и надминал всичките си връстници в музиката.
Житийният текст отнася живота му към времето на византийското владичество над България, посочено с годините 1018–1185, и управлението на династията на Комнините във Византия.
Почестите в двореца и желанието за уединение
Византийският император бил възхитен от пеенето на Йоан, обикнал го и го убеждавал да се ожени. Младежът обаче поискал първо разрешение да посети майка си:
— Прося и моля Твое Царско Величество да ми позволиш да отида и да видя майка си! А после нека бъде волята на Бога и на царя.
Императорът уважил молбата му и го изпратил с подобаващи почести. Когато наближил дома си, Йоан чул плача на майка си, която безутешно скърбяла за него. Срещата със сина ѝ я изпълнила с неизказана радост. Той останал известно време при нея, а после се върнал в Константинопол.
В столицата Йоан отново бил обграден с внимание и почести, но те тежали на смирената му душа. Той желаел да служи на Бога в тишина и уединение, далеч от светските грижи, и се молел животът му да се устрои по този начин. Житието представя последвалите събития като отговор на тази молитва.
Веднъж игуменът на Атонската лавра посетил императорския дворец по манастирски дела. Когато приключил работата си и поел обратно, Йоан се възползвал от възможността да напусне столицата. Облякъл бедняшки дрехи, почернил лицето си, за да не бъде разпознат, взел просешка тояга и последвал игумена отдалеч до Света гора.
Монах и пастир на манастирските кози
Когато стигнали до Лаврата, игуменът влязъл в манастира, а Йоан останал пред портите като непознат странник. Пазачът го попитал защо е дошъл и каква работа умее да върши.
— Зная да паса кози — отвърнал Йоан — и искам да стана монах.
Пазачът предал думите му на игумена. Той се зарадвал, защото точно тогава манастирът нямал пастир за козите. Приел младежа и започнал да го наставлява в духовния живот. Скоро го постригал за монах и му възложил да пасе манастирското стадо.
Йоан заживял в планината и изпълнявал послушанието си усърдно и с радост.
Междувременно императорът тежко преживявал необяснимото изчезване на певеца. Изпратил хора да го търсят по различни места — в крепости, пустини и манастири. Пратениците стигнали и до Света гора, но не го открили. Както отбелязва житието, дори да го били срещнали, трудно щели да го разпознаят: той носел вехти и изпокъсани дрехи, а строгият пост и въздържанието променили лицето му.
Един ден, докато пасял козите на уединено място, Йоан пожелал да изпее духовна песен от псалмопенията. Огледал се, за да се увери, че никой няма да го чуе, и запял с голямо майсторство и умиление.
Наблизо обаче, в пещера, живеел подвижник. Той чул пеенето и го помислил за ангелско. Излязъл да види откъде идва гласът и заварил младия пастир да пее, а козите — спрели да пасат и сякаш заслушани с внимание и радост.
Подвижникът предположил, че това е търсеният от императора Йоан Кукузел, когото Бог сега разкрива. Отишъл в Лаврата и насаме разказал всичко на игумена.
Разкриването на самоличността му
Игуменът веднага повикал козаря и му казал:
— Бог ми откри, че ти си Йоан Кукузел. И защо толкова време си крил това от мен? Заклевам те в Бога да ми кажеш истината!
Йоан паднал в нозете му, поискал прошка и със сълзи признал кой е. Обяснил, че е оставил светската суета заради Бога. Помолил да продължи смиреното си служение като пастир, защото се страхувал императорът да не научи къде се намира и да го върне насила в двореца.
Игуменът го успокоил и му наредил да остане в килия в манастира. Обещал сам да отиде при императора и да поиска прошка за него и освобождаване от дворцовите му задължения.
В Константинопол игуменът помолил владетеля да му отстъпи един човек заради спасението и на двамата и да му прости, ако с нещо го е оскърбил. Императорът поискал да узнае името, но игуменът настоял първо да получи писмено съгласие.
След като владетелят му го дал, игуменът разкрил, че става дума за Йоан Кукузел, и разказал за монашеския му живот. Императорът се удивил, зарадвал се и прославил Бога. Същевременно не искал да се раздели окончателно с младежа, макар вече да бил дал обещанието си.
Той наредил да подготвят кораби и заедно с игумена отпътувал за Атон. В Лаврата се срещнал с Йоан, поздравил го и устроил тържество. След това се върнал в Константинопол, а Йоан останал в манастира, свободен да служи на Бога и да пее в църквата, възхвалявайки Този, Когото слави всяко дихание (Пс. 150:6).
Живот в безмълвие и църковно пеене
След известно време Йоан построил недалеч от Лаврата малка църква, посветена на светите Архангели, и килия. Там заживял в безмълвие.
Шест дни в седмицата прекарвал в килията си, в молитва и грижа за очистването на душата от греха. В неделя и на празници отивал в голямата манастирска църква, заставал на десния клирос и пеел с любов и умиление.
Житието разказва, че в Акатистната събота през светата Четиридесетница той изпял, както обикновено, самогласните стихири и канона на Пресвета Богородица. След бдението и Акатиста седнал срещу нейната икона и задрямал от умора. В текста се пояснява, че светогорското бдение започвало при залез и завършвало при изгрев слънце.
Тогава, според житийния разказ, Божията Майка му се явила и казала:
— Радвай се, Йоане!
После добавила:
— Пей и не преставай да ме възпяваш. Аз няма да те оставя!
Пресветата Дева поставила златна монета в ръката му и станала невидима. Когато се събудил, Йоан намерил жълтицата в дясната си ръка. Изпълнен с радост, той благодарял със сълзи на Божията Майка и я възпявал.
Монетата била прикрепена към иконата. Житието свидетелства за чудеса и знамения както от образа на Пресвета Богородица, така и от самата жълтица. В пояснение към текста се посочва, че иконата, наречена „Кукузелиса“, се прославила с чудеса особено от 1796 г.
Изцелението и последните години
Утешен от видението, Йоан продължил да пее на десния клирос в голямата манастирска църква. След време на единия му крак се появила болезнена рана, която се възпалила и силно загноила.
Според житието Божията Майка отново му се явила и го изцелила по чудесен начин — както някога св. Йоан Дамаскин. Тя му казала:
— Бъди здрав отсега нататък!
Йоан оздравял напълно и благодарял на своята Покровителка с песни и славословия. Житийният разказ посочва, че до края на живота си той повече не страдал от болести.
Преподобният продължил да живее в пост и бдение, да се упражнява в добродетели и най-вече да се стреми към смирение. По откровение свише узнал, че кончината му наближава, и съобщил това на братята. Помолил се за тях и им завещал да го погребат в построената от него църква „Св. Архангели“.
Житието завършва с разказа за неговото преселване във вечните небесни обители, където да възпява Христа Бога заедно с ангелите и всички светии.
По „Чети-Минеи“ на св. Димитрий Ростовски.
