Митрополитът на Корфу: Личният номер е духовна заплаха, Синодът греши

От Съюза на православните журналисти в Гърция съобщават, че митрополит Нектарий от Корфу е изпратил писмо с остри критики до Постоянния Свещен Синод на Еладската църква. В него той изразява дълбоко несъгласие със становището относно въвеждането на Личния номер на гражданина (ЛНГ). Според него Синодът пренебрегва сериозни богословски и еклезиологични последици от подобна мярка. Митрополитът настоява въпросът да бъде разгледан от пълния състав на Архиерейския Синод.

Пълният текст на писмото:

До
Постоянния Свещен Синод на Еладската Църква,
Атина

Копие до: Всички архиереи на Еладската Църква

С дълбоко уважение към нашата Свята Църква и нейния каноничен ред, но и с усещане за пастирска отговорност и неизказана тревога за нашето мъченическо паство, сме длъжни да изразим дълбоката си скръб и категоричното си несъгласие относно скорошното становище на ПСС по въпроса за новия Личен граждански номер (наричан по-долу ЛГН). Това становище, освен явното институционално надхвърляне на компетентността на органа, повдига изключително сериозни догматични, богословски, канонични и еклезиологични въпроси, засягащи същността на православната вяра и християнската антропология. Тези въпроси изискват незабавно, задълбочено и духовно просветено разглеждане от върховния колективен орган на Еладската Църква – Йерархическия Свещен Синод.

Личният граждански номер (ЛГН) е въведен със Закон 4727/2020 (ДВ A’ 188/23.09.2020) със заглавие „Цифрово управление и други разпоредби“. Според чл. 11, ЛГН е уникален идентификационен номер за всеки човек, роден в Гърция или получил гръцко гражданство. Целта според правителственото обосноваване е опростяване на административните процедури на гражданите и с държавата, и с частния сектор, борба с бюрокрацията и засилване на взаимодействието между държавните системи.

Практически ЛГН постепенно замества номера на личната карта, данъчния номер (AFM) и социалния осигурителен номер (AMKA), обединявайки цялата информация за гражданина под един код.

От богословска перспектива въвеждането на такъв универсален номер поражда сериозни опасения. Православната теология, основана на Патристичната традиция, учи, че човекът е личност, уникален и неповторим, създаден „по образ и подобие“ Божие (Бит. 1:26).

Становището на ПСС, че няма повод за тревога, се основава на мнение, че ЛГН е просто административна мярка, улесняваща процедурите, и не засяга вярата или духовния живот. Но това мнение е „с дълбока богословска грешка и повърхностна“, защото не разглежда широкия духовен аспект: потенциал за всестранен контрол, обезличаване, унижение на човешкото достойнство и отслабване на свободата на съвестта; заплахата се крие в „невидимата робия“, която налага пълната прозрачност и графиране на живота; Църквата трябва да защитава духовната цялост на вярващите, а не да се ограничава до правно-административен прочит на рисковете.

Първото и най-съществено възражение е по канонична и еклезиологическа линия – ПСС няма юрисдикция да се произнася по един толкова чувствителен въпрос, който засяга духовните права и свободата в Христа на вярващите. ПСС е предназначен за текущи административни дела, а не за взимане на решения по догматични, канонични, литургични или социални въпроси, засягащи цялото тяло на Църквата. Закон 590/1977 и Правило 339/2021 уточняват, че висшият орган е Йерархийският Свещен Синод, който се произнася по въпроси от общо значение с богословска и екзистенциална тежест като ЛГН.

Историческият пример с ограниченията по време на пандемията COVID‑19 показва до какви последствия води институционалното надхвърляне и откъсването от синодалната традиция. Лично аз съм бил подложен на съдебна процедура във връзка с т. 3016/1626‑711 циркуляр на ПСС относно затваряне на църкви и спиране на Евхаристията освен за умиращи.

Това е недвусмислена предупредителна история, че заобикалянето на каноничните процедури и централизираната власт може да доведе до правни последствия и, още по-важно, да подкопае авторитета, единството и духовното доверие на Църквата пред паството.

Сега отново следваме опасна линия с мнението за ЛГН – то се отличава като упражнение на власт, насочено към личността и духовната свобода, приемайки формалистичен подход, без нужната синодалност и духовна просветеност на Йерархията.

ЛГН засяга ядото на православната антропология – човешката личност, Божия образ и свободата. Православната традиция, опирайки се на Светите Отци, подчертава сакралността и вътрешната свобода на душата – човекът не е биологичен субект или цифрова единица, а духовно същество с индивидуална ценност, неприкосновена от държавна или административна намеса.

ЛГН, с обвързването си с лични, финансови, социални, медицински и дори лични предпочитания данни, повдига реални опасения за тотален „електронен фишинг“ и постоянен контрол. Човекът е личност, с непреходна достойнство и индивидуалност, заслужаващи абсолютна канонична и духовна защита. Църквата, като майка и хранителка на душите, трябва да защити това. Безмълвието или безразличието спрямо този въпрос е духовно предателство към паството и антропологическа измена спрямо преданието на свети Отци.

Също и закон 4727/2020, който прави ЛГН уникален идентификатор, ощетява основни лични права, защитени както от Конституцията на Гърция и европейското право, така и от Божественото право. Мнението на ПСС, че няма повод за тревога, е взето без адекватна богословска, канонична или правна аргументация по въздействието върху духовните права на вярващите, игнорирайки тяхната духовна хуманистична връзка.

По-конкретно: ЛГН вреди на свободата на придвижване, тъй като чрез него всяко движение и сделка се записва; въпреки мотивите за сигурност, това ограничава конституционното право на свободно придвижване (чл. 5) и духовната свобода, тъй като постоянното усещане за наблюдение може да доведе до психологически натиск и промяна на характера.

Ограничението на личния живот – с един идентификатор за всички видове транзакции и данни – повишава риска от нарушаване на конституционното и европейското право на неприкосновеност (чл. 9 Конституция, чл. 8 ЕКПЧ). Църквата трябва да се съобрази с нуждата от защита на личните данни като компонент на човешкото достойнство и свобода – липсата им може да породи страх и недоверие.

Макар ЛГН да не засяга директно религиозната свобода, целият контрол върху идентичността и движенията може да ограничи индиректно правото на религиозна практика.

С всички тези богословски, канонични, правни, социални и духовни аспекти, е крайно спешно да се свика Йерархийският Свещен Синод. Настоящата ситуация не може да бъде решена чрез циркуляри или прибързани становища от орган с ограничена компетентност – е нужна синодална, духовно просветена и канонична консултация, за да бъдат спазени нормите (Закон 590/1977, чл. 4 & 6) и принципите на православната теология.

Само Йерархийският Синод може да заеме обоснована, духовна и пастирска позиция, отражение на колективното богословско мислене, духовна мъдрост и грижа за паството като истинско тяло Христово. Мълчанието на Йерархията в такъв критичен момент би означавало отказ от пастирска отговорност и духовна безразличие към страховете на вярващите.

Не сме разбрали реалните измерения на безпокойството сред нашите хора. Те са тревожни, и както казва Аисоп, „докато къщите ви горят, не свирете“. Свободата на душата и каноничния статус на човека като Божи образ не могат да бъдат третирани като технически въпроси или административни задачи на църковни органи – те изискват събрание на всички епископи, открит диалог и поемане на отговорност. Църквата днес е призвана да покаже пълен респект към Бога, който е създал човека свободен, и дълбока почит към човека като Негово отражение, защитавайки духовната му свобода, личната му връзка с Христос и непоклатимата му личностна цялост от всяка форма на робство.

С уважение и убеждение,

Корфийският Нектарий

Прочетете също