Велика сряда. Помазването на Господа от разкаялата се блудница

На Велика сряда Църквата си спомня за жената, „която беше грешница“ (блудница), дошла с алабастров съд, пълен с драгоценно миро. Сълзите ѝ се смесили с мирото, а покаянието ѝ — с любовта. С тях тя помазала нозете на Иисус и ги избърсала с косите си (Лука 7:36–50, Матей 26:6–13, Марк 14:3–9, Йоан 12:1–8). Това събитие се тълкува в богословската традиция като тайнствено помазване за погребение — предварително свидетелство за смъртта и погребението на Спасителя.

Жената, в своето дълбоко покаяние, се явява образ на всяка душа, която се връща към Бога не със слова, а със сълзи и дело. Христос приема не само нейното миро, но и нейното съкрушено сърце — нещото, което по думите на Псалмопевеца „Бог не ще презре“ (Пс. 50:19).

И в този ден, в тайната на дома на Симон Прокажения, се сблъскват две реалности: покаянието на грешницата и предателството на Юда, който укорява Христос, че мирото можело да се продаде и парите да се дадат на бедните. Но думите на Господа са необикновени:

"Защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши."  (Мат. 26:10–13).

Повече за Велика сряда и смисъла на богослуженията днес от отец Стилиян Табаков от столичния храм "Свети Андрей Първозвани"

Прочетете също