Варсануфий Оптински: Ти не разбираш, но бесовете разбират и бягат надалеч

Един изпаднал в смут интелигент ми пише: "Много ми е тежко. Външно всичко е благополучно и нещата вървят добре, семейството ми е задружно, съпругата ми е добра, но бедата е там, че нямам пред кого да открия душата си. Жена ми не разбира за какво тъгувам, а децата още са малки. Какво да правя? Как да се избавя от тъгата и скръбта?"

Посъветвах го да чете Псалтира. Там, в 93-ти псалом е казано: Когато се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми (ст. 19). "Хванете се за този стих - написах му - и започнете да четете Псалтира. Мисля Бог ще ви утеши".

Минава известно време, получавам писмо: "Послушах ви, започнах да чета Псалтира, но нищо не разбирам".

Отговарям: "Ти не разбираш, но затова пък бесовете разбират и бягат надалеч. Чети засега, без да разбираш, а все някога ще започнеш да разбираш". Не знам какво ще стане с него по-нататък. И на вас повтарям: четете Псалтира ежедневно, макар и по малко, и Господ не ще ви остави по милостта Си, винаги ще ви бъде Помощник и Утешител".

Източник: Велики руски старци: Жития, чудеса, духовни наставления, част 2. Света Гора, Атон, 2006, 181.

Прочетете също