В Германия се проведе православна конференция за духовния живот

Конференция „Св. Юстин“. Снимка: СПЖ

В германското село Унтеруфхаузен, близо до Фулда, се проведе третата православна богословска конференция „Св. Юстин“. Тя събра близо 100 участници от различни възрасти и юрисдикции, за да обсъдят основите на духовния живот, предава СПЖ-Германия.

С всяка година броят на онези, които през лятото идват в Унтеруфхаузен, за да се запознаят с основите на православното богословие, става все по-голям. Третата поред богословска конференция, която се провежда под покрова на свети Юстин Челийски, събра от 28 до 31 юли 2025 г. почти 100 участници на възраст между 10 и 80 години. За това разказва кореспондентът на СПЖ в Германия, който сам също бе участник в конференцията.

Темата тази година бе „Основи на духовния живот“. Събитието остана вярно на своя принцип да разглежда богословието не само като академична, но преди всичко като духовна наука. Разположеният сред природата и идилията на Рьон, близо до Бад Херсфелд, манастир осигуряваше необходимата атмосфера за молитва, както и пространство за топло общуване.

Повечето участници от различни православни юрисдикции в Германия пристигнаха в понеделник, 28 юли. Следващият ден започна с обичайното утринно богослужение в Скита „Благовещение – св. Юстин“, който принадлежи към Сръбската православна църква.

След закуска предстоятелят на скита, схиархимандрит Юстин (Рауер), отправи приветствие. Той говори за ноетичната (умната, духовната) молитва като най-висшата форма и връх на християнския живот в Бога. Човекът, който е победил своите страсти и се е облякъл в добродетелите, може с много усилия да достигне до състоянието, при което „вече не той живее, а Христос живее в него“. Това не означава, че човекът престава да съществува като личност, а че вече самият Свети Дух се моли в него.

Тогава молитвата вече не е говорене, а слушане на Божията воля; не е нещо, което човек прави, а нещо, което той е. Отец Юстин подчерта, че това състояние, за разлика от победата над страстите и придобиването на добродетели, е чист дар от Бога и не може да бъде постигнато само с човешки усилия. Макар малцина да достигат до този предел, важно е да помним, че сме призвани от Бога за това и да се „простираме“ към тази благодат. Така отец Юстин постави пред очите на участниците целта на всяка духовна практика, за която щяха да говорят и следващите доклади и беседи.

Веднага след това протойерей Андрей Сикойев (Берлин) изнесе доклад за Кръщението и Покаянието като начало на духовния живот. Той най-напред говори за седемте тайнства в Църквата: Кръщение, Миропомазание, Изповед, Евхаристия, Брак, Свещенство и Елеосвещение. Кръщението по особен начин съдържа в себе си и останалите тайнства: то включва помазване, прощаване на греховете, приобщаване към Тялото Христово, брачно съюзяване на душата с Бога, царствено свещенство на вярващите и изцеление от болести, особено от страстите.

В същината си Кръщението е раждането на Новия човек в Христос „от вода и Дух“ и обличането в одеждата на благодатта. То е свързано и с покаянието (метаноя – „преумяване“), което представлява отказ от грехове и страсти – процес, който продължава и след Кръщението и се осъществява не само в тайнството Изповед, но и в личната молитва и духовния живот на вярващия.

Докладът на йеромонах Дионисий Валкампф разгледа ролята на Изповедта и Светото Причастие в духовния живот. Опирайки се на богословието на Ориген за мистичната Трапеза и на светоотечески свидетелства, отец Дионисий разви дълбоки мисли, свеждащи се до следното: Изповедта не е просто условие за Причастие или външно признаване на нарушени правила. Тя, както и Евхаристията, е самоотричане (кеносис) на човека в отговор на самоотричането на Бога в Иисус Христос. Само дотолкова, доколкото човек се освобождава от грехове и страсти, може да приеме Бога, Който Сам се е смирил, за да ни даде вечен живот.

Темата за борбата със страстите и придобиването на добродетелите бе разгърната в доклада на йеромонах Нил (Лазаренко). Страстите са болест на първоначалната природа, а добродетелите – естествените качества на здрава душа. Болестта засяга и трите сили на душата: разумната (свързана с главата), раздразнителната (гърдите) и пожелателната (корема). Всяка от тях има свои страсти – разумът: гордостта; раздразнителната сила: гнева; пожелателната: сладострастието. Лечението изисква правилно насочване чрез средства като молитва, пост и бдение, но особено чрез смирение и любов, без които духовният напредък е невъзможен. Нужно е също да се съсредоточаваме върху добродетелите, особено върху четирите „основни“ – справедливост, целомъдрие, мъдрост и твърдост. Като икони Божии ние по природа сме сътворени добри, затова злото не е същностно за нас.

След вкусния обяд, приготвен от неуморните сестри, настъпи моментът за доклада на игумения Адела Джордич за молитвата, поста и бдението. Както яденето на забранения плод от Ева и Адам било акт на непослушание, така постът е акт на послушание към Бога – не нужен на Бога, а на човека за освобождение от страстите. И тя подчерта, че без любов и смирение тази цел е недостижима. За разлика от модерните форми на „осъзнатост“ или „медитация“, молитвата е любящо и смирено съсредоточаване върху Личност – Христос. Бдението пък е откъсване от света и обръщане към Бога, достигащо своя връх в обожението (теозиса).

Следобед темите на докладите се обсъждаха в малки групи с четене на свети отци. Денят завърши с вечерня.

Сутринта на 30 юли епископ Иов (Бандман) от Щутгарт говори за литургичната молитва на Църквата като необходима основа за личната молитва. От Тайната вечеря насетне християните се събирали за „преломяване на хляба и молитва“ (Деян. 2:42). Традицията придобила богата литургична форма, която ангажира всички сетива и поучава в истините на вярата, включително чрез празничния кръг на Църковната година.

След него схимонахиня Андреа Влаху говори за Иисусовата молитва и силата на името Божие. Призоваването на Христовото име действа само в Светия Дух (1Кор. 12:3) и е съработничество между човека и Бога. Първите монаси го призовавали срещу страстите и демоните. Чрез тази молитва умът се съсредоточава върху Христос, на Когото трябва да се отвори сърцето в смирение и любов.

Марко Делич разгледа ролята на четенето и съзерцанието в духовния живот, като подчерта, че правилното разбиране на Писанието зависи от вкореняването му в Църквата и от очистването на ума. Той различи човешко, демонско и ангелско мислене, като последното е целта на християнина.

Иконописецът Мартин Рибацки говори за иконите като опора за молитвата и свидетелство за Божието присъствие. Орелът на ореола символизира нетварната светлина на Христос. За разлика от западното изкуство след Ренесанса, иконата се съсредоточава върху същественото и събира ума в Божието присъствие.

Денят завърши с обща трапеза и вечерня.

На последния ден, 31 юли, след Божествената литургия йеромонах Нил Лазаренко направи заключение, благодари на Бога и на свети Юстин, и обяви, че темата догодина ще е „Духовният живот при съвременните светии“. 4-та конференция ще се проведе в Скита „Св. Спиридон“ в Гайлнау. Нейният предстоятел, игумен Василий, присъства въпреки немощта и в инвалидна количка, носейки с усмивка благословението си.

В началото на април СПЖ разказа за живота на монасите в манастира в Буххаген.

Прочетете също