Учените са разчели най-стария пасаж от апокрифното „Евангелие от Тома“

Открит фрагмент от „Евангелие от Тома“. Снимка: religiondigital.org

В библиотека в Хамбург е намерен древен папирус, който се оказва най-старият известен фрагмент от апокрифното „Детско евангелие на Тома“.

Фрагментът от папирус е с размери 11 на 5 см и съдържа останки от 13 реда, написани с гръцки букви, приблизително по десет букви на ред.

Датира от края на четвърти до пети век от н.е. и произхожда от Египет. Досега се смяташе, че най-старото копие на този текст е ръкопис от единадесети век.

„Евангелие от детството на Тома“, известно още като „Евангелие от Тома“, предполага се, че съдържа разкази за детството на Исус, които не са включени в каноничните евангелия.

Един такъв епизод разказва за петгодишния Исус, който си играе край речен брод и оформя дванадесет врабчета от мека глина. Когато свети Йосиф го упреква, че работи в събота, Исус пляска с ръце и врабчетата оживяват и отлитат.

Според учените именно този малко известен епизод от „Детското евангелие на Тома“ е намерен в Хамбург.

Фрагментът остава незабелязан в хамбургската библиотека в продължение на десетилетия; едва наскоро д-р Лайош Беркеш и професор Габриел Кноки успяват да установят истинския му произход и значение.

Институтът по християнство и древност към Хумболтовия университет в Берлин обяви този фрагмент за най-старото запазено копие на „Детското евангелие на Тома“.

Предварително докладвани, че в Йерусалим ще разкопаят купела на Силоам, където Христос изцелил слепеца.

Прочетете също

Катрин Уайтфорд към съда в Киев: Защитете закона, а не тиранията

Американската републиканка предупреди, че забраната на УПЦ ще лиши милиони вярващи от храмове и право на молитва

Епископ: Църквата изостави своите корени след Втория Ватикански събор

„Пролетта на Църквата“ така и не настъпи, а последва неизразим упадък, твърди Мариан Елеганти

Започна Вторият международен научен конгрес на списание „Теология“

В програмата са включени кръгли маси, изложба за св. Димитър и лекции за връзката между богословието и технологиите

Престави се в Господа ставрофорен иконом Васил Василев Коцев

От своето назначение през април 1982 г. до края на живота си о. Васил е на енорийско служение в столичния храм „Св. Георги Победоносец“

Епископ Йоан: Не външни врагове, а страстите ни поробват

В Костенец владиката оглави вечерня и литургия със Зографската икона на св. Георги, като благослови вярващите и призова към живот в тайнствата на Църквата

Среща на патриарх Даниил с Вселенския патриарх Вартоломей в Солун

Двамата патриарси обсъдиха духовните връзки, богословското образование и надеждата за откриване на Халкинската школа