Спомен за о. Евстати Янков - убит на Възкресение от комунистите за християнската си вяра

На 20 август 1886 г. в Чепеларе се ражда един рядък свидетел на православната вяра по нашите земи. Името му е Евстати Янков, по-късно наречен „Родопския владика“.

Разказват, че първата му съзнателна среща с Бога се случва на Разпети Петък. Влизайки в храма вижда Разпятието и през сълзи промълвява: „Какво са направили на тоя Човек?”.

От малък обича да събира децата, за да „играят на църква”. Препасва престилка, взема бяла кърпа вместо фелон, прави си кадилница от тиквичка и започва да извършва „богослужението”. Расте в бедност и се налага от 12 годишен да работи за прехраната си. Служи при един чорбаджия в Асеновград, който виждайки любовта му към богослужението, му разрешава при всеки празник да посещава храма. През 1906г. Евстати постъпва като послушник в Бачковския манастир. Среща се с архиерейския наместник на Асеновград Владимир Димитров, който го взема за певец в църквата „Св. Атанасий” и за писар в Наместничеството. Когато успява да спести достатъчно пари, се записава в свещеническото училище в Бачковския манастир. През 1914 г. се завръща в Чепеларе като клиросен певец в храма „Св. Георги”. Жени се за Тодора Найденова, ражда им се син - Симеон. Ръкоположен е за дякон, а на следващата година – за свещеник. След 18 г. брак съпругата му умира от сърце. Умира и майка му. О.Евстати остава сам със сина си. Изпраща го да учи в Семинария и се отдава всецяло на служение на Бога и хората.

След 9 септември 44-та година властта започва да го притиска да прекрати проповедите си в църквата, дори арестуват сина му, за да го сплашат. Но той е верен Божи служител и никакви заплахи не успяват да му отнемат дръзновението.

Десетина дни преди Пасха му се обаждат да отиде на свещеническа конференция в Асеновград. Изпитва някаква вътрешна тревога, но предан на послушанието тръгва. В града го чака кола с двама души. Закарват го в участъка и го премазват от бой. Не се оплаква на никого, дава на една възрастна жена потъналата в кръв риза, ако успее да я изпере, ако не - да я изгори.

Настъпва Страстната седмица. Велика Сряда е. Отец Евстати въпреки тежкото си състояние отива да служи, обаче му прилошава. Пада на колене пред иконата на Господ Иисус Христос и ридае дълго. Пристига линейка и го откарва в Пловдив. Става ясно, че при побоя са му откъснати бъбреците. Необходима е операция. Когато тя приключва, о. Евстати се повдига от леглото и с кротък глас прошепва: „Днес нашият Спасител е започнал Своя кръстен подвиг”. Състоянието му постепенно се влошава и в момента, когато тържествено забиват възкресните камбани, предава Богу дух. Болничната стая се изпълва с благоухание. Лекарите събличат халата му и го захвърлят на съседното легло. Там лежи тежко болен, който по-късно оздравява. Опелото му, казват, било радостно като пасхална служба.

Народната памет съхранява множество свидетелства за голямото му благородство и милосърдие. Разказват, че една нощ крадци нахлуват в къщата му и насила му вземат събраните пари за камбанарията. След време един от тях го повикал да освети дома му, издигнат с крадените средства. Отец Евстати веднага се отзовава с думите: „Сега парите вече не са крадени, а осветени”.

Източник: Гласове

Прочетете също