Хиляди се стичат на гроба на Св. Паисий от всички краища на Гърция

Снимка: sportime.gr

„Чуден е Бог в Своите светии“ – хиляди поклонници от цяла Гърция се стичат тези дни в манастира „Св. Йоан Богослов“ в Суроти, за да се поклонят на гроба на св. Паисий Светогорец. Тридесет и една години след неговото успение, благоговението към Светеца се превръща в духовно движение, което противостои на мрака на съвремието с тихата сила на любовта, молитвата и надеждата, предава СПЖ Гърция.

Единственото „народно поклонение“, което благоухае на вечност

Ако любовта на гърците към св. Паисий беше извънмерна още от десетилетия, то след излъчването на сериала „Св. Паисий – от Фараса към Небето“, благоговението към Светеца се превърна в обществено явление – едно от малкото радостни явления в нашето тъжно време.

Стотици хиляди хора, които никога не са имали особен допир с църковния живот и не са чели нито една книга за Светеца, гледаха сериала и бяха „електризирани“ от житието му – от неговата искрена любов, неизчерпаемото му духоносно себеотрицание и духовната свежест, която може да дари само един човек, изпълнен с Божия Дух, какъвто беше св. Паисий.

След излъчването на сериала, който накара цяла Гърция да плаче от умиление пред светите му послания, поклонническите места, свързани с житието на св. Паисий, преживяха истински наплив от нови поклонници. Както в Панагуда на Света Гора, така и в Конница и манастира „Стомиу“, хиляди поклонници бързат да усетят нещо от благодатта, оставена от най-големия Светец на нашето време.

Същото се случва и сега – в навечерието на празника на Светеца (отбелязван на 12 юли, датата на неговото успение през 1994 г.) – в манастира „Св. Йоан Богослов“ в Суроти цари истинско стълпотворение от хора, които се стичат да се поклонят на гроба му.

Една от най-трогателните сцени в сериала беше моментът, в който тежко болният Светец дава наставления на игуменката на манастира в Суроти къде точно да бъде разположен гробът му, за да не се нарушава тишината на манастира от „хората, които ще идват“. Светецът с пророческия си дар предвиди, че гробът му ще стане непрестанно народно поклонение, макар че сам, със своето смирение, вярваше, че не заслужава подобна почит.

Той дори първоначално желаеше да бъде погребан далече от хората – в Света Гора, но това не бе възможно поради силно влошеното му здраве. Освен това той осъзна, че Божият промисъл е друг: да остане като фар на духовна надежда близо до хората, за да ги подкрепя във великия упадък на човечеството, който последва.

И наистина – това се случва всяка година по това време в Суроти, а тази година – още по-силно. Вярващи от всички краища на Гърция пристигнаха още от петък сутринта в манастира „Св. Йоан Богослов“. Пренебрегвайки разстоянията и разходите, нехаейки за летния зной, отбягвайки светските радости на сезона, те вървят хиляди, за да положат чело на възглавницата на един осветен гроб – гроб, който е несравнимо по-животворен от много „живи“ гробове, които в момента управляват и наставляват тази измъчена страна.

Всеки светец е онзи, който е изпълнил Христовата заповед да трупа съкровище не на земята, а на Небето. Но Божията премъдрост действа така, че това съкровище, макар и създавано на небето, да обогатява и земята. Всеки поклонник, който – телесно или в мисъл – коленичи пред св. Паисий, получава златни кесии от безвъзмездна благодат. Душата му се изцелява с утехата, че въпреки падението ни – личностно и национално – Светецът няма да ни изостави. Ако докато беше жив, се терзаеше за родината си, изтощаваше коленете си с поклони и пишеше писма като духовно завещание за бъдещето – колко повече сега ще побърза да се притече на помощ този „Божи радист“, който вече предава чудесата си директно от честотата на Рая.

Днес чуваме много обезсърчаващи новини, ставаме свидетели на явления на есхатологична разруха, понякога неволно се занимаваме с настъплението на мрака и безбройните му проявления. И ние, човешки, често потъваме в мрак от тази обезкуражаваща атмосфера. Но някъде ще обърнеш поглед – ще видиш икона на св. Паисий, ще срещнеш негова книга, ще присъстваш на всенощно бдение – и той ще те погледне с онзи поглед на бездънна благодат и ще ти запее тихо: „…че до века е милостта Му, алилуия“.

Да, доброто все още се съпротивлява, все още побеждава, все още отнема души от капаните на беззаконните. Св. Паисий е огледало и на падението ни, но и на филотимото, което не престава да покълва като неуморен семенец в нивата на Гърция – като благ „плевел“ на Бога, който отново и отново позеленява изгорената земя.

На 12 юли 2025 г. се навършват 31 години от успението на този светъл плод на Фараса. И виждаш млади и стари, семейства, поклонници от чужбина, хора от всякакво съсловие, образование и професия – да изпълват пътеките, по които е вървял Светецът, да търсят следите от стъпките му, да обсъждат думите му в кръгове на чисти приятелства, да се утешават от всяко негово слово, оставено на хартия, да го призовават във всяка тъмна минута, да го усещат като баща, брат, приятел и съратник – като удар на сърцето ни, прибавен към нашия собствен, за да бие постоянно за Христос и Гърция.

Кажете ми кой друг човешки гроб излъчва толкова живот, освен гробовете на светците – и ще ви кажа защо всяка друга идеология стига само до мълчанието на гроба. Св. Паисий заслужено зае възкресен трон в съзнанието на гърците – с парче сухар, с половин бял дроб и със сърце, което страдаше от твърде много любов, защото беше плътско и не можеше да я побере.

Наистина: „Чуден е Бог в Своите светии“…
 
СПЖ припомни на своите читатели житието, чудесата и наставленията на Свети Паисий.
 

Прочетете също