Слово - отговор на новоръкоположения Драговитийски епископ Василий
Снимка: от видео на Българската патриаршия
Какво отговори новоръкоположеният Драговитийски епископ Василий, предава сайтът на Българската патриаршия.
„Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва“ (Иоан 15:16)
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Богоносни и боголюбиви отци,
Възлюбени в Господа братя и сестри,
В свещения ден на тази лична огнена Петдесетница, когато над мене – недостойния, се извърши тайнството на епископската хиротония, стоя пред вас – богомъдри архиереи на Православната ни църква, свещенство и народ Божи – с духовен трепет и боязън, но и с дръзновение и решимост. Богу било угодно, чрез благодатта на Преветия Негов Дух да ме приведе към нелекото и най-висше в църковната йерархия служение на епископството. Приемайки апостолския жребий, добре осъзнавам своята немощ, но възлагам надеждата си на Бога и Неговата благодат, която всичко изпълва, подпомага човеците в техните немощи и всичко привежда към божественото съвършенство.
Свети апостол Павел ясно свидетелства, че силата Божия в немощ се проявява (срв. 2 Кор. 12:9). Същото той пише и до своя ученик Тимотей, като го укрепява, настоявайки, щото онзи да се усилва в благодатта (срв. 2 Тим. 2:1), която Бог му е дарувал, укрепвайки своята вяра, своята надежда и сили за достойно служение на Бога и на светата Му Църква. Така и аз, който ясно осъзнавам своята човешка немощ, се уповавам обаче на Божията помощ, та онова, което като човек не ми достига, Светият Дух да го възпълни.
А на друго място в своите пастирски послания Апостолът на народите призовава верните в Солун: „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете“ (1 Сол 5:16-18). Този призив, както и цялото богословие на този дивен Христов апостол, са обърнати към всички, включително и към нас, днес. Тези апостолски думи са били и моето лично вдъхновение в целия ми досегашен живот – тази своя сила те ще запазят за мене и занапред.
Благодаря на Бога за всичките Му благодеяния към мене. Още от ранна детска възраст Всеблагият Бог напъти стъпките ми в дворите на Софийската духовна семинария, под покрова на Всебългарският покровител светия Йоан Рилски Чудотворец, където започна обучението ми в богословието и живота на Църквата. Там, освен на богопознание и на вечните истини за Бога, света и човека, се научих още на ред и дисциплина, на молитва и братолюбие и на всичките други добродетели, които следва да притежава духовникът. Там се срещнах с обдарени и облагодатени от Всеподателя духовници, повечето от които днес са архиереи на родната ни света Православна църква, сред които са Високопреосвещените митрополити Пловдивски Николай, Старозагорски Киприан, Сливенски Арсений и Видински Пахомий, Преосвещените епископи – Белоградчишки Поликарп и Велбъждки Исаак – мои скъпи в Господа духовни братя, както и уважаваният от мен Маркианополски епископ Богослов.
В тези благодатни двори се срещнах и със своя духовен отец – Велички епископ Сионий, за която среща благодаря Богу и до днес. Той прие нелеката отговорност да ме приведе по пътя към Царството Божие – чрез монашеския постриг и духовно ръководство. Даде ми и името на моя небесен покровител Великия светител на Църквата Христова Василий, чиито молитви прося и на когото с моите немощи се опитвам да подражавам във всичко в служението. Преосвещеният Сионий ме ръкоположи за йеромонах и до днес ме подкрепя в духовното ми израстване, за което сърдечно му благодаря.
Благодарността ми обаче не би била пълна, ако отмина светлите имена на преселилите се във вечността блаженопочинали наши светители-йерарси: приснопаметния наш отец и Български патриарх Неофит, в чиято някогашна епархия израснах и чийто протосингел имах честта и радостта да бъда през последните седем години от първосветителското му служение, и скъпия на сърцето ми Видински митрополит Дометиан, който благослови духовния ми път и отечески ме възприе под своя благодатен омофор в богодаруваната му епархия, където и приех монашеския постриг; който благослови и извърши ръкоположението ми в първата степен на свещенството – йеродяконската, в храма на Софийската духовна семинария, а сетне, в дните на послушанието ми като игумен на Чипровската света обител „Св. Йоан Рилски“, ме удостои и с архимандритското достойнство. Всесърдечна благодарност изказвам и на всички мои духовни братя, сред които и на Високопреосвещения Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, на архимандритите, йеромонасите и монасите и на всички мои духовни сестри – монахини, които всякога са ме подкрепяли с молитвите си.
Специална благодарност и признателност дължа и на моите учители и възпитатели от Софийската духовна семинария и от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Накрая, но не на последно място, най-дълбока и синовна благодарност и признателност дължа и на моите скромни родители Иван и Наталия, които винаги са се стараели да ме възпитат, ограмотят и направят доблестен човек. Благодаря им от сърце за родителското им благословение и за напътствието, което ми даряват неизменно, приемайки и до днес с радост личния ми избор да се посветя в служение на Бога.
Благодаря и на свещенството от богохранимата Софийска епархия – на всички духовници, с които сме служили и сме работили на Божията нива, с които заедно сме се молили и сме общували през годините! Благодаря и на моите събратя от Митрополитския катедрален храм „Света великомъченица Неделя“, с които през последната година служихме и се трудихме заедно на отговорното поприще на енорийското служение. Благодаря, също така, и на служителите на Софийската света митрополия, както и на служителите при катедралния ни храм.
С особена любов благодаря и на всички скъпи за мен миряни, с които през годините сме се срещнали, запознавали сме се и сме се сприятелявали, и с които продължаваме и сега да бъдем заедно на молитва в дома Господен. Благодаря ви за молитвите и подкрепата, която ми оказвате!
Най-много от всичко обаче благодаря лично Вам, Ваше Светейшество, на Високопреосвещените митрополити и Преосвещените архиереи – целия Освещен събор, който чрез ръковъзлагане днес преподаде сугубата благодат на архиерейското служение на мене, недостойния. Благодаря за гласуваното ми доверие и се надявам Вие, от които през изминалите немалко години съм се учил, да ме имате в светите си молитви и занапред.
Отлично съзнавам, че на слабите ми плещи се възлага тежко бреме, но зная и думите на Господа, Който казва: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мен, … защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко“ (Мат 11:28-30). Със съзнание за дълга и изключителната отговорност, който от днес поемам пред Бога и Църквата, изповядвам готовността и решимостта си да отдам всички свои сили и способности, за да оправдая доверието и да не посрамя никога архиерейския сан. Желая така да възлюбя Христа Спасителя, моя Благодетел още от деня на рождението ми, истинско щастие и радост на целия ми живот, че всецяло да пребъдвам в служение Нему – в онова неразлъчно единение с Него, за което Той говори на учениците, сравнявайки Себе Си с лоза, а тях – с клонките на тази лоза (срв. Иоан 15:1-6). Та вече никой и нищо на света да не може да ме откъсне от Христа Иисуса.
Ясно съзнавам, че без любов към Христа не мога да бъда пастир, а още по-малко архипастир на Църквата. Ала същото може да се каже и за любовта към ближните, която по свидетелството на Самия наш Господ е отличителен белег на автентичното пастирско служение (срв. Иоан 10:1). И затова горещо умолявам Всеподателя Бога, щото – заедно с любовта ми към Него – сърцето ми да бъде изпълнено и с любов към моите ближни, та винаги с дръзновение да се моля и да полагам душата си за тях.
Живеем в усилно време на противоречия и противопоставяния, в което архиерейското служение не може да бъде леко, нито безметежно. В този свят на противоборства и разделения се надявам Князът на мира, който ни остави и ни дари Своя мир (срв. Иоан 14:24), да ми дарува сили в духовната бран, в проповедта на Евангелието на Царството Божие, та да мога да насаждам и аз мир между човеците, който мир се гради върху фундамента на любовта и на единството: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13:35).
В предстоящото ми поприще и служение ще се старая с дух на кротост да утвърждавам единството и мира – с любов, дълготърпение и настояване, и най-вече с Божията благодатна помощ, та да може чрез мене, недостойния, да свети Божията светлина, която просвещава и освещава всеки човек идващ на света (срв. Иоан 1:9). С тези ми трудове ще се надявам да придобия и аз богосиновството, както казва Господ: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9).
Към това добавям и клетвените обещания, които давам днес пред Ваше Светейшество и целия освещен Архиерейски събор, да назидавам верните в спасителните истини на светата православна вяра, чиято положена основа е Сам Господ Иисус Христос, нашият Спасител (срв. 1 Кор. 3:11); да ръководя Христовото словесно стадо в дух на кротост, на справедливост и милост; да разгарям в душите и сърцата на онези, с които Бог ще ме среща в служението ми, духа, чиито плодове са любовта, радостта и мирът, дълготърпението, благостта и милосърдието, вярата, кротостта и въздържанието (срв. Гал. 5:22-23); да наставлявам в трудолюбие, в родолюбие и миролюбие, да служа с ревност пред Божия олтар и да върша безленостно и с всяко усърдие делото Господне, което е дело на правда, братолюбие и мир, а сред народите – добра воля.
Ваше Светейшество,
В духа на Вашето богомъдро наставление, изказвам и желанието си да положа всяко старание усърдно да следвам разпореждането на апостола към всеки епископ на Божията Църква: „Не занемарявай дарбата, която е в тебе и ти бе дадена… с възлагане върху ти ръце на свещенството“ (1 Тим. 4:14). Този призив ще ми напомня всякога да разгарям Божия дар (срв. 2 Тим. 1:6), който ми е даден с ръкополагането ми за епископ на Църквата Христова. Той ще ми помага и да се усилвам във вярата, защото тя е, която спасява (срв. Мат. 9:22); да проповядвам словото на спасението, настоявайки „на време и не на време“, и да увещавам „с голямо дълготърпение и поука“ (2 Тим. 4:2); да извършвам с благоговение и със страх Божи, с душевен трепет и надлежна подготовка църковните тайнодействия за освещаване на верните.
В този тържествено празничен ден аз полагам в сърцето си и съвета на светия апостол Петър, който увещава и наставлява: „Пасете Божието стадо, което имате, като го назидавате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото“ (1 Петр. 5:2-3).
И така с благодарност в душата и с упование в Бога, с послушание към Свещеноначалието и ревност в служението, с любов в сърцето си и съзнание за лежащия върху плещите ми църковно-обществен дълг, ще се надявам и аз да вървя облагодатèн по новия си път на посланик от името Христово.
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Още веднъж ви моля вашата архипастирска молитва към Бога за мене, недостойния, да се съедини с моята молитва, която в този момент от живота ми е най-вече такава: „Боже, … не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнемай от мене. Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди. Беззаконните ще науча на твоите пътища и нечестивите към Тебе ще се обърнат“ (Пс 50:12-15). Амин.
+ Драговитийски епископ ВАСИЛИЙ
СПЖ припомня, че на 6.VII. 2025г. с молитва и тържествена литургия в катедралата „Св. Александър Невски“ бе извършена хиротонията на архимандрит Василий (Савов) за епископ с титлата Драговитийски.
Прочетете също
Православен лагер в Клисурския манастир събира деца за духовно лято
С молитва, игри и християнски добродетели започна седмицата на детския лагер край Стара планина
Архиерейска св. Литургия в катедралния храм „Св. Неделя“ в Ловеч
Ловчанският митрополит Гавриил възглави празничното богослужение в чест на св. великомъченица Неделя
Патриарх Вартоломей: Диалогът с Рим не е лукс, а евангелско задължение
Вселенският патриарх призова младите да не се страхуват от различието и да търсят помирение чрез диалог
Архимандрит Йоаким възглави богослужението за св. вмчца Неделя в село Говежда
В деня на св. Неделя Видинска епархия почете празника с Литургия в с. Говежда, обл. Монтана.
Удар срещу политическата цензура: Крис "Билборда" с голяма победа в Австралия
Австралийски трибунал отмени заповед за цензура над пост на Крис "Билборда" в Х относно полова идентичност и транс активизъм.
Тексаско наводнение отнесе десетки млади момичета от християнски лагер
Спасителни екипи продължават издирването, след като река Гуадалупе заля бунгалата в лагер „Мистик“ — междуденоминационен лагер в Хил Кънтри.