Откриха Залата на Константин във Ватикана след 10 години реставрация

В четвъртък Ватиканските музеи представиха последната и най-значима от реставрираните Стаи на Рафаело – внушителните с фреските си приемни зали на Апостолическия дворец, които по своята художествена стойност в много отношения съперничат на Сикстинската капела като върхово постижение на високия Ренесанс.

Десетилетният проект за почистване и реставрация на най-голямата от четирите Стаи на Рафаело разкри новаторска техника в стенописта, която великият художник и архитект от епохата на Ренесанса е започнал, но не е успял да завърши: използване на маслена боя директно върху стена, както и мрежа от метални гвоздеи, вградени в зидовете, чиято цел била да закрепят повърхност от смола, върху която Рафаело е възнамерявал да рисува.

Представителите на Ватиканските музеи разказаха за тези открития в четвъртък по време на откриването на залата, известна като Залата на Константин, след като последното скеле бе демонтирано. Тази приемна зала, чието изписване започва от Рафаело и неговите ученици в първата четвърт на XVI век, е посветена на римския император Константин Велики, чиято подкрепа за християнството изиграва ключова роля за разпространението на вярата в Римската империя.

„С тази реставрация ние пренаписваме част от историята на изкуството“, заяви директорката на Ватиканските музеи Барбара Ята.

През 1508 г. папа Юлий II призовава младия Рафаело Санцио от Флоренция в Рим, за да украси новия си частен апартамент в Апостолическия дворец – поръчение с изключителна важност, предоставено на тогава 25-годишния художник в разгара на неговата творческа мощ.

Още по онова време съществували сведения, че Рафаело е искал да украси помещенията не с фрески, а с маслена живопис директно върху стената, за да придаде на изображенията по-голяма яркост. Десетгодишната реставрация на Залата на Константин доказва истинността на тези твърдения, заяви Фабио Пячентини, един от главните реставратори.

Техниците на Ватикана открили, че две женски фигури – Справедливост и Учтивост, разположени в противоположните ъгли на залата, всъщност са маслени живописи върху стена, а не фрески, при които боите се нанасят върху още влажен мазилен слой. Следователно, това безспорно са творения, изпълнени лично от Рафаело, обясни Пячентини.

Рафаело обаче умира на 6 април 1520 г., едва 37-годишен, преди да успее да завърши изписването на залата. Останалата част от стенописите е дело на неговите ученици, които не успяват да овладеят маслената техника, използвана от техния учител, допълни Ята.

По време на реставрацията било открито, че Рафаело явно е планирал по-широко използване на маслената живопис: под фреските реставраторите открили редица метални гвоздеи, които според тях са били пробити в стените, за да задържат повърхност от естествена смола, върху която художникът е възнамерявал да рисува, обясни Пячентини.

„От историческа, критическа и техническа гледна точка това беше наистина откритие“, каза той. „Техниката, използвана и планирана от Рафаело, е била напълно експериментална за времето си и не се среща в нито една друга стенопис, изпълнена с маслени бои.“

Последният етап от реставрацията е бил таванът на залата, изрисуван от Томазо Лаурети, включващ забележителен пример за ренесансова перспектива в композицията му на „Триумф на християнството над езичеството“, представена като илюзорен гоблен.

През всичките години на реставрация Стаите на Рафаело не са били напълно затворени за посетители, но сега са освободени от скелетата и посрещат множеството гости на Ватиканските музеи по повод Юбилейната година 2025.

Източник: abcnews.go.com

Прочетете също