Разпети петък. Господ приема доброволна смърт на Кръста
Велики петък е денят, в който Господ Иисус Христос доброволно претърпява страдания, разпятие и смърт на Кръста заради спасението на света.
Той не просто умира, а умира от любов, принасяйки Себе Си в жертва за греховете на човечеството. Кръстът, символ на позорна смърт, се превръща в дървото на живота, чрез което се отварят вратите на Рая.
Църквата в този ден не служи Божествена литургия, защото „Жертвата е принесена“ — Самият Христос. Вместо това в четвъртък вечерта се извършва утреня с последованието на Дванадесетте евангелия, а в петкък вечерта се извършва Опело Христово, при което се изнася Плащаницата, с която е бил повти Христос в гроба.
На Велики петкъ Христос е разпитван, вменяват Му вина, а Пилат, пoдстрекаван от тълпата, която крещи: "Разпни Го", му издава тежка присъда (Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпява поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпъват на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.
На Велики петък Христос е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода).
Повече за Разпети петък разказва отец Стилиян Табаков от софийската църква "Свети Андрей Първозвани"