"Прикрито налагат джендър идеологията в училищата". Свещеник настоява за премахване на Деня на розовите фланелки

Отец Любомир Казашки, който е преподавател по Религия, баща на три деца и свещеноиконом в гр. Ловеч, настоява за прекратяване ан инициативата Ден на розовата фланелка в училищата. В писмо адресирано до министъра на образованието и науката и подкрепено от колеги преподаватели, родители, студенти и свещенослужители, отец Казашки подчертава, че борбата с тормоза и агресията сред подрастващите да е важна, но инициативата със задължителното носене на розови фланелки пренася в България чужди културни модели, които не съответстват на традиционните християнски и семейни ценности в страната ни.

Той обръща внимание на факта, че в българското общество розовият цвят традиционно се свързва с женския пол, а в по-нови западни интерпретации – с джендър идеологията и различните сексуални идентичности. Това, според него, създава предпоставка за формиране на определени нагласи у децата, без знанието и съгласието на техните родители.

В писмото се подчертава още, че Законът за предучилищното и училищното образование (чл. 11, ал. 2, т. 3) изрично забранява налагането на идеи, свързани с нетрадиционната сексуална ориентация, което прави въвеждането на подобни инициативи в училищата недопустимо.

О. Любомир Казашки призовава властите – държавни, общински и училищни, да прекратят провеждането на тази инициатива в българските училища. Той настоява посланията за ненасилие и добро поведение сред учениците да бъдат представяни по начин, съобразен с християнските морални ценности и културните традиции на България.

Завършвайки писмото си с цитат от Свещеното Писание (Исая 5:20), той отправя призив към родителите, учителите и управниците да защитят децата от външни идеологически влияния и да насочат вниманието към истинските ценности – семейството, уважението и добродетелите.

Ето пълния текст на писмото:

За преустановяването на Деня на розовата фланелка

„Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.“ (Ефес. 5:11)

В последните години в българските училища се зароди практика учениците да се обличат в розови фланелки в края на месец февруари с цел солидарност срещу насилието и агресията помежду им в училищата и извън тях. Лесно се разбира от информационните източници какъв е бил поводът и каква е историята за това ежегодно събитие. Държавните, общинските и училищните власти насърчават тази инициатива, която е въведена от частната фондация „Човек плюс“.

Без да подценявам проблемите със съществуването на физическа и вербална агресия в училищата и между подрастващите въобще и нуждата от тяхното преодоляване и превенция, ще обърна внимание на един много важен акцент – в нашето традиционно българско общество розовият цвят се асоциира изключително с женския пол или много ясно се свързва с мъже с обратна, различна от биологичната, сексуалност.

Считам за неприемливо и възбуждащо крайно неодобрение механичното пренасяне на тази идея от държави с друга и различна култура, тъй като под външния повод за неагресия, всъщност на подсъзнателно и съзнателно ниво тя формира у подрастващите положително отношение към разпространената в западните страни „джендър“ идеология, с която извратената сексуалност се налага като норма от най-ранна детска възраст.

Като християнин и вестител на традиционни християнски православни ценности, считам това деяние за вредно и настойчиво моля властите тази форма на маскирана пропаганда да бъде прекратена – чрез съдействието на държавните, общинските и училищните органи да не се провежда повече в българските училища.

„Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“ – говорят Божествените слова от Свещеното Писание, Книга на пророк Исая, 5:20.

Законодателят също е предвидил подобни казуси в Закона за предучилищното и училищното образование. В контекста на настоящето изложение Денят на розовата фланелка се явява като косвена идея, свързана с нетрадиционната сексуална ориентация, което изрично се забранява в системата на предучилищното и училищното образование (чл. 11, ал. 2, т. 3 от ЗПУО).

Добрата идея за училищно мероприятие за съпричастност, ненасилие и борба с агресията и тормоза трябва да бъде подходящо изготвена и представена в съгласие с нашите традиционни християнски морални ценности, със съответен лесно разпознаваем външен акцент, да се популяризира чрез средствата за масова информация, да има широка подкрепа и така да се внедри в българското училище. По този начин нашите ученици ще възприемат посланията за добро поведение с много по-голям положителен ефект, чувствайки ги свои, близки, без страничен и напълно ненужен смут.

Господ Бог Иисус Христос да ръководи всички ни: управници, проповедници, учители, родители, деца – народ. Амин.

Ставрофорен свещеноиконом Любомир Казашки, енорийски свещеник в гр. Ловеч, учител по Религия Християнство Православие, баща на 3 деца.

Към писмото получихме приложение с имената, професиите, информация за контакт и подписите на свещеници, преподаватели, родители, студенти в подкрепа на писмото на о. Казашки.

Прочетете също