П. Вартоломей: Няма да отменя томоса за ПЦУ, целта ни е една църква в Украйна

Снимка: стопкадър Youtube

„Нашата цел е да съберем всички православни в Украйна – и тези на митрополит Онуфрий, и тези на митрополит Епифаний – в една единствена поместна църква. Това няма да стане веднага, но с Божията благодат и с добра воля вярвам, че ще се случи през следващите години или десетилетия“. "Във всеки случай, Вселенската патриаршия няма намерение да отменя решението си да даде автокефалия на Украйна. И искам да бъда ясен по този въпрос “, каза патриарх Вартоломей в интервю, дадено на отец Живко Панев (с македонски корени), преподавател в Института „Св. Сергий“ в Париж, излъчено на 7 септември по френската телевизия France Télévisions и качено в Youtube.

Един живот, една вяра

Във филма „Patriarche Bartholomée, une vie, une foi“ патриархът разказва за своя път още от детството си. „Роден съм на остров Имврос, който принадлежи на Турция, в североизточната част на Егейско море. Роден съм на високосен ден – 29 февруари 1940 г. Може би затова остарявам бавно, на всеки четири години“, сподели той.

Той припомня, че през 1954 г. е постъпил в Богословското училище на остров Халки, където завършва средно образование и богословие. „След дипломирането си бях ръкоположен за дякон на 13 август 1961 г., а веднага след това заминах за задължителна военна служба. Там, въпреки че бях дякон и православен духовник, не срещнах трудности – другарите ме обичаха и аз ги обичах.“

След службата си Вартоломей е изпратен от патриарх Атинагора да специализира в Рим канонично право, а после учи в Швейцария и Мюнхен. „Тези години на обучение ми позволиха да опозная отвътре Католическата църква. Имах честта два пъти да присъствам на заседанията на Втория Ватикански събор. До днес виждам колко полезни бяха тези опитности“, казва той.

Пътят към патриаршеския трон

През 1972 г. патриарх Димитрий го кани в Константинопол за свой секретар, а през 1973 г. е избран за митрополит на Филаделфия. „На Рождество 1973 г. бях ръкоположен за епископ от патриарх Димитрий. По-късно станах митрополит на Халкедон, а след смъртта на патриарх Димитрий през 1991 г. бях избран за Вселенски патриарх. Това бе огромна чест, но и голямо бреме. В първата си реч на 2 ноември 1991 г. изложих мисията и намеренията си – и благодаря на Бога, че почти всичко, което обещах тогава, успях да осъществя.“

Той подчертава, че приматът на Константинопол е „примат на служението, а не на властта“. „Привилегиите на Вселенския патриарх са дадени от вселенските събори и никога не са били използвани, за да наложим нашата воля, а за да помагаме на другите църкви в трудности. Това е служение на любовта.“

Пръв без его

"Приматът на Константинопол не е само престижна титла – Вселенската патриаршия има определени прерогативи, определени „правомощия“ в кавички, и тя е упражнявала тези прерогативи като първи престол на Църквата през вековете, помагайки и служещи на сестрите-църкви. В текстовете на църковната история има множество примери за това служение на престола на Константинопол. Разбира се, нито аз, нито моите наследници ще се откажем от тези права, които са ни дадени от вселенските събори и от практиката на живота на Църквата през вековете.

Тези права, през вековете, ще бъдат за нас скъпоценно съкровище, за да служим на нашите братя православни по целия свят, до четирите краища на земята, във всички православни църкви. Ще го правим с много любов, както сме го правили досега по отношение на приматството. Така че е факт, че патриархът на Константинопол се ползва с определени привилегии, които другите предстоятели нямат.

И от тази гледна точка той е пръв без его. Тези привилегии принадлежат единствено на Вселенските патриарси. И нито моите предшественици, нито аз самият някога сме ги използвали, за да налагаме нашата воля или мнение на другите църкви."

Украйна и автокефалията

Особено внимание е отделено на въпроса за Украйна.

„Нашият патриархат взе решението, защото Църквата на Украйна има право на независимост. Още в 20-те години на ХХ век и след разпадането на СССР украинските епископи настояваха за автокефалия. Те сгрешиха, като поискаха от Москва – трябваше да поискат от Вселенската патриаршия, която единствена има право да я даде. Ние само упражнихме това право.“

Въпреки разделението, Вартоломей е уверен:

„Нашата цел е да обединим всички православни църкви в Украйна – и тази на митрополит Онуфрий, и тази на митрополит Епифаний – така че да се съединят не само теоретично, но и в ежедневния живот. Да станат наистина една местна църква и да бъдат признати от всички други сестри-православни църкви.

Мисля, че това ще стане рано или късно. Не трябва да се бърза и да се очаква да се случи от днес за утре. Нека си припомним, че автокефалията на другите църкви не беше призната веднага. Нужно беше известно време, за да осъзнаят останалите сестри-църкви автокефалията на една нова църква.

Вярвам, че с Божията благодат и с добрата воля на сестрите-православни църкви това ще стане в идните години или десетилетия. Във всеки случай, Вселенската патриаршия няма намерение да отменя решението си да даде автокефалия на Украйна. И искам да бъда ясен по този въпрос. “

Опитът с Католическата църква и икуменизма

Патриархът обръща специално внимание на своето участие в междуденоминационния и междурелигиозния диалог.

„С католическата църква вървим братски, имаме официален богословски диалог, започнал на св. остров Патмос. Обсъждаме въпросите за примата и за съборността. Имаме богословски диалог и с Лутеранската световна федерация, с Англиканската общност и с други протестантски църкви, все по инициатива на Вселенската патриаршия.“

Той напомня, че диалогът не се ограничава само до християнството:

„От около 40 години водим академичен диалог с юдаизма и исляма – двете други монотеистични религии. Ние не обсъждаме догматични въпроси, а общи проблеми на човечеството – война и мир, образование, болести, които засягат всички.“

И разказа за досега си до западното християнство:

"Открих живота на Католическата църква отвътре. Имах честта два пъти да присъствам на работите на Втория Ватикански събор със специално разрешение. Виждам много конкретно в ежедневния си живот полезността на тези обучения и на тези срещи.

Приемам посетители от Рим и отвсякъде. Мога да говоря с тях на техните езици. Не става дума само за италиански, френски или английски, но и за техния дух и тяхната менталност, които познавам отблизо.

И те също, в течение на нашите срещи, ме опознаха. Бог пожела да започна да работя тук, в центъра на православието, в седалището на Вселенската патриаршия. Бях поканен тук от патриарх Димитрий малко след избирането му през лятото на 1972 г.

Бях негов личен секретар, а после директор на патриаршеската канцелария през целия период на неговия патриархат. Това много ми помогна. Много научих от патриарх Димитрий и от почитаемите йерарси, старейшините, както ги наричаме тук.

През всички тези години бях член на комисията за междуправославните въпроси и на синодалната комисия за междуправославните въпроси. Натрупах голям опит при митрополит Мелитон, митрополит на Мира, а също и при митрополитите Хрисостом от Ефес и Максим от Сарди. Те дълги години се занимаваха с отношенията между православните и между християните.

Всичко това ми позволи да придобия личен опит за важността и необходимостта от тези отношения. Не можем да решаваме нашите проблеми с агресия, с война, а само с диалог, с любов и с добри братски отношения."

Патриархът говори и за своето участие в подготовката на Всеправославния събор в Крит през 2016 г., за диалога с Католическата църква, протестантите, юдеите и исляма.

„Убеден съм, че тези диалози между вярващите от различни църкви, религии и изповедания са незаменими. Те ще доведат, с Божията благодат, един ден до единство. Дотогава хората, народите и културите трябва да си сътрудничат за доброто на човечеството.“

Особено внимание отделя на екологията, заради което е наричан „Зеленият патриарх“:

„Разрушаването на дома, който Бог ни е дал, е грях – грях пред историята и пред поколенията, които идват след нас.“

В заключение той отправя своето основно послание: „Евангелието е същността на нашата вяра, а в него – любовта. Ако живеем с любов, няма да има нужда от анатеми, войни и разрушения. Любов, любов, любов. Алилуя.“

СПЖ припомня статията в Orthodox Times: "Фенер – пълен комплект от провали" за още по-голяма яснота на настроенията в Истанбул.

Прочетете също