Патриарх Даниил: Трудът за Бога носи истинско удовлетворение

Снимка: Пламен Михайлов, Българска партиаршия

На 28 септември Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Божествена Литургия в столичния митрополитски катедрален храм „Св. вмчца Неделя“, в съслужение с протойерей Бисер Костадинов – председател на църковното настоятелство при храма, ставрофорен иконом Кирил Попов, протодякон Иван Петков, дякон Юлиян Периклиев и дякон Благовест Манолов, съобщават от Софийската митрополия.

Песнопенията на светата Литургия изпълни храмовият хор с диригент проф. д-р протопсалт Мирослав Попсавов.

В края на богослужението патриарх Даниил произнесе слово върху възкресното евангелско четиво:

„Има разлика в това човек да се труди за себе си и да се труди за Бога. Господ, Който заповяда на всички човеци да се трудят, оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни (Мат. 5:45), дава успех на трудовете ни, но понякога се трудим и нищо не се получава. Когато се трудим за себе си, трудът не може да даде насъщното удовлетворение на душата. Човек ще се порадва на успеха, ще се повесели, и накрая, според Христовите слова: всякой, който пие от тая вода – която е дадена на всички нас, пак ще ожаднее (Йоан. 4:13). Когато се трудим за Бога, тогава Божието благословение истински насища душите ни, независимо от това какви са материалните ни придобивки.

Подобно на апостолите и всички продължители на тяхното служение и до ден днешен знаем, че когато се трудим за Господа, този труд има не само временни измерения, но той ни съединява с Този, Който каза: Аз съм пътят и истината и животът (Йоан 14:6). Подходящи за днешния евангелски текст са думите на св. апостол Иаков: нямате, защото не просите. Просите, а не получавате, защото зле просите, – за да го разпилеете във вашите сладострастия (Иак. 4:2-3).

Често се случва, когато човек среща трудности в делата си, среща неуспехи, злощастия той започва да унива, да се отчайва. В такова състояние мнозина идват при свещеника и казват „направена ми е магия“. Ако човек сам се е отделил от Бога с поведението си, с мислите си, с живота си, към какво води това? Когато не сме се обърнали към Бога за молитва, да благодарим за всичко, което ни дава, дори за трудностите, когато сме изоставили идването в храма, покаянието, вярата, приятелството с Бога, Който ни е създал, Който ни дава блага, когато пренебрегваме живата връзка с Него – от това по-трагично в живота на човека има ли?

Когато предадем своя живот в Божите ръце, виждаме, че Той изпълва желанието на сърцето ни с онова, което е потребно, отговаря на молитвите и благославя нашите трудове.“

По повод опита за кражба в митрополитския храм  през изтеклата нощ от страна на неизвестен мъж, останал незабелязан в храма след затварянето му, Негово Светейшество отбеляза:

„Бог да ни пази от такива злодеяния и по молитвите на Божията Майка, на света Неделя, на свети Крал Стефан Милутин и на всички светии да пази умовете, съвестта и съзнанието ни будни, за да можем да реагираме в такива неочаквани ситуации, за да се преодоляват тези трудности. Бог да вразумява и да привежда в покаяние онези, които мислят зло, да ги приведе да мислят и да се трудят не само за себе си, но да осъзнават, че до тях има и други човеци, които да уважават, и нека да проявяват братолюбие, а да не вредят, и да помагат там, където има нужда.“

По-рано СПЖ писа за думите на патриарх Даниил, че Кръстът е непобедимо оръжие и любов, която никога не отпада.

Прочетете също