Патриарх Даниил: Съборът в Никея утвърди вяра, която надживява всяка империя

С тържествена света Литургия в катедралния храм „Св. Александър Невски“ бе отбелязана 1700-годишнината от свикването на Първия вселенски събор в Никея. Богослужението бе възглавено от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил в съслужение с членове на Св. Синод и столични духовници. В богослужението участваха митрополити и епископи от цялата страна, както и представители на Румънската православна църква. По повод юбилея патриарх Даниил прочете Патриаршеско и синодално послание към вярващите. В него се припомня значението на Събора в Никея за съхраняването на православната вяра и съборния дух на Църквата. Съборът утвърждава основни догмати и принципи на църковния живот, които остават валидни и днес. Посланието подчертава, че Православието има божествен произход и не подлежи на времеви изменения. Годишнината се чества във всички поместни православни църкви с богослужения и прояви. Песнопенията на празничната Литургия бяха изпълнени от хора на патриаршеската катедрала.

С особена тържественост бе отслужена празничната света Литургия в Седмата Неделя след Пасха – на св. Отци от Първия вселенски събор в ПКСХП „Св. Александър Невски“. През настоящата година се изпълват хиляда и седемстотната годишнина от провеждането на Първия вселенски събор и по този повод във всички Поместни православни църкви се отслужват празнични богослужения и се организират редица прояви.

Светата литургия бе възглавено от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил, който бе в съслужение с Техни Високопреосвещенства митрополитите Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Западно- и Средноевропейски Антоний, Неврокопски Серафим, Старозагорски Киприан, Видински Пахомий и епископите Мелнишки Герасим – гл. секретар на Св. Синод, Константийски Михаил – викарий на Ловчанския митрополит, Велбъждски Исаак – викарий на Софийския митрополит, Знеполски Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария, архим. Йоан – протосингел на Софийска св. митрополия, ставр. ик. Нелуц Опря – представител на Румънския патриарх у нас, архим. Василий – председател на столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“, архим. Никодим – духовен надзорник на Видинска епархия, храмовото духовенство, столични свещеници, както и протодяконите Иван Петков и Деян Коруноски.

Празничните песнопения бяха изпълнени от смесения хор на катедралата с диригент д-р Георги Еленков.

В края на богослужението Негово Светейшество Българският патриарх Даниил прочете Патриаршеското и синодално послание по повод знаменитата годишнина, в което се казва: „Заедно с всички паметни събития от историята на православния ни народ, които през настоящата година отбелязваме с цялата подобаваща им тържественост, през 2025 г. честваме и едно събитие, имащо отношение към цялата Църква Божия, по целия свят. Седемнадесетте столетия от свикването и провеждането на първия в живота на Църквата събор, останал в нейната историческа и литургическа памет като вселенски, са напомняне за фундаментите на нашата спасителна вяра и за принципите на живота ни като Църква, както и благоприятна възможност за осмисляне и равносметка на изминатия от светата Църква дълъг път… Годишнината на Първия вселенски събор ни припомня, че нашата православна спасителна християнска вяра има действително божествен произход. Тя е надживявала и надживява всяко време и всяка империя – включително и Римската, която живееше със съзнанието, че е призвана да покори и да обеме в себе си целия свят. Защото измеренията на нашата вяра не са земни, а небесни“.

Патриаршеско и синодално послание по повод хиляда и седемстотната годишнина от провеждането на Първия вселенски събор

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Заедно с всички паметни събития от историята на православния ни народ, които през настоящата година отбелязваме с цялата подобаваща им тържественост, през 2025 г. честваме и едно събитие, имащо отношение към цялата Църква Божия, по целия свят. Седемнадесетте столетия от свикването и провеждането на първия в живота на Църквата събор, останал в нейната историческа и литургическа памет като вселенски, са напомняне за фундаментите на нашата спасителна вяра и за принципите на живота ни като Църква, както и благоприятна възможност за осмисляне и равносметка на изминатия от светата Църква дълъг път. Ако денят на светия наш равноапостолен Покръстител Борис Михаил ни върна към плодовете на Благовестието у нас и основаването на поместната ни Църква, то годишнината на Първия вселенски събор ни припомня за съборността – като за начин на съществуване на Църквата във всяко време и на всяко място.

Споменът за тези събития ни връща в преломната епоха, в която след десетилетия на гонения преследването срещу християните в Римската империя най-сетне е прекратено и е поставено началото на свободния живот на Църквата Христова. Започналият със Сердикийския едикт през 311 г. процес на признаване на християнството за законна религия, намира своя завършек в Медиоланския едикт през 313 г., с който то е обявено за равноправно на другите религии.

Първият вселенски събор е проведен в древна Никея през 325 г. по повеление на св. император Константин Велики и с участието на 318 епископи от целия тогавашен християнски свят. Изкованите в Никея боговдъхновени догмати и постановените свещени канони на светата Църква съхраняват своя неизменен авторитет и валидност и днес – цели седемнадесет столетия по-късно, свидетелствайки, че истините на Църквата Христова са вечни и неизменни, че те са Божии, а не човешки, и именно заради това са и спасителни. Времената се променят, една епоха сменя друга, сменят се и обществено-политическите условия и формите на държавно управление, а научно-техническият прогрес преживява небивали развития, но оставеният ни от Христа Спасителя Нов завет, Неговият нов закон за любовта към Бога и ближния, за милостта и човеколюбието остава все така неизменен, както и „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8).

Първият вселенски събор е едно извънредно и изключително събитие в историята на Църквата. Той представлява боговдъхновен и непогрешим отговор на предизвикателствата, пред които Христовата Църква е била изправена през тогавашната историческа епоха: разпространяващото се навред еретическо лъжеучение на александрийския презвитер Арий, който отричал божествеността на Сина Божий и по този начин подменял самата същност на християнското учение; необходимостта от ясно формулиране на христологичния и триадологичен догмат („единосъщието на Отца“), за да бъде даден подобаващ православен отговор на проникващите в християнството езически и еретически течения (съставяне на първата част от Символа на вярата, допълнен на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г.); определянето на една обща дата за празнуване на Празника на празниците – Пасхата Господня, така че да се избегнат разногласията и разделенията в Църквата; предоляването на някои вътрешни разколи; постановяването на двадесет свещени правила за вътрешния организационен и духовен живот на Църквата, чрез които е учредена митрополитската система на църковно управление; установяването на съборността като основен принцип в църковния живот; поставяне основите на „симфонията“ в църковно-държавните отношения и др.

Годишнината на Първия вселенски събор ни припомня, че нашата православна спасителна християнска вяра има действително божествен произход. Тя е надживявала и надживява всяко време и всяка империя – включително и Римската, която живееше със съзнанието, че е призвана да покори и да обеме в себе си целия свят. Защото измеренията на нашата вяра не са земни, а небесни.

С главната причина за своето свикване и провеждане Съборът в Никея също така насочва вниманието ни и към темата за чистотата на нашата вяра. Припомня ни как още от самото начало на живота на Църквата в света сред човеците е живяло изкушението да рационализираме: да разбираме и да обясняваме по човешки, т.е. уповавайки се само на своя човешки разум, чудото на Въплъщението, заедно с цялото божествено домостроителство за нашето спасение. Това изкушение стои с не по-малка сила и пред нас днес, понякога дори още по-силно, вследствие от огромния напредък на нашите знания за света и вселената, и точно тук Първият вселенски събор в Никея, със своите боговдъхновени словесни изрази на необяснимата за човешкия ум, ала удостоверявана от човешкото сърце наша вяра, ни идва на помощ – като противоотрова срещу всеки нов опит за принизяване на Сина и Слово Божие, Който, „когато се изпълни времето“ (Гал. 4:4), „… заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек“, както и до днес изповядваме в Символа на нашата вяра.

Символът на вярата е израз на самосъзнанието на Църквата. Това самосъзнание означава не замяната на една религия (езическата) с друга (християнската), а ни разкрива Църквата Христова като пълнота на Истината и на Любовта, като общност на светии, като жив Богочовешки организъм, като Тяло Христово, чиито членове сме всички ние, а Глава е Господ Иисус Христос.

Накрая, Първият вселенски събор в Никея окончателно утвърждава и зададения още с Апостолския събор в Йерусалим модел на съборността – като неизменен принцип на живота и функционирането на тялото на Църквата. В основата на този принцип лежи уверението на Самия Господ Иисус Христос, че „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20), както и свидетелството на светите апостоли, че съборните решения на Църквата са решения богочовешки, защото „угодно бе на Светаго Духа и нам“ (Деян. 15:28). Свети Йоан Златоуст казва, че „името Църква е съборно име“, че то означава не разделение, а „единство и единомислие.“ Автентичният и съкровен живот на Църквата Христова не може да бъде друг, освен живот в общение и пълнота на общението, което, според свидетелството на Апостола на любовта, е общение със Светата Единосъщна, неразделна и Животврояща Троица.

Нека пазим като зеницата на окото си нашата света Православна вяра! Да вярваме с всичкото си сърце и разум в боговдъхновените догмати на вярата и да се ръководим от свещените канони на Църквата! Само така ще бъдем достойни наследници и чеда на светите Отци на Първия вселенски събор.

Божията любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† ДАНИИЛ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Доростолски митрополит ЯКОВ

† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ

† Видински митрополит ПАХОМИЙ

Прочетете също