Патриарх Даниил: Истинската красота е в кроткия и тих дух

Снимка: Софийска митрополия

„Нека, почитайки днес паметта на светата Богопрамайка Анна, и ние да се стараем да придобиваме тази вътрешна нетленна красота на кроткия и тих дух пред Бога.“ Това каза Българският патриарх Даниил в Дивотинския манастир „Св. Троица“ на 25 юли, по време на Божествената литургия за празника Успение на света Анна. По думите му: „Страданието очиства сърцата ни… Това е драгоценно пред Бога.“, предава Софийската митрополия.

На 25 юли, когато честваме празника Успението на света Анна, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Божествена литургия в Дивотинската св. обител „Св. Троица“. В съслужение бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия, протойерей Йордан Божилов – ефимерий при манастира, протойерей Димитър Кутлев, свещеник Пантелеймон Дамянов (Сливенска епархия) и дякон Кръстан Стойчев.

Песнопенията бяха изпълнени от сестринството на светата обител, заедно с псалти, ръководени от г-жа Пенка Борисова.

В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово, в което сподели:

„На всяко богослужение, на пълния отпуст се споменават светите и праведни Богоотци Йоаким и Анна. С това се подчертава значението на тези праведни съпрузи за нашето спасение, защото те родиха Пресвета Богородица, която стана майка на нашия Спасител.

Свещеното Писание не е запазило спомена за тези двама души, които по значение са съизмерими и превъзхождат мнозина от старозаветните праведници. Свещеното Предание на Църквата обаче е запазило сведения за техния живот. Той не се откроява с някаква особеност и с велики дела, но бил белязан с голямо изпитание. При праведния, скромен и тих живот, който водели, те нямали чедо. Скърбели за това, защото чедорождението било свързано с благословението, което Господ дал на патриарх Авраам, че в неговото семе ще бъдат благословени всички земни племена (срв. Бит. 22:18).

В Свещеното Писание е запазен споменът за това как когато света Елисавета зачева свети Йоан Кръстител, тя казва: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците (Лук. 1:25). Бездетството ѝ било придружено с укор. Обикновено ние лесно осъждаме човеците без да съзнаваме и без да познаваме добре, в същина, произхода на събитието, което се случва в техния живот. И ето, света Елисавета дълго време търпяла такъв укор. Запазена е случката, когато свещеникът в Йерусалимския храм отказал да приеме жертвата на св. Йоаким, като му казал, че поради греховете му Бог не им е дарил чеда и той не е достоен да принесе жертва.

В същото време обаче, въпреки липсата на велики, големи дела, претърпявайки своето изпитание, те водели живот, белязан с голямо търпение. Невинаги това как ние виждаме човеците съвпада с начина, по който сърцеведецът Бог гледа на събитието в техния живот. Ние сме склонни да пренебрегнем, да омаловажим такъв един подвиг – въпреки липсата на чеда, въпреки укора и голямото страдание, което имали – защото знаели, че живеят благочестиво, споделяли са обичта си към Бога и това няма как да не причини голяма болка и страдание, когато сякаш Господ не отговаря – при всичко това те не отслабнали във вярата, а напротив – страданието очистило още повече сърцата им.

Именно с тази цел Господ забавил да дарува чедо – за да се очистят сърцата им. И с това Бог ни показва какво е драгоценното пред Него. Оттук може да направим извод по какъв начин е редно и следва и ние да гледаме на изпитанията, трудностите в нашия живот. Много често имаме повод за ропот, за недоволство, осъждаме Бога. Не се замисляме, че ние сме като на длан пред Господа, Той много добре знае нашето положение, изпитанията в които се намираме, но допуска и праща изпитания не за да ни съкруши, не за да роптаем, не за да ни обременява, а напротив – за да се очистват сърцата ни, да се проявява вярата ни. Това е драгоценно пред Бога.

Ако и да не са запазени спомени за велики дела, но техният голям подвиг – да се запазят в благоговение, в усърдна молитва, с гореща вяра към Бога, благодарност и любов към Него – превъзхожда всички външни големи дела. И светата Богопрамайка Анна е била действително образец за тази вътрешна красота, за която свети апостол Петър казва, обръщайки се към жените: Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетено на коси, кичене със злато или обличане в премени, а вътрешно – скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога (I Петр. 3:3-4). Ето кое е красотата на човешката душа, въобще не само на жените – кротостта и смирението; Божият образ просиява в нас в чистота, когато имаме тези добродетели.

Голям пример е, че при своето имотно състояние светите богоотци не са се утешавали със земните блага, напротив, живели са скромно; това, което са търсили, било Божието благословение, как да угодят на Бога, как да се представят безукорни пред Него. Чрез този вътрешен живот те са се удостоили да станат родители на света Богородица, която възпяваме като „по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“.“

Негово Светейшество завърши словото си с думите:

„В човешкия род са запазени спомените за много хора, които са постигнали велики неща, но дали тези дела имат някаква стойност, ако го няма смирението, упованието, благодарността пред Бога в душите за всичко, което се случва. Нека, почитайки днес паметта на светата Богопрамайка Анна, и ние да се стараем да придобиваме тази вътрешна нетленна красота на кроткия и тих дух пред Бога.“

СПЖ припомня думите на Св. Теодор Студит, че болестите и скърбите не са наказание, а Божия милост.

Прочетете също