О. Дойчев: Не можело да има Вероучение, казват умниците, и само празнословят
Автор: Отец Владимир Дойчев, Фейсбук
През последните десетилетия България пострада много... Всеки го вижда... Пострада демографски, няколко пъти финансово, морално, ментално, дори естетически, духовно... Но най-много пострада от думите. Нелепите думи бяха и са перманентен исон на всяка трагедия. Някой някъде назначи исонджии, които не могат да пеят, но са постоянно компетентни да пригласят и винаги знаят да уловят “правилната” мелодия на мейнстрийма. Обичайните умни, които месец след месец се изтърсваха непоканени в домовете ни (през телевизори, радиа, сайтове, социални мрежи), за да ни “светнат” как е редно да мислим.
Преди да пропадне мечтата на прехода, изчезна хубавото говорене. Беше отвлечено. Умишлено прикрито. Премахнато. Заменено от самоизтъкващи се чичковци в костюми, които зле покриват не само обществените провали, но и своето собствено отчаяние.
Думите могат да бъдат и заразна болест, която бавно, но упорито поразява духовните и мозъчните клетки.
Първо изчезнаха хубавите думи, после дойде чалгата. Във всичките й смисли!
А сега исонът на днешния ден бръмчи срещу БПЦ. Чета как един умник се изказва, че клирът не можел да организира Вероучение. Защото... и следват клишета от 70-те... Обаче... В тая страна, след десетилетия празнословия на политическите анализатори, все пак някой няма ли да ги попита: Кой си ти, бе, бай… едикой си, та да казваш какво клирът може или не може? Какво добро си направил на тоя народ, че си решил да поучаваш него и Църквата му? Кого зарадваха думите ти през всичкото това време, че ще запечатваш проповедта за Христос с примитивни политически квалификации?
Слушайте, умници! Да вземете вече да ни оставяте на мира! Целият ми смислен живот обговорихте с празнословията си. И сега, за последно, и децата искате да лишите от хубави думи.
Вие се провалихте! Всичките ви приказки не струват и 30 сребърника. Нямате духовен капацитет да бъдете дори Иуда. А България ще я има. И след вас. Защото не сте вечни. И хубави думи ще има. Дори да са казани от клира само в молитва.
Молитвата не можете да отвлечете с вас в безсмислието, в което вегетирате. Всъщност, без да осъзнавате, тя е единствената ви истинска надежда. Ще се моля и за вас.