Нидерландска медия: Релативизмът подкопава училището и науката

Децата в начално училище се учат на приобщаване. Снимка: ANP, Jeroen Jumelet

„Защо не мога да бъда това, което съм?“ — плаче момиче, когато открива, че терианското (животинско) поведение не е прието в нейното финландско училище. Въпросите на идентичността са тема на деня в Европа. А причината за това е релативизмът, пише Елина Плачентино от нидерландската CNE.news.

Първата задача на Бога за Адам беше да класифицира нещата, като им дава имена. Разбира се, удоволствието на дявола е да атакува именно тези категории в опит да разруши реда и властването, които Бог даде на човека. Как може човек да управлява света, без да знае идентичността на нещата?

Това изтриване на категориите е видимо дори в днешните светски училища. Във Финландия, например, на децата се преподава да разглеждат сексуалността като нещо, подлежащо на промяна. Ако се събудят с усещането, че са от противоположния пол, вероятно ще им бъде казано, че мистериозно са преминали в него. Дори на децата, които се идентифицират като животни (теряни), може да бъде позволено да се държат като съответното животно в клас. Вместо да бъдат подкрепени като млади мъже или жени в техния път към зрелостта, те ще бъдат насърчени да приемат своето „ново“ аз.

Въпреки това релативизмът не само застрашава развитието на идентичността на нашите деца; той застрашава и самата наука.

Ако хората могат да преминават от една идентичност в друга, защо тогава и съществата и предметите да не могат? Обаче без ясни, фиксирани, обективни дефиниции и категории науката просто става невъзможна. Фактите отстъпват място на чувствата — и на магията на идентификацията. Целта отстъпва място на самоизразяването. И както пророк Даниил мъдро отбелязва, истината бива хвърлена на земята.

Поезия

Релативизмът унищожава и преподаването на изкуствата. В резултат изкуствата постепенно се свеждат до упражнение по самоизразяване, без никаква рамка на красота или доброта, които да служат за ориентир.

Като пример мога да посоча едно упражнение в учебник за финландско училище, където децата били инструктирани да изрежат произволни думи от вестникарска статия и да ги подредят отново. Резултатът магически се превърнал в поезия.

Настоящата ситуация ми напомня за притчата на Иисус за двамата строители. Единият строител избрал здрава основа, докато другият избрал пясъчно (макар и живописно) място. По подобен начин нашите училища се преместиха от строителството върху твърдата скала на Божието откровение към строителството върху плаващите пясъци на хуманистичния релативизъм. Но Иисус вече начерта крайния резултат от подобно начинание. То никога няма да издържи проверката на времето!

Християнското образование обаче може да даде на децата здрава основа за живота, науката и изкуствата. Като християни можем да учим новото поколение, че Бог е сътворил света и че Той го поддържа. Той е Върховният Интелектуалец и желанието Му е да открием тайните, които е скрил в сътворението.

Можем да учим децата, че Бог е ориентирът за изкуствата, защото категориите като красота, истина и доброта са реални и обективни, а не случайни и субективни.

Основи

Понеже Бог е Дизайнерът на този свят, нашите деца ще пораснат с уникално предимство. Те не само ще имат Духа на истината, който да ги води в света, но ще имат и правилната интелектуална рамка, чрез която да го разглеждат. С тези предимства ще бъдат поставени на пътя към сигурен успех.

Релативизмът застрашава развитието на знанието в нашето време. За щастие, това е саморазрушителна идеология без интелектуално последователна основа. Дори съвсем малки деца могат да бъдат доведени до разбирането на този факт. И за тази цел е достатъчно да имаме двеминутен философски разговор с тях, когато се сблъскат с релативистично мислене. Напълно достатъчно е да се посочи, че релативизмът твърди, че няма абсолютна истина. Следователно (според този начин на мислене) релативизмът не може да бъде абсолютно истинен също.

Туше!

СПЖ писа по-рано за изследване сред 2 656 американци, което показва, че по-честото взаимодействие с Библията засилва чувството за идентичност.

Прочетете също