Не бойте се! - Старецът Арсений Папачок (видео)

Окуражих се силно, когато разбрах, че Всеблагият Бог ни обича повече, отколкото можем да си представим.
Ние знаем от написаното, че Той ни обича, че Той е Любов, безпределна Любов, че ни приема и желае такива, каквито сме. Трябва само да бъдем искрени. Разбира се, много хора ще възнегодуват, когато чуят тези думи.

- Почакайте, отче! Нима аз, примерно, грешник, блудник, пушач и какво ли още не, но искрен... Нима искреността накланя везните?

Тези неща нямат никакво значение, г-н Сорин! Казвам ви това като духовник. Всичко това се заличава с една изповед, с едно разкаяние, с една сълза... Обичам да утешавам духовните си чада така: Един миг може да е вечност, една въздишка – молитва!

- Това отменя ли молитвеното правило?

Не, правилото си е правило. Типикон, типикон, а нищо не докосва сърцето! Не трябва да лъжем сами себе си. Не бива да пренебрегваме правилото, но не бива и да го изпълняваме рутинно, а с внимание. Светите отци ни учат, такова е и моето убеждение, на едно непрестанно предстоене пред Бога. „Който се моли, само когато се моли, той не се моли.“ – казва св.Марк Подвижник. Следователно същинската борба е за едно непрестанно предстоене пред Бога, за обучение на сърцето в памет за Божието присъствие. Това е то да пребъдваш във вечността. Всичко останало е претенция на една малко прашинка за значимост. Но една прашинка е повече от една планина. Добре е казал онзи, който е казал: „Едно зърно е по-голямо от една планина“. Защото зърното може да покълне, да израсте и да стане като планина.

- Това казва и Спасителят.

Да, да. Затова грижата на духовния човек трябва да е предстоененето пред Бога и искреността. И за да отговоря на въпроса ви...

Не се бойте за спасението на онзи, който има искрено сърце! Дори да е затънал до шия в грехове! Ако съгрешава по навик, а дори и съзнателно – няма страшно! Стига отново да се изправя на крака. Нищо не е загубено, стига човек да не се отчайва, винаги да се изправя, когато падне и да пази вярата. 

Прочетете също