Митрополит Киприан: Кирилицата ни води към Бога и вечността

В тържественото си слово за 24 май — Деня на светите братя Кирил и Методий, българската просвета и култура и славянската писменост — Старозагорският митрополит Киприан отдаде почит на равноапостолните братя и техните ученици. Той подчерта духовното измерение на делото им, което надхвърля културната мисия и се превръща в път към преобразяването на човека по образ Божий. Според владиката, именно приемствеността и смирената мъдрост на поколения книжовници и просветители съхраняват идентичността на българския народ. Вярата, обичта и верността към род и Родина, изразени чрез словото, са пъртината, по която вървим към вечността.

Ето цялото слово: 

Уважаеми г-н Областен Управител на Област Стара Загора, Уважаеми г-н градоначалник на община Стара Загора,

уважаема г-жо председател на общинския съвет Стара Загора,

 

обични в Господа братя и сестри,

Отново сме в благодатта на бащиния ни, лъчезарен и така обичен български празник – 24 май. Ден благословен, изтъкан от сърцата на Св.св. Кирил и Методий, изнамерили не само първата славянска азбука, но и съградили с Божията помощ устоите на славянската книжнина и духовна култура. Предците ни в своята духовна мъдрост оценят виталността на съдбоносното им дело и го прегръщат. В поетиката на българската душа то пуска корени, за да израснем като народ на духа. Народ, който съхранява буквите, пренася ги през времена и теготи, страдания и робства, за да могат и други народи да се докоснат до тяхната светлина.

Пресветата Троица в своя благ промисъл избира нашите деди да запазят топлината и силата на делото на св. Солунски братя. Висока чест и съдбовен избор. Той е втъкан в българските души, както и стремежът ни към вяра и духовност, към знания и просвета.

Трудовете и безсънните нощи на хиляди наши книжовници, наследници на св. Климент, архиепископ Охридски, св. Наум, Йоан Екзарх, патриарх Евтимий Търновски, св. Паисий Хилендарски и на колко още известни и безименни наши сънародници раждат проглеждането на търсещите знание. Перата, носени от уморени им пръсти, раждат поредния пергамент с кирилица и той със словото поема да проправя пъртина към очи и сърца. Тази пъртина не се страхува от вихрушките на бездуховноста и ледения дъх на преходни величия. Тя е на повече от единадесет века и тихо доказателство за нейната вечност сме всички ние, събрани в този ден с благодарност към Бога и светите Братя.

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост таи в себе си не само векове и съдби, трудове и себеотрицание, вяра и дръзновение. Той е и поклон пред подвига на приемствеността. Преклонение е пред делото на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, но и поклон пред стореното от св. Седмочисленици и всички техни последователи през години и пространство, продължили светото дело до наши дни. Приемствеността е смирение и мъдрост, те не могат едно без друго. Смирение, за да се почувства релефно величието на словото и духа. Мъдрост, за да се осъзнае, че пъртината на буквите е „пътят, истината и животът“ /ср. Йоан 14:6 / и единствено поемайки по нея чувстваме пулса на вечния живот , дарен ни от нашия Бог и Отец.

Тази пъртина се проправя в сърцата с вяра и обич към род и Родина. Нека винаги да насочваме стъпките си по нея, защото това е не само благодарност към оставеното от дедите ни, но и единствения начин да съхраним идентичността на нашия прекрасен и благословен народ сред духовното и културно многообразие на съвременния свят.

Честит и благодатен Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! Божието благословение на пребъдва върху вас преподаватели, студенти, ученици и дейци на културата. Бог да бди над целия ни боголюбив народ! На многая и благая лета!

СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН

Прочетете също

Катрин Уайтфорд към съда в Киев: Защитете закона, а не тиранията

Американската републиканка предупреди, че забраната на УПЦ ще лиши милиони вярващи от храмове и право на молитва

Епископ: Църквата изостави своите корени след Втория Ватикански събор

„Пролетта на Църквата“ така и не настъпи, а последва неизразим упадък, твърди Мариан Елеганти

Започна Вторият международен научен конгрес на списание „Теология“

В програмата са включени кръгли маси, изложба за св. Димитър и лекции за връзката между богословието и технологиите

Престави се в Господа ставрофорен иконом Васил Василев Коцев

От своето назначение през април 1982 г. до края на живота си о. Васил е на енорийско служение в столичния храм „Св. Георги Победоносец“

Епископ Йоан: Не външни врагове, а страстите ни поробват

В Костенец владиката оглави вечерня и литургия със Зографската икона на св. Георги, като благослови вярващите и призова към живот в тайнствата на Църквата

Среща на патриарх Даниил с Вселенския патриарх Вартоломей в Солун

Двамата патриарси обсъдиха духовните връзки, богословското образование и надеждата за откриване на Халкинската школа