Мариус: Християнската България е жива – виждам я в младите хора и семейства

Снимка: jenatadnes.com

„Нямаме право да лишаваме децата от това. Това е голям грях, ако продължи да се извършва.“ Това каза известният български актьор и режисьор Мариус Куркински пред Фондация „Нашият дом е България“ във връзка с въвеждането на предмет "Дородетели и религии" в училищата. "Свидетелствам за това, че има християнска България и сега – в енориите. Виждам там какво правят хората, какво извършват един за друг, каква помощ на дело правят, без да се възвисяват. Виждал съм там млади християнски семейства на току-що въцърковени младежи. Виждал съм какво те излъчват.", допълни Мариус.

Аз съм човек, който е вярващ от дете, по милост Божия, без никой да ме кара. Но в живота ми се случи така, че открих Бога чрез театъра, чрез моята работа. И съм благодарен за това. Нямам друг шанс. Аз трябва да се трудя над тази нива. Не бива да се изкушавам с други помисли, за друго служение. За мен това е ясно – че работата ми трябва да бъде там. Но театърът все пак е доста шумно място, доста шумно изкуство. И там често има сквернота. И е опасно. Училището и Църквата са мястото. Това е моето категорично убеждение.

Съм израснал в такова семейство, с такива добродетели. Имал съм шанса да имам и такива учители – и в началното училище, и в гимназията, после в Театралната академия.

Благодарение на милостта Божия, която е безкрайна, получих и възможност да вляза в Православната църква вече малко по-късно. И да изповядвам, да се боря за вярата си вече по реалния, истински начин – чрез тайнствата на Светата Църква. Трудно е, но пак казвам, че е истина. И свидетелствам за това, че има християнска България и сега – в енориите. Виждам там какво правят хората, какво извършват един за друг, каква помощ на дело правят, без да се възвисяват. Виждал съм там млади християнски семейства на току-що въцърковени младежи.

Виждал съм какво те излъчват. Виждал съм това ново поколение, виждал съм тяхната ревност. И съм си казвал, че – ето, има от кого да се уча – от новите български християни, от новите българи в Православната църква. Аз свидетелствам за тях, че ги има. И за... ще се осмеля да кажа това – стремежа към съвършенство в изповядването. Ние не трябва да губим този стремеж.

Не трябва да се отчайваме за нашето спасение. Това е много важно. Иначе губим всичко. Ако не се стремим към абсолютната вяра – колкото и да изглежда непосилно – ние я предаваме. Наистина, Бог ни казва: „Търсете най-напред Божието царство и Неговата правда.“ А ние винаги в молитвите си последно се сещаме за Него.

Човек като мен може само да изрази своето състояние на плач за греховете си. Не да се държи като някакъв общественик, който подстрекава към нещо. Трябва да се дава пример с личното ти усещане. Аз нямам сили да говоря за това, защото не е тук мястото. Но мога да свидетелствам за благодатта, която човек придобива, причестявайки се – за радостта и за това как всичко се променя. 

Нямаме право да лишаваме децата от това. Това е голям грях, ако продължи да се извършва. Слава Богу, че има тази инициатива. Пак ще си послужа с думи на Господа. Няма на какво друго да се опра. Нямам какво друго да кажа.

Както Господ казва към фарисеите: „Горко вам, законници, защото взехте ключа на познанието. Сами не влязохте, а и на влизащите попречихте.“ Да не ни споходят тези думи. Да не ги чуем за нас.

Първата част на посланието на Марис Куркински, посветено конкретно на изучаването на Православие в училищата може да видите тук.

СПЖ припомня думите на Браницки епископ Йоан: За мен християнството бе отживелица, когато Бог ме намери.

Прочетете също