Как протестантски училища отварят пътя към Православието в Югоизточна Азия

Православна общност в Камбоджа / Снимка: Крейг Патрик Трулия

„Протестантите вършат важната работа да запознаят много хора в Югоизточна Азия с християнството. Когато тези ученици узреят, те започват да се интересуват от това какво е истинското християнство -  Православието. Те откриват това в интернет, точно както и мнозина новообърнати на Запад“, казва в интервю за СПЖ - САЩ американският православен мисионер Крейг Патрик Трулия. Според него православната мисия в Камбоджа се развива с ограничени ресурси, но с постоянен растеж. По думите му основното средство за благовестие са училищата, но тяхното изграждане изисква сериозни средства и дългосрочни дарители. Трулия и съпругата му, която е камбоджанка, подпомагат финансово мисията и веднъж годишно участват лично в дейността ѝ. Той подчертава, че интернет и социалните мрежи имат ключова роля за откриването на Православието от новообърнатите. Местните млади хора често са възпрепятствани от семействата си да посещават редовно храм, но намират духовна подкрепа чрез Telegram групи и преводи на кхмерски. „Жътвата е изобилна, но работниците са малко“, добавя Трулия, призовавайки повече хора да се включат като мисионери или дарители.

Ето цялото интервю: 

- Как се включихте в мисиите в Югоизточна Азия?

- Съпругата ми е камбоджанка, а двамата приехме Православието през 2017 г. Ние сме традиционалисти и вярваме, че в пълния смисъл няма спасение извън Христос и Неговото Животворящо Тяло. Затова, естествено, бяхме загрижени за нейния народ, който почти не е достигнат от християнството, камо ли от Православието.

След доста търсене в интернет успях да открия предимно руски сайт с контакти на камбоджанската мисия. Сисоевци и други щедри руски дарители вече бяха построили два красиви храма и бяха закупили терен за трети. Това беше добра новина за нас – оказа се, че Православието вече има дейност в Камбоджа.

Преведохме едно писмо на руски и така успяхме да се свържем с отец Роман Постников. Оттам започнахме да оказваме финансова помощ на мисията. Скоро след това влязохме в редовен контакт и с йеромонах Паисий Ипате, предстоятеля, и оттогава сме постоянно свързани с тях. Не успяхме да помагаме лично на място, докато не се роди синът ни и не порасна малко. Тогава започнах да използвам собственото си присъствие като проповедник в YouTube, за да събирам допълнителни средства за мисията.

Нашата дейност по набирането на средства в англоезичния свят особено се засили след началото на войната в Украйна. За добро или зло, финансовите санкции внезапно прекъснаха достъпа на църквите в Югоизточна Азия до основните им дарители. Десетки добри хора – някои известни, но пожелали да останат анонимни – откликнаха на моя призив и помогнаха щедро. Друг дарител даде значителна сума за обновяването на катедралата. Тези хора спасиха мисията от закриване.

С две думи: със съпругата ми събираме средства за мисията и веднъж годишно посвещаваме почивката си на помощ на място. Убеден съм, че всяка енория, дори малка, може да „осинови“ православна мисия в страна от Третия свят или Глобалния юг и да участва реално. Това би донесло истинска промяна.

- Как изглежда мисионерската работа на терен?

- Исторически най-ефективният начин за покръстване е бил чрез владетелите и след това – техните поданици. В съвременната епоха най-успешната стратегия са училищата: хората получават образование, приемат християнската вяра, стават успешни и влияят на обществото. Почти всеки камбоджанец, когото познавам и който е християнин, е учил в християнско училище. Най-много такива в Камбоджа имат протестантите. Но благодаря на Бога, че въобще има.

След падането на Императорска Русия Православието вече няма ресурсите да се състезава с многобройните секти, камо ли със секуларизма, финансиран от всяко правителство в света. Но днес Православието има своя момент в социалните мрежи, а английският език е повсеместен. Така че това, което вършим на телефон в Ню Йорк, има отражение върху мисиите по целия свят.

Ние, миряните, правим най-доброто с ограничените средства, които имаме. Организираме курсове по английски (структурирани около светеца на деня), раздаваме лакомства на Св. Валентин, разпространяваме книжки, срещаме се с интересуващи се и с енориаши. Но най-тежката работа вършат православните свещеници и хора с влияние в интернет. В Камбоджа знаят кой съм, защото работя в областта на църковната история и християнската апологетика. Дългосрочната ми цел е да отворим училище.

Протестантите вършат важната работа да въвеждат мнозина камбоджанци в християнството. Когато тези ученици пораснат, те започват да търсят истинското християнство – Православието. И го намират в интернет, както мнозина новообърнати на Запад.

Затова не е изненада, че мисията поддържа връзка чрез група в Telegram. Много от новообърнатите и интересуващите се са тийнейджъри, а будистките им семейства не позволяват да посещават църква по-често от веднъж месечно. Опитваме се да посрещнем нуждите им чрез сайт на кхмерски език. Съпругата ми и четец Джон превеждат жития на светци, които качваме там. Има и молитвеник на кхмерски, който се разпространява в Telegram групата, но все още не е редактиран окончателно, затова не е публикуван в сайта.

Накратко: днешната мисия трябва да има и реална дейност на място, и присъствие в интернет.

- Казахте, че училищата са най-важното средство за благовестие. Колко струва това?

- Училищата имат нужда от сериозни дарители. Имам приятел, който помага за управлението на голямо протестантско училище, и той беше достатъчно любезен да ме научи на всички формалности и „червени ленти“. Ако имахме парите, бихме могли да отворим училище още утре.

Но изграждането на голямо ново училище в столицата за стотици ученици струва около 10 милиона долара. Годишните разходи за поддръжка са близо милион. Звучи много скъпо, но ако се сравни с цените в Съединените щати, всъщност е доста евтино (едно малко селско училище в САЩ има годишен бюджет от десетки милиони, да не говорим за покупка на терен, строеж и т.н.). За съжаление, времената, когато Камбоджа беше „много евтина“, свършиха – особено след прилива на китайски инвестиции.

Моето собствено образование е от Teachers College в Колумбийския университет, и благодаря на Бога, че имах възможност да изготвя сериозен, работещ план за училище – с годишен бюджет за служители, разходи за строителство, учебни материали, такси за ученици и т.н. За жалост загубихме основния си дарител засега. Имаме план за по-скромно средно училище за около 100 ученици, което би струвало приблизително четири милиона долара.

В идеалния случай бихме построили училището точно зад катедралата, за да могат сградите да се използват заедно. Четири силни енории биха могли да се справят, ако решат да обединят усилията си. Но с нарастването на секуларизма чувствам, че прозорецът на възможността се затваря малко повече с всяка изминала година – дори в традиционна страна като Камбоджа. Затова засега просто се молим и чакаме.

- Кои страни имат най-големи православни общности?

- В Югоизточна Азия най-голямо мисионерско присъствие има в Тайланд. Енориите там са изградени около ядрото на руските и украинските емигранти. Това много прилича на древната Църква, когато християнските търговци пренесли вярата си в Етиопия и Индия, а първото мисионерско присъствие било именно местни общности, създадени от хора, донесли със себе си Православието. Разбира се, целта е с времето да се развие дейност, която да отговаря както на нуждите на емигрантите, така и на тези на местните новообърнати.

- С оглед на войната между Украйна и Русия, как това влияе на емигрантите, които се молят заедно?

- Като външен наблюдател не съм напълно сигурен, но ми се струва, че се разбират, защото като емигранти нямат така изострени национални лоялности, както биха имали в родината си. Идеалното е – както казва свети мъченик Даниил Сисоев – да бъдем „урано-полити“: нашето царство не е от този свят.

- Какъв е литургичният език там?

- Основните езици са църковнославянски и английски, а кхмерският е второстепенен. Славянският се използва най-вече от уважение към традицията. По мои наблюдения, руските и украинските емигранти, които все пак знаят малко английски (като международен език), разбират повече от богослужението на английски, отколкото на славянски!

Що се отнася до кхмерите, те засега предпочитат английския за богословски беседи, защото родният кхмерски език е толкова дълбоко „пропит“ с будистка терминология, че е много трудно да се предадат християнските особености.

Както вече споменах, съпругата ми и четец Джон в момента превеждат житие на светец за всеки ден от годината и изграждат речник, който се надяваме да помогне за постепенното преминаване на литургичния език към кхмерски. Нашият свещеник там, отец Роман Постников, владее свободно кхмерски и също помага в тази посока.

- Расте ли Православието в Югоизточна Азия? Ако да – колко бързо?

- Не съм напълно запознат с дейността на място в Тайланд, но в Камбоджа растежът е едновременно скромен и експоненциален. Преди няколко години започнахме с един-двама постоянни кхмерски енориаши (имаше и други новообърнати, които посещаваха църква много рядко), а днес вече са около 15. На пръв поглед това може да изглежда малко за години работа, но броят постоянно расте. На празника на свети великомъченик Пантелеймон дойдоха около 25 кхмери – повече, отколкото в обичайна неделя, тъй като възрастта на мнозина новообърнати им пречи да идват редовно. Един кхмер гордо ми каза: „В някои недели ние сме повече от руснаците.“ Аз виждам в това и радост, и тъга – подобно на момент, когато дете надраства родителя си.

Нашата надежда е да продължим растежа дотам, че да имаме подходящи кандидати за свещенство. Един от оглашените вече е получил благословия от митрополит Сергий Сингапурски да пише икони. Те са наистина красиви. Но той е едва на 15 години! Така че вероятно сме на около десет години разстояние от следващата решителна стъпка – местно духовенство.

Парадоксът е, че в Камбоджа да бъдеш свещеник е финансова жертва за представителите на средната класа. Повечето новообърнати са именно от средната класа – образовани и владеещи английски. Това е добре, защото няма „престорени“ обръщания – няма никаква материална изгода от Православието, освен, разбира се, най-важното: спасението!

- Но вие и съпругата ви правите и едно дългосрочно „вложение“…

- Да. Нашата мисия трябва да надмине границите на „цвят на кожата“ и социална класа. Както казах, най-успешни сме сред кхмерите от средната класа – по-светлокожи и владеещи английски. Но не всички камбоджанци са такива. Повечето са с по-тъмен тен и нямат достатъчно знания по английски, за да бъдат евангелизирани на този език.

Затова ние караме микробус до съседна провинция (Кампонг Спеу), за да водим на богослужения интересуващи се от селските райони, организираме курсове по английски за местните деца, които не са от средната класа, и т.н. Години наред градим тази „наземна“ работа, за да надмогнем социалните и дори полурасовите бариери, характерни за камбоджанската евангелизация. Ние сеем семената и чакаме жътвата.

- Можете ли да разкажете повече за личния си опит като мисионер?

- Обичам да разговарям за християнството с всеки. Тези разговори не се различават особено от разговорите, които се водят навсякъде в англоезичния свят. Глобалната култура значително се уеднакви благодарение на технологиите. Съпругата ми е камбоджанка, така че сме свикнали да правим обичайните за Камбоджа неща, а тя е и моят преводач, защото аз самият говоря съвсем малко кхмерски.

Разбира се, понякога вкусът ми е „твърде камбоджански“. Харесвам автентичната „улична храна“ и тяхното традиционно кафе – нещо, което сред младежите в Пном Пен вече е демоде, тъй като те предпочитат по-западни неща. А що се отнася до насекомите – мравките имат вкус на киноа, а други насекоми са позволени за ядене в пости, когато е разрешено олио и риба.

- Има ли аспекти от предхристиянската им култура или религия, които ги предразполагат към Православието?

- Езикът им е разделен по полове, а културата им съчетава уважение към традицията с приемане на напредъка – странна комбинация. Но Православието се възприема едновременно като „ново“ и „древно“, което всъщност работи в наша полза, както и за всяко християнско благовестие.

Камбоджанците са народ, който все още се възстановява от „провалената държавност“ – тяхното БВП е ниско и те се възстановяват от годините на Червените кхмери, гражданската война и виетнамската окупация (и до днес за тях не е ясно кое е било най-лошото – зависи кого попитате). Това ги прави много отворени за нови гледни точки.

На Запад сме свикнали, че при евангелизация хората те гледат странно или ти затръшват вратата. Но колкото и чудно да звучи, камбоджанците искат да бъдат евангелизирани. Ако хората осъзнаят колко плодородна е тази почва и колко богата може да е жетвата, щяхме да имаме повече мисионери. Не мисля, че има мисия, която да прилича повече на „лов на риба в бъчва“, отколкото Камбоджа. Бих искал всеки да отдели две седмици и да дойде като доброволец. А още по-добре – да се премести там! Ние бихме организирали всичко необходимо за настаняването и условията.

- Развива ли се Православието в тези страни с някакви отличително азиатски черти?

- Да. Например сваляме обувките си преди да влезем в храма. Всички азиатци правят това в свещени места и дори в домовете си. Това ми напомня за Моисей, който събува обувките си, защото – както Бог му напомня – стои на свята земя.

- Има ли културни пречки, които затрудняват приемането на Православието?

- Уважението към традицията е нож с две остриета. Загрижените родители, например, често пречат на тийнейджърите – оглашени и новообърнати – да посещават богослуженията редовно. Освен това крайният секуларизъм, внесен от Запада, вече се пропагандира открито като алтернативен „светоглед с религиозна значимост“, което обърква камбоджанците.

„Християнството е религията на по-успешния Запад, когото искаме да подражаваме“ – това послание постепенно се подменя с „Християнството е просто една от няколко конкуриращи се западни идеологии“. По-лесно беше, когато Западът държеше своята неморалност скрита, а не я издигаше като нещо „морално“.

- Изпитват ли тези общности враждебност от нехристиянските си съседи? А от властите?

- Аз съм виждал само висока толерантност от страна на камбоджанците и тяхното правителство – дори в по-традиционните селски райони. Като външен човек смятам, че държавата се справя добре, доколкото е възможно. Те позволяват мисионерска дейност. Камбоджанският народ и държава имат нужда от стабилност, защото са обкръжени от по-мощни съседи. В крайна сметка балансът е деликатен, но според мен се поддържа правилно.

Що се отнася до обвиненията срещу тяхната демокрация, ще кажа само това: тяхната процедура за изборна сигурност – с множество идентификационни документи и отпечатъци от пръсти – е много по-строга от тази на държавите, които им отправят упреци.

Разбира се, има някои бюрократични особености. Внасянето на религиозна литература в страната не е лесно, освен ако не я отпечатваме там. В зависимост от местните правила не може да се строи църква на определено разстояние от пагода и обратно. Аз не смятам това за умишлени препятствия, а по-скоро за „легални неравности“, които не познаваме на Запад.

И все пак, в Камбоджа никога не бих изгубил работата си заради религиозните си убеждения, докато у дома върша това с известен риск, защото американската култура става все по-негостоприемна към християнството. Така че напрежение има навсякъде.

- Как нашите читатели могат да подкрепят това добро дело?

- Моля читателите да обмислят възможността да станат мисионери и да се молят за мисията!

Подкрепете мисионерската работа в Камбоджа:
PayPal – Khmer Orthodox Church

Станете месечен дарител чрез Patreon:
Patreon – Orthodox Christian Theology

Venmo: @Craig-Truglia

За по-големи дарения (10 000 долара и повече):
Orthodox Church Cambodia – Donations

За да станете мисионер: https://t.me/patricktruglia

СПЖ припомня думите на старец Тадей, че каквато и работа да ни дадат, в действителност ни я дава Бог.

Прочетете също