"Архиерейският съд бе театър на беззаконието". Жалбата на митрополит Тихик

"Процедурата, довела до отстраняването ми, няма нищо общо със „справедлива присъда“ по Моисеевия закон или със „справедлив процес“, какъвто изисква съвременната правна цивилизация.“ СПЖ-Гърция публикува откъси от жалбата на митрополит Тихик до Вселенската патриаршия, в които се разобличава целият процес по неговото отстраняване като незаконен и неканоничен.

На 22 май 2025 г. Светият синод на Кипърската църква освободи митрополит Тихик от ръководството на Пафоската митрополия заради предполагаеми канонични нарушения – включително ръкополагане на клирик от разколническа група, нарушаване на църковните брачни норми и освещаване на параклис без благословение. В жалбата си до Константинополския патриарх митрополитът заявява, че срещу него не е била проведена никаква редовна процедура – нито следствие, нито обвинение, нито призовка, а цялото дело представлява съдебен фарс.

„Да се съди в Скити и Самосата“…*

По достоверна информация, всички митрополити са получили жалбата, а повечето от онези, които са осъдили митрополит Тихик, са разтревожени и изпитват разкаяние за процедурата, която е била следвана, и за наложеното му наказание. Както личи от откъс, предоставен ни с доверие, в жалбата си митрополитът се позовава предимно на неканоничния и незаконен ред, приложен от архиепископа с цел да го свали от катедрата на Митрополията в Пафос.

Както предвижда църковната съдебна процедура на Кипърската църква (Уставът), и както се случва във всички съдилища на в цивилизования свят, преди съдебното заседание трябва да има предварителна процедура, която включва: подаване на конкретни жалби в Синода, препращане на тези жалби от Синода към 5-членна Следствена комисия (трима архиереи и двама свещеници), определяне на Следовател, провеждане на основно следствие с подробно изследване на жалбите, призоваване и разпит на обвинители и свидетели на обвинението, проверка на доказателствата, призоваване и разпит на свидетели на защитата, изготвяне на заключение от Следователя, произнасяне на Следствената комисия дали делото да бъде предадено на съд или не. Ако има решение за съд, Следствената комисия избира църковен прокурор, прокурорът изготвя обвинителен акт със съдържание и форма, предава се обвинителният акт на обвиняемия заедно със свидетелските показания, доказателствата и цялото дело, изпраща се призовка на обвиняемия да се яви в определен ден и час за съдебно заседание. И едва след цялата тази предварителна процедура започва съдебното заседание.

Какво от всичко това е извършил Синодът по делото на Тихик?

Според жалбата на „бившия“ Пафоски митрополит, Светият Синод не е направил АБСОЛЮТНО НИЩО! НИКАКВА ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОЦЕДУРА.

Жалбата, подадена от митрополит Тихик до Вселенската патриаршия, по този пункт гласи дословно:

„Не бе спазена дори в най-малка степен предвидената в църковната и наказателната съдебна процедура предварителна фаза. По-точно, изобщо не е имало такава, в нарушение на всяко разбиране за право и етика.

а) Синодът беше длъжен, веднага щом получи жалбите (на 12.09.2024 г. и 03.02.2025 г.) – ако сметне, че се нуждаят от допълнително разследване – да ги препрати незабавно на Следствената комисия за съществена и задълбочена проверка, съгласно Устава (чл. 2 §1 и 12 §1, Приложение). Следователно, Блаженейшият не е имал правомощията да повдига същите обвинения срещу мен повторно на заседанието от 22.05.2025 г.

б) Следствената комисия не се е занимала с отправените срещу мен жалби, в противоречие с разпоредбите на Устава (чл. 2 §1 и 12 §1, Приложение).

в) Не е назначен следовател, както изисква Уставът (чл. 14 §1, Приложение).

г) Не е извършено следствие, чиято цел според Устава е „установяването на съществената истина“ (чл. 14 §1, Приложение Б, ІІ). Съответно не са проверени автентичността на писмата и документите, нито дали жалбоподателите попадат в категориите на изключените (6-и канон на Втория Вселенски събор); не са били призовани свидетели нито на обвинението, нито на защитата и като цяло жалбите не са били изследвани дори минимално, както се изисква от църковната и наказателната процедура на правово цивилизованите държави.

д) Не е изготвено задължителното следствено заключение от следователя, нито, разбира се, е било представено на Следствената комисия, както предвижда Уставът (чл. 14 §6, Приложение).

е) Няма оценка на следственото досие от Следствената комисия, в противоречие с разпоредбите на Устава (чл. 15 §1, Приложение).

ж) Компетентната Следствена комисия НЕ Е ПОВДИГНАЛА ОБВИНЕНИЕ срещу мен (чл. 15 §1 и 3, Приложение). Бях съден и осъден, без срещу мен да бъде повдигнато обвинение.

з) Нито Следствената комисия [нито друг – некомпетентен – орган] е назначил прокурор, който да подготви обвинителния акт, съгласно изискванията на Устава (чл. 15 §2, Приложение).

и) Не е изготвен обвинителен акт – в противоречие с всяко понятие за справедлив процес. Бях съден без да има обвинителен акт, в нарушение на ясните и категорични разпоредби на Устава (чл. 16 и 17, Приложение).

й) Обвинителният акт не е бил внесен в Секретариата на Светия Синод като компетентен съдебен орган, както предвижда Уставът (чл. 15 §1 и 3, Приложение).

к) Обвинителният акт не ми бе връчен, въпреки изричната разпоредба на Устава (чл. 19, Приложение).

л) Не ми бяха връчени копия от свидетелските показания (чл. 19, Приложение).

м) Не ми бяха връчени други документи, писма и пр., както и цялото досие с жалбите (чл. 19, Приложение).

н) Накрая, не получих предвидената призовка като обвиняем „да се явя в определен ден и час пред Църковния съд“ (чл. 19, Приложение).

На практика изобщо не е проведено предварително производство за проверка на жалбите. Жалбите не са били разгледани.

Подобно пренебрежение към Устава и наказателната процедура на юридически цивилизованите държави се наблюдава и в съдебното заседание пред Синода-съд на 22 май 2025 г., както ще видим."

На друго място в жалбата се подчертава:

„Очевидно е не само за онези, които се занимават с каноническо или светско право, но и за всеки, който има елементарно чувство за справедливост, че процедурата, която бе следвана и доведе до низвержението ми от Митрополията Пафос, няма нищо общо със „справедливия съд“, изискван от Моисеевия закон (Втор. 16:18), нито с „справедливия процес“, който изисква съвременната правна цивилизация (чл. 6 от ЕКПЧ). По-скоро напомня на процедурата, осмивана в древногръцката мъдрост с израза: „да се съди в Скити и Самосата“!

Справедливият процес не е някаква отстъпка, зависеща от добрата воля на съдебната власт и нейните органи, а представлява основно човешко право и основен стълб на правната защита във всяко правово общество, както и част от световната правна култура.“

Въз основа на гореизложеното Вселенският патриарх е призован да отговори на следния въпрос:

Може ли едно толкова строго осъдително решение, основано на грубо нарушение на Устава и на всички процесуални норми, които изисква правният ред, да бъде валидно и да произвежда толкова сериозни последици в живота на една митрополия – като например низвержението на митрополита?

Имат ли правото архиепископът и едно синодално мнозинство да пренебрегват и нарушават целия Устав и светите канони – и тази незаконна и неканонична практика да бъде приемана за допустима?

* Цитатът „Да се съди в Скити и Самосата“ (на гръцки: «ἐν Σκύθαις καὶ Σαμοσάτοις δικάζειν») е саркастичен израз от античността, който означава да се извършва съдебен процес в условия на крайна несправедливост, произвол или пълна изолация от правния ред и културната норма.

Прочетете също