В София се пазят мощите на свети крал Стефан Милутин

Свети крал Стефан Милутин е син на сръбския крал Урош I, управлявал през 1243–1276 г., и кралица Елена. Той се възкачва на престола през 1282 г. и управлява до 1321 г. — общо 39 години.

Още през 1282–1283 г. Сърбия разширява значително територията си на юг, в Македония и Албания. Увеличава се и обхватът на Сръбската архиепископия, която вече включва около 16 епархии.

В житието си крал Милутин е описан като храбър военачалник, който преди сраженията се моли на Господа и получава Неговата помощ. Същевременно той е голям благодетел на Православната църква. Полага особени грижи за Сръбската църква и според житийния разказ надминава предшествениците си по храмово строителство и щедрост, като построява повече от 40 църкви.

В Хилендарския манастир издига по-голям и по-красив храм, както и отбранителна кула с храм, предназначена да защитава обителта от нападения на морски разбойници. Дарява на манастира села, воденици и други имоти.

След победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия Милутин построява църкви в Йерусалим, Цариград и Солун. В Йерусалим основава и манастира „Св. архангели Михаил и Гавриил“, както и странноприемница за славянските поклонници.

В собствената си държава владетелят също изгражда множество църкви и манастири. Сред най-забележителните са „Св. Богородица“ в Грачаница, близо до Прищина, и Банският манастир „Св. Стефан“, край пътя между Митровица и Нови Пазар. Щедри дарения получават и манастирите в Македония — Трескавец в Прилепско, Виргинският манастир до Скопие и „Св. Георги“ в Кичевско.

Силната връзка на Милутин със Сръбската църква се проявява и по време на конфликта с брат му Драгутин. Драгутин иска да го свали от престола и да постави на негово място сина си Владислав. В тази борба Милутин намира опора единствено в Църквата.

Милосърдието е сред най-високо ценените християнски добродетели в тогавашното сръбско общество. Израз на тази нагласа е болницата, която крал Милутин построява при манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Цариград. Неговият житиеписец го представя като дълбоко благочестив и състрадателен човек: нощем владетелят често напуска двореца, облечен във вехти дрехи, посещава бедните и им раздава пари, храна и облекло.

Кралят подпомага щедро манастирите и желае те да бъдат средища на духовна просвета. По негово време архиепископският престол често остава без предстоятел. Милутин се грижи за архиепископи и епископи да бъдат избирани изпитани духовници, предимно сред отличилите се игумени на Хилендарския манастир.

Свети крал Стефан Милутин отстоява православната вяра и се противопоставя на опитите на византийския император Михаил Палеолог да наложи насилствено уния сред православните балкански народи. Императорът се стреми да издейства от тях и от атонските монаси признаване на папската власт.

През 1288 и 1303 г. папите изпращат при Милутин свои легати, за да го убедят да признае върховенството на Рим. Житийният разказ посочва, че при тези опити са използвани и лъжи, и провокации. Те обаче остават безуспешни: владетелят запазва православната си вяра и се стреми да я защитава от ереси.

Свети крал Стефан Милутин почива на 29 октомври 1321 г. Сръбската православна църква го причислява към лика на светиите заради неговата изключителна благотворителност и святост.

След Косовската битка през 1389 г. неговите нетленни мощи са пренесени от Банския манастир в близкото село Трепча. Около 1460 г. те са пренесени в София, която тогава е под османска власт. Днес се пазят в софийския митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“ и са обект на благоговейна почит от православните християни.

Прочетете също