Слово на патриарх Вартоломей след Светата литургия в патриаршеската катедрала

Патриарх Вартоломей

Ваше Блаженство, възлюбени брате,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, свети архиереи на Светейшата Българска църква,

Всесветейши и свещенейши свети братя, членове на придружаващата ни делегация,

Ваши Превъзходителства и многоуважаеми представители на властите,

Ваши Превъзходителства, госпожи и господа посланици,

Всеблагоговейни клирици от всички степени,

Всепреподобни монаси и монахини,

Благочестиво църковно събрание, възлюбени в Господа чеда,

„Бог посети Своя народ“. С този славословен възглас на изумения народ в Наин завършва днешното евангелско четиво, съхранено за нас от красноречивото перо на апостол и евангелист Лука, чиято памет честваме днес. И със същите тези думи желаем и ние да започнем ответното си слово сред вас. Не, разбира се, защото Наше Смирение дръзва да приравни себе си с Божието посещение — далеч от нас подобно богохулство! А защото знаем от опит, че всеки път, когато братя се събират в името на Господа и се поздравяват взаимно с любов, Сам Господ посещава Своя народ и застава сред тях според нелъжовното Си обещание.

И тъй, слава на Троичния Бог, Който ни удостои отново да бъдем на благословената българска земя по почетната покана на Ваше възлюбено Блаженство и на достопочитаемия Свети Синод на Светейшата Българска църква. Чувство на голяма чест и дълбоко вълнение изпълват сърцето ни, след като се помолихме заедно с блаженейшия брат в светия олтар на благолепния Патриаршески катедрален храм, който е гордостта на София и духовното сърце на вашата Църква. Тук са звучали благодарствени славословия и надгробни плачове. Тук са се възнасяли и продължават да се възнасят към Бога молитвите и надеждите на благочестивия български народ.

Това е първото ни официално посещение в България, откакто Ваше Блаженство възлезе на Софийския престол. Паметта ни спонтанно се връща към последните ни две посещения в този град през 2024 г. Първо през март, когато дойдохме в скръб, за да изпратим във вечните обители приснопаметния патриарх Неофит, а след това, малко по-късно, когато се завърнахме с радост, за да присъстваме на избора и интронизацията на Ваше Блаженство. Днес идваме във време на плододаване, за да видим как Бог е благословил онова, което тогава посяхме с молитва.

Възлюбени, днешното Евангелие говори и за вашата църковна история през последните години. При градските порти Господ среща една майка вдовица, която изпраща към гроба своя единствен син. „Като я видя Господ, смили се над нея и рече ѝ: не плачи“. Преди две години и половина и Църквата в България стоеше като вдовица, скърбяща край одъра на своя приснопаметен предстоятел. Сълзите на нейното духовенство и народ бяха сълзи на осиротяващи чеда. И Господ, в Своето милосърдие, каза и на нея: „Не плачи“. Дари ѝ нов пастир по сърцето Си. И така, според евангелското слово, „го предаде на майка му“.

След малко ще отидем на гроба на патриарх Неофит, за да отслужим Трисагий за неговото упокоение. Няма да отидем като онези, които нямат надежда, а като свидетели на Господа, Който се докосна до носилото на младежа и каза: „Момко, тебе думам, стани!“ Същата повеля очаква и патриарх Неофит заедно със своите приснопаметни предшественици Кирил и Максим. Вечна и незабравима да бъде тяхната памет.

И тук, блаженейши брате, позволете ни една лична изповед. През изминалия юни в родния ни Имврос Ваше Блаженство, с благородство на душата и деликатна любов, които никога няма да забравим, отслужи Трисагий в гробището на родното ни село Свети Теодори за упокоение на душите на скъпите ни родители Христос и Меропи и на нашата сестра. Днес Вселенският патриарх с вълнение отвръща на тази почит, молейки се при гроба. Ето истинското църковно единство: две Църкви, които се молят една за покойниците на другата като едно семейство. Защото „живеем ли, или умираме — Господни сме“.

Ваше Блаженство, възлюбени в Господа брате Данииле,

От деня на Вашия избор надеждите на всички се оправдават всекидневно. Най-младият по възраст сред православните предстоятели, Вие се проявявате като старец по мъдрост, аскетичен по нрав и смирен по сърце. Отблизо опознахме Вашето молитвено разположение, простотата и прямотата на думите Ви, бащинската грижа за Вашето паство. Посещението Ви във Фенер по Рождество Христово миналата година постави ново начало в отношенията между Църквата майка и Църквата дъщеря. Идването Ви в родния ни Имврос, за да споделите радостта от нашия имен ден, скрепи тази връзка с печата на личното приятелство.

В онзи ден, 30 юни 2024 г., когато за първи път в църковната ни история Вселенски патриарх присъства на избора на първия сред вас, помним, че припомнихме словото на нашия свят предшественик Фотий Велики към Борис-Михаил. И тогава с мощен глас и развълнувано сърце възкликнахме: „Достоен!“ Днес, след повече от две години патриаршеско служение, виждаме тази надежда осъществена. Новата епоха, която тогава приветствахме — епоха на преодоляване на историческите предразсъдъци и закостенялости — вече придоби лице и съдържание. И както Ви уверихме в онзи ден, така и днес повтаряме: в скромния, но вечно сияещ Фенер винаги ще намирате разбиране, подкрепа и помощ. Достоен, свети брате, и отново достоен!

Затова повтаряме за Вас онова, което апостол Павел пише за верните си съработници в днешното апостолско четиво: „Те са единствените съработници за царството Божие, които ми бяха утеха“. Да, Ваше Блаженство, за Майката църква на Константинопол и лично за Наше Смирение Вие сте съработник за Царството Божие и утеха.

Братя и чеда в Господа,

По Божия благодат тази неделя съвпада с паметта на славния апостол и евангелист Лука. Апостол Павел го нарича „Лука, многообичният лекар“. Лекарят на телата по своето образование се яви по благодат лекар на душите. Той написа Евангелието на Божието милосърдие, в което Христос се смилява над наинската вдовица, търси изгубената овца и очаква блудния син. Написа и Деянията на апостолите, където животът на Църквата се разгръща като свидетелство, като мисия, като непрестанно посещаване на братята от град в град. А според благочестивото предание пръв изписа светата икона на Богородица Одигитрия, която Цариград пазеше през вековете. И светите му мощи бяха пренесени във великолепния константинополски храм „Свети апостоли“. Следователно свети Лука е и наш. В негово лице днес Константинопол и София се срещат в обща молитва и съслужение.

Позволете ни да прочетем днешните апостолски и евангелски четива през очите на многообичния лекар.

Първо, апостол Павел заявява на галатяните: „Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово“. Именно това изповядва и Църквата майка. Светлината на вярата, която се разпространи от града на Константин чрез светите Кирил и Методий и техните ученици и засия тук, не е наше притежание. Тя е дар от Христос, който приехме, за да го предадем нататък. Църквата майка не носи на своите чеда собствено богатство. Тя носи Евангелието, което е приела. Ето защо майчинството не е власт, а служение и отговорност.

Самият апостол на народите, който прие Евангелието непосредствено от Господа, не го задържа за себе си. „След това, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра и престоях у него петнайсет дена“. Ето първия образец на братско посещение между апостоли. Истинската вяра търси общението, утвърждава се в срещата, живее в единството. Именно това правим и днес: посещаваме се взаимно, изслушваме се, молим се заедно, „да не би някак да тичаме напразно“.

Второ, на колосяните апостолът заръчва: „Поздравете братята в Лаодикия“ и „след като се прочете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква“. Още от първото апостолско поколение поместните Църкви си разменят поздрави и споделят Божието слово. Такъв е пътят на Православието: автокефални Църкви, но никога самодостатъчни, винаги подкрепящи се взаимно в любовта. И апостолът съветва: „Словото ви да бъде винаги с благодат, подправено със сол“. Нека словото между нашите Църкви винаги бъде такова: слово на благодат, слово на искреност, слово, което лекува, а не наранява. А Павел завършва посланието с молбата: „Помнете оковите ми“. Със същата молба се обръща и първопрестолната Църква на Фенер към своите чеда в България: помнете кръста, който носи вашата Майка, и се молете за нея.

Трето, евангелското четиво ни пренася към мисията на седемдесетте апостоли. Един от тях според преданието е бил и Лука. „Който слуша вас, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята“. Страшно слово за всеки епископ, защото ни напомня, че не говорим от себе си и от свое име, а чрез нас се чува Христос. Седемдесетте се завърнаха с радост. Но Господ насочва радостта им към истинското ѝ основание: „Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата“. Радостта на Църквата не е в хвалбата със земна мощ или влияние. Тя е радостта от спасението.

И тогава Иисус се възрадва духом и благодари на Отца, че е укрил това от мъдри и разумни и го е открил на младенци. А какъв по-добър пример за духовен младенец от преподобния Йоан Рилски, когото утре ще честваме заедно? Той остави всичко, скри се в пещерите и в дебрите на планината, отказа златото на владетеля. И въпреки това скритият от света се яви светилник на целия български род и на цялото Православие.

Възлюбени в Господа чеда,

От деня, в който свети Фотий Велики прие владетеля Борис-Михаил за свое духовно чедо, и от онази благословена сеитба на равноапостолните Кирил и Методий и на светите Климент Охридски и Наум Светата Христова велика църква никога не е преставала да ви обича и да ви обгръща с нежна грижа. Тя се радваше с вашите радости и състрадаваше в изпитанията ви. И когато историческите трудности донесоха рани и разделения, Църквата майка застана до вас, за да лекува и да възстановява мира: през 1945 г. чрез вдигането на схизмата, а през 1998 г. чрез Великия и надюрисдикционен събор в София, посредством който бе изцелена раната на вътрешното разделение. Днес в България има едно стадо във вярата и ние прославяме Бога за това.

Повече от единадесет века православно свидетелство са оставили своя печат върху вашия народ. Сред изпитания, войни и атеистични гонения вие не изоставихте вярата на своите отци. Опазихте Божествената литургия, както ви я предадоха равноапостолните братя, светите си обители и благоговението към светиите на вярата. А ликът на преподобния Йоан Рилски вече съпътства не само молитвите, но и всекидневието на всеки българин, изобразен върху новата монета на страната. Това е мълчаливо изповядване, че истинското съкровище на вашия народ са неговите светии.

Утре, с Божия помощ, ние, двамата предстоятели, ще се изкачим заедно в светата Рилска обител, за да почетем хиляда сто и петдесетата годишнина от рождението и хиляда и осемдесетата годишнина от успението на вашия небесен покровител. Там, на мястото на неговия подвиг, Майката и дъщерята, Константинопол и София, ще се срещнат в едната Чаша, в общо славословие.

Няма да скрием от вас, възлюбени, и още едно лично вълнение. Настоящото ни посещение се осъществява съвсем малко преди деня, в който преди тридесет и пет години непостижимата благодат на Всесветия Дух и почетният вот на братята архиереи издигнаха Наше Смирение за по Божия милост архиепископ на Константинопол — Новия Рим.

Не смятаме за случайно, че тази годишнина ни заварва сред вас. През юни блаженейшият брат Даниил дойде в Имврос, за да отпразнува заедно с нас нашия имен ден. Днес България ни поднася венеца на молитвата. И със смирението на човек, който познава своите немощи, отправяме към всички вас Павловата молба: „Помнете оковите ми“. Поменавайте и нас в молитвите си, та Господ да ни укрепява да носим кръста на първенствуващото служение на Великата Константинополска църква дотогава, докато Той пожелае, за слава на Неговото пресвято име.

Блаженейши брате и съслужителю,

Свети архиереи,

Възлюбени в Господа чеда,

Нека по застъпничеството на Преблагословената наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, Пътеводителката на всички нас, на чествания днес свети апостол и евангелист Лука, на равноапостолните Кирил и Методий, на преподобния Йоан Рилски и на всички светии на българската земя Всеблагият Бог да ни закриля.

Прочетете също