Животът и чудесата на света преподобна Петка Епиватска и Търновска

Защо почитаме паметта на светиите

Любовта ни подтиква да помним скъпите си хора, да пазим в сърцето си техните образи, дела и думи, а понякога и да ги изобразяваме. Още по-подобаващо е за онези, които обичат Бога, да почитат Неговите угодници и да разказват за живота им. Защото словото за доброто носи голяма полза на слушателите.

Както през пролетта слънчевите лъчи огряват земята, обновяват я и помагат на живите същества да растат и укрепват, така духовният разказ изпълва възприемчивите души с радост и прогонва облаците на скръбта.

Паметта на преподобната Петка ще засияе още по-ясно, ако разкажем подробно за живота, делата и странстванията, които тя предприела от любов към Христос. Като майка, която обича децата си, тя ще помогне да преодолеем духовната си незрялост, ще укрепи усърдието ни и ще ни поведе към доброто и блаженството.

Подобава и ние да ѝ принесем дар според силите си, дори той да не се отличава с изкусна форма. А за нас, надарените със слово, най-подходящо е да ѝ посветим разказ. Така, доколкото можем, ще изпълним дълга си към нея, а тя, достигнала нетлението, ще ни изпрати благодат и ще подкрепи немощното ни слово.

Но кой може да разкаже едно по едно всичките ѝ дела и чудеса? Кой може да изброи благодеянията, застъпничествата и помощта ѝ в Епиват, Тракия, Търново, Мизия и Далмация? Името ѝ се носи не само по тези места, а по цялата земя.

Дълъг би бил разказът за тази преподобна, а умът ни не е достатъчно силен, за да го предаде подобаващо. Но ти, благочестиви и могъщи царю, настояваш да се заемем с това добро и богоугодно дело. Не би било редно да пренебрегнем желанието ти. Вярвам, че боголюбивите души ще извлекат голяма полза от него и ще се изпълнят с ревност към Бога. А каква по-висша ревност има от това да обичаме Бога и да почитаме Неговите угодници?

Тази преподобна по нищо не отстъпва на древните и прославени светци. Ако някой попита кой от тях се е отличил с дела, ще отговорим, че и тя е просияла чрез делата си. Ако попита кой е достигнал висотата на духовното съзерцание, ще кажем, че и тя е украсена с този дар и подобно на слънце изпраща лъчите си навсякъде.

Затова по твоя заповед, владетелю, пристъпвам усърдно към най-важното.

Хора, живели сякаш в мрак, запалвали от нейния ковчег, като от лампада, своите светилници — по-точно своите души. Когато се завръщали у дома, усещали нейната закрила. Всеки отнасял със себе си сякаш невидим лечебен извор: колкото повече черпел от него, толкова по-обилно той извирал и толкова повече болести изцелявал.

Щом преподобната Параскева непрестанно ни дарява такива благодеяния, нека и ние усърдно прибягваме към нея и ѝ отдаваме заслужена почит. Нека думите и делата ни бъдат достойни за нея и нека не пренебрегваме онази, която така се застъпва за нас.

Тя няма да се отвърне от хората, които с вяра търсят помощта ѝ. Ще приеме усърдието им с радост и ще го представи пред своя Творец, без да чака да бъде помолена. Вярна на благия небесен Жених, тя ще получи от Него добрите дарове, за които се моли.

След като е оставила красотите на света и е посветила себе си на Христос, как би останало напразно застъпничеството ѝ? Нищо не доближава човека до ангелския живот така, както непорочността и чистият живот. На тях се радват ангелите и преди всичко Бог — самата истинска чистота, Чието лице те съзерцават според дадената им възможност.

Но нека не отлагаме повече разказа за живота ѝ. Нека поставим делата ѝ като светилник пред всички и разкрием истината за тях. Тя ще изпроси помощ за онези, които преминават през житейските трудности и не следват пътя на измамата и съблазънта.

Раждането в Епиват и семейството на преподобната

Преподобната Петка се родила в Епиват. Родителите ѝ били благочестиви хора. Те спазвали Божиите заповеди и украсявали живота си с милостиня и добри дела. В същия дух възпитали и дъщеря си.

След като я наставили в Божия закон, родителите ѝ починали. Наследници на дома останали Петка и брат ѝ Евтимий. По-късно той станал епископ на Мадит и извършил там много славни чудеса.

След смъртта му от неговите мощи потекло изобилно миро. Житието го описва като голяма река, която достигала морето на разстояние едно поприще. В словото се посочва, че и по времето на неговото написване се пазели много свидетелства за чудесата и делата на епископ Евтимий.

След смъртта на родителите си Петка от сърце възлюбила апостолския начин на живот. Изнурявала тялото си с пост и бдение, понасяла лишения и спяла на земята. Любовта ѝ към Бога се разгаряла все повече. Накрая тя оставила всичко и напуснала родното си място.

Подвизите в пустинята

Петка стигнала до пустинята и заживяла в молитва и усамотение. Подражавала на пророк Илия и на св. Йоан Кръстител. Постела, бдяла и се хранела оскъдно с пустинни растения. Понасяла студ и зной, като отправяла надеждата си единствено към всемогъщия Бог и Го молела да запази сърцето ѝ от малодушие и смут.

Не приемала до насита нито храна, нито вода. Обикновено едва привечер хапвала по малко от бедната си храна.

Кой би могъл да опише сълзите ѝ, непрестанните въздишки, лежането върху голата земя и изтощението от подвизите? В пустинята тя нямала пред себе си земен господар. Живеела единствено пред погледа на Бога, Който вижда всичко.

Не мислела за волове, коне с позлатени юзди, дрехи, постели, къщи или прислужници. Грижела се за очистването на душата си, за отговора, който ще даде на бъдещия Страшен съд, и за срещата си с небесния Жених.

„Тебе търся, Женихо мой“ — казвала тя. В ума си постоянно носела и свещените слова за търсенето на Онзи, Когото душата обича.

Размишлявала как да приготви светилника си и да го напълни с масло; как да чуе гласа на Жениха; как да се присъедини към радостта на мъдрите девици и да се наслади на Неговата красота, слава, светлина и присъствие.

За Него копнеело сърцето ѝ. От сълзи очите ѝ често се замъглявали, а тя питала: „Кога ще отида и ще се явя пред Божието лице?“

Докато се подвизавала така, дяволът не преставал да я изкушава с празни мисли и привидения. Според житието той многократно приемал образи на различни зверове, за да я уплаши и да попречи на молитвения ѝ живот.

Но Параскева превърнала душата си в обител на Всевишния и непрестанно се молела със сълзи. С духовна твърдост разкъсвала дяволските козни като паяжина и всекидневно побеждавала невидимия враг, уподобен в словото на Голиат. Сразявала и потъпквала изкусителя, представен като змия, която се възгордява със злобата си.

Като надмогвала телесните слабости, тя украсявала душата си. Така за нея се изпълнявали пророческите думи, че Царят ще пожелае нейната красота.

Чрез делата си Петка достигнала висотата на духовното съзерцание. В такъв живот, съгласуван и в слово, и в дело, прекарала много години в пустинята.

Видението и завръщането от пустинята

Една нощ, докато се молела както обикновено с ръце, издигнати към небето, Петка имала видение. Пред нея се явил светъл юноша и ѝ казал да напусне пустинята и да се върне в родното си място. Там трябвало да остави тялото си на земята, а духът ѝ да премине в небесните обители.

Тя разбрала, че видението е от Бога. Зарадвала се, че наближава времето да се освободи от земния живот, но се натъжила, че трябва да напусне пустинята. Защото усамотението и безмълвието очистват душата и ѝ помагат да възстанови първоначалната си чистота.

Макар раздялата да ѝ била тежка, Петка се подчинила и се върнала в света.

Когато пристигнала в Цариград, отишла в храма „Св. София“, посветен на Божията Премъдрост. Там не се занимавала с работа, а често коленичела за молитва, проливала сълзи и въздишала от дълбините на сърцето си. Споменът за пустинята я изпълвал с остра скръб.

След това обходила усърдно светите места в града, както трудолюбива пчела посещава пролетните цветове. Накрая отишла в храма на Божията майка във Влахерна.

Там паднала пред иконата на Пресвета Богородица и със сълзи се помолила:

„На тебе, Владетелко на света, поверих целия си живот. На тебе, Дево, възлагам цялата си надежда. Не отхвърляй мене, бедната, и не се отвръщай от своята рабиня, която от младини следва твоя Единороден Син.

Ти познаваш слабостта на женската природа и страданието на душата ми. Нямам друга надежда и друга закрила. Ти си моя наставница, застъпница и пазителка през целия ми живот.

Когато живеех в пустинята, ти ми помагаше. Сега, след като се върнах в света, чия друга помощ да търся, освен твоята? Застани до мене, Владичице. Бъди моя спътница, наставница и пътеводителка до края на живота ми, защото освен тебе нямам друга надежда.“

След тази сърдечна молитва Петка поверила себе си на Божията майка и се отправила към родното си място.

Последните години в Епиват

Когато се върнала в Епиват, Петка останала там немалко време. Продължила подвизите си, като прибавяла труд към труда и лишение към лишението. Постела, бдяла и живеела в постоянна вътрешна съсредоточеност.

След време разбрала, че наближава краят на земния ѝ път. Отдала се на молитва и със сълзи се обърнала към Бога:

„Човеколюбиви Владико, не изоставяй мене, Твоята бедна рабиня, която заради пресвятото Ти име остави всичко и Те последва.

Всещедри Господи, заповядай на мирния ангел тихо да приеме душата ми. Нека нечистите и лукави духове не възпрепятстват възхождането ми към Тебе. Дай ми дръзновение да застана пред Твоя страшен престол, защото си благословен во веки веков. Амин.“

Така предала душата си в Божиите ръце. Христолюбиви хора погребали тялото ѝ. Тъй като не била разкрила на никого коя е и откъде идва, самоличността ѝ останала неизвестна до смъртта ѝ.

Такива били подвизите и борбите на преподобната Параскева. След дългите трудове и страдания на земята тя получила небесна слава.

Намирането на мощите

Според житието Бог не оставил Своята рабиня в забрава и запазил тялото ѝ нетленно. Намирането му станало по необикновен начин.

Недалеч от мястото, където била погребана, живеел стълпник — подвижник, който се молел в усамотение върху стълб. По това време моряк починал от тежка болест и тялото му било изхвърлено наблизо.

От него се разнесла толкова силна миризма, че хората не можели да преминават по пътя. Самият стълпник също не издържал. Слязъл от стълба и поръчал на няколко души да изкопаят дълбока яма и да погребат мъртвеца.

Хората с готовност се заели с работата. Докато копаели по-дълбоко, открили в земята тяло, което не било засегнато от разложение. Изплашили се и се удивили, но не разбрали значението на находката. Поради неопитността си я сметнали за нещо не толкова важно и погребали разлагащия се труп наблизо.

Когато се прибрали, разказали на останалите какво са видели.

Един от работниците се казвал Георги. Той бил благочестив и христолюбив човек. Вечерта, както обикновено, се помолил искрено за целия си дом. На разсъмване заспал и видял насън царица, седнала на сияен престол, заобиколена от множество светли воини.

Уплашен от тяхната красота и сияние, Георги паднал на земята. Един от светлите ангели го хванал за ръката, изправил го и го попитал защо са пренебрегнали тялото на преподобната Параскева. Наредил му веднага да го извадят и да го положат в скъп ковчег, защото небесният Цар пожелал да я прослави и на земята.

Тогава и сияйната жена му казала:

„Побързайте да вземете мощите ми и ги положете на почетно място. Не мога повече да търпя тежката миризма на онзи труп. И аз съм човек, роден от майчина утроба. Родното ми място е Епиват — градът, в който сега живеете.“

Същата нощ благочестива жена на име Евтимия имала подобно видение.

На следващия ден Георги и Евтимия разказали подробно видяното. Хората веднага се отправили към гроба. С голямо усърдие извадили тялото на преподобната и му се удивлявали като на необикновено и безценно съкровище.

Със свещи, кадила и благоухания пренесли мощите и ги положили в църквата на светите апостоли.

Житието разказва, че там се извършвали много чудеса. Вестта за тях се разпространила както в самата страна, така и в околните земи. Болни и страдащи от бесовски мъчения идвали с вяра и получавали изцеление.

Цар Иван Асен пожелава да пренесе мощите

След време властта на гръцкото царство отслабнала. Словото описва превземането на Цариград от западните завоеватели, наричани в текста „римляни“ и „франки“, и ги сравнява с желязна палица.

Според разказа те разграбили свещените съдове, мощите на светиите, църковната утвар и царските богатства. Отнели красотата на града и изпратили заграбеното в Рим.

Благочестивите хора били обзети от скръб. В молитвите им звучал зов към Господа да се въздигне и да не забравя тяхната бедност и страдание.

По това време българският цар Иван Асен, син на стария цар Асен, открито и твърдо подкрепял благочестието. Той не се уплашил от заплахите на завоевателите и използвал благоприятния момент, за да се противопостави на властта им.

Житието представя владетеля като покорител на цялата Македонска област, Сер и Атон, наричан Света гора, както и на Солун с Тесалия, Тривалия и земите, обозначени в текста като Далмация, или Албанска държава, чак до Драч.

В тези области, продължава разказът, царят поставил митрополити и епископи. Като свидетелства за това авторът посочва царските хрисовули, пазени в Светогорската лавра и в Протата.

Словото приписва на Иван Асен и власт над земите до Цариград, а също представя самия град и управляващите го франки като подчинени на него.

Докато царят разширявал властта си, до него достигнала славата на преподобната Петка. Той се зарадвал и силно пожелал да получи ковчега с нетленните ѝ мощи. Копнежът му е сравнен с жаждата на елен за водни извори.

Нейните чудеса вече били известни на много места и според словото благотворната им светлина достигала всички краища на земята.

Когато намерил подходящ момент, царят изпратил пратеници при франките в Цариград. Не поискал сребро, злато, бисери или скъпоценни камъни, а мощите на преподобната.

В ума си бил готов да даде за тях дори половината от царството си. Имотите и богатствата нямали за него по-голяма стойност от желаната светиня.

Франките приели молбата му и разрешили да получи мощите. Според разказа изпратили и други дарове в знак на покорност, като уверявали царя, че биха дали за него дори живота си, ако това е възможно.

Иван Асен се изпълнил с толкова голяма радост, че сякаш се възнесъл на небето.

Пренасянето и посрещането в Търново

Царят изпратил с голяма тържественост Марко, митрополита на Велики Преслав, за да пренесе мощите на преподобната от Епиват в Търново.

Митрополитът пристигнал, отдал на светинята подобаващата почит и я поел тържествено. След това се отправил към родината си, като благодарял на Бога и на преподобната.

Когато шествието преминало през франкските владения и навлязло в българските земи, хората от околността излизали да го посрещнат. Със свещи, кадила и благоуханни масла съпровождали ковчега към царстващия град Търново.

Щом научил за приближаването на мощите, цар Иван Асен излязъл от града заедно с майка си, царица Елена, със съпругата си, царица Ана, и с всички свои велможи. В посрещането участвали и посоченият в житието патриарх кир Василий с цялото духовенство, както и безброй хора.

Всички вървели пеша и се отдалечили на четири поприща от града. Там посрещнали тържествено преподобната, поели благоговейно ковчега и с любов се поклонили пред мощите ѝ.

После ги внесли в Търново и ги положили в царската църква. По свидетелството на автора те се намирали там и по времето, когато било съставено словото, а хората, които пристъпвали с вяра и любов, получавали различни изцеления.

Похвала към преподобната Петка

Не зная какъв достоен дар да ти поднеса, преподобна майко. Всичко, което хората ценят на този свят, е недостатъчно пред твоята святост. Но според силите си ще изрека онова, което подобава на посрещането ти.

Ако тогава не съм бил сред посрещачите, сега ще кажа думите, които бих изрекъл. Като любяща майка приеми и този закъснял дар така, както би приела първия.

Какво да ти принеса, честна Параскево? Ти си над всички земни дарове. Макар да не съм присъствал при идването ти, сега те виждам като безценно съкровище и ти говоря от сърце като на жива:

Добре дошла, прекрасна Христова невесто, чиста гълъбице, озарена от Светия Дух! Добре дошла, похвало на девството, обитателко на пустинята, събеседнице на ангелите, градино на добродетелите и красив дом на чистотата!

Бог обикна твоята духовна красота и те прослави с чудеса на земята, а духът ти живее на небесата с ангелските сили.

Ангелите те възхваляват, а хората те прославят. Девиците те възлюбиха и последваха благоуханието на твоя живот. Ти си вярната невеста на истинския Жених, лилия сред тръни. Човешките поколения те облажават, защото последва Христос.

Ти си застъпница на изпадналите в беда и пристанище за онези, които житейските бури връхлитат. От твоя ковчег се изливат благотворни дарове, а бесовските сили отстъпват. В твоя храм болните намират изцеление, слепите проглеждат и прокажените се очистват.

Затова облажавам твоето тяло, Петко — свещен съсъд на благодатта. Облажавам и членовете му: езика ти, който не престана да слави Бога; очите ти, които не се предадоха на духовния сън, водещ към смърт; ръцете ти, които не се леняха в труда; нозете ти, които не отслабнаха във всенощните бдения.

Ти си съсъд, приел истинското миро — Светия Дух. Ти си усърдна застъпница за всички, които идват при твоите мощи. Затова славата ти се разпростря по цялата земя, а чудесата ти я озариха като мълния.

Царе те обличат с богати дарове, благоговейно целуват мощите ти и със сълзи молят за прошка на греховете си. За архиереите си духовна радост, а за свещениците — украшение. Затова тържествено те поемат на ръце и те внасят в светая светих.

В това виждам действие на Божия промисъл: и след смъртта твоето преподобно тяло е допуснато до свещеното място.

За българите ти си красота, застъпница и пазителка. С тебе се славят нашите царе. Чрез твоите молитви отблъскваме нападателите, градът ни укрепва и постига победа.

Колко пъти силни владетели и варвари са искали да разрушат Търново и да заличат всяка следа от града, в който почива твоето тяло! Но ти, като храбър воевода, със силата, дадена ти от Христос, си ги прогонвала посрамени.

Хората от околните земи ти принасят дарове и идват на поклонение. Царици стоят с благоговение около ковчега ти, защото и ти си царица — не земна, а избрана невеста на небесния Цар.

Ти си слава на жените, красота на девиците, пример за апостолски живот и утвърждение на пустинниците. Ти си застъпница на младите, пазителка на семейните и помощница на всеки според нуждата му. Получила си дар да вършиш чудеса и щедро да даваш потребното на всички.

Слово за небесната радост

След като според силите си разказахме за посрещането на твоето пречисто тяло, за благодеянията ти и за изобилните дарове, свързани с твоя ковчег, нека отправим слово и към духа ти, преминал в небесния живот.

Ти не се нуждаеш от нищо наше, но ние искаме да изпълним дълга си към тебе.

Какво да ти изпратим? Какви песни, какви възхвали и похвали? Ти надмина всичко това. Избави се от тлението и земната преходност. Остави ни тялото си, а самата ти се освободи от телесните окови.

Небесни хорове те посрещнаха, за да те водят, възхваляват и облажават.

Върви, майко, към небесните обители, към вечните шатри, към светлината на праведните, към неизказаната радост, нетленния мир и покоя на светиите!

Наслади се на Онзи, Когото възлюби. Радвай се сред пророците, апостолите и преподобните. Заедно с мъдрите девици влез в небесния брачен чертог и във вечното жилище.

Наслади се на славата, красотата, близостта, сиянието и радостта на своя Жених и Творец — благ, прекрасен и светъл, необхватен и невидим, неизказан и вечен, щедър и милостив, неизмерим, човеколюбив, незлобив и състрадателен.

Приеми благата, приготвени още от сътворението на света за онези, които живеят благочестиво.

Ти чу призива да слушаш, да виждаш и да насочиш сърцето си към онова, което око не е виждало, ухо не е чувало и човешка мисъл не е могла да обхване — благата, приготвени от Бога за обичащите Го. Остави зад себе си привързаността към земното, плътските помисли, бащиния дом и тленното тяло, създадено от пръст.

Нека и аз повторя образите от свещените слова: Царят пожела твоята красота и те въведе в Своите покои; ще тържествуваме и ще се радваме за тебе. Прекрасна си, възлюбена, и няма петно в тебе.

Не само с думи, а преди всичко с живота си ти свидетелстваше за любовта към Него. Делата ти звучаха по-ясно от тръба: пожелала си да седнеш под Неговата сянка, вкусила си сладостта на плода Му и си била пронизана от любовта Му. В Неговата прегръдка си намерила покой.

Затова и твоят Жених те призова да дойдеш с Него от Ливан, от висотата на вярата, за да се успокоиш, да се насладиш и да влезеш в истинския съботен покой.

Молитва за мир, за царя и за народа

Преподобна майко и прекрасна Параскево, погледни милостиво от небето и към нас.

Сега вече не съзерцаваш Христос, Когото толкова възлюби, като в огледало или само мислено. Ти общуваш с Него лице в лице.

Моли се за мир в света. Пази от зло и вражески замисли нашия благочестив цар, който ни подтикна да съставим това слово за тебе. Той възлага надеждата си на твоето застъпничество и затова пожела всички да узнаят за него.

Закриляй го със светите си молитви. Пази поверения му народ от противниците му. Изпроси дълголетие за царството му и мирни дни за самия него.

Със силата, която ти е дал Спасителят Христос, опази от зли замисли всички, събрали се в твоя честен храм.

А нас, духовните пастири на народа, предпази от вражеските съблазни. Застъпи се да опазим добре повереното ни стадо и да го поведем към небесните пасбища, към Божията градина, където звучи гласът на празнуващите.

Нека бъдем с тебе и се насладим на вечните блага чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос. На Него, заедно с безсмъртния Отец и Пресветия, благ и животворящ Дух, принадлежат слава и могъщество сега, винаги и во веки веков. Амин.

По житието и похвалното слово на св. Евтимий, патриарх Търновски.

Прочетете също