Митрополит Йоан и Александър Смочевски са включени в програмата на конференция за Критския събор във Франция

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан и д-р Александър Смочевски са включени в програмата на международна научна конференция във Франция, посветена на десетата годишнина от Критския събор. Това съобщава редакция „Христоносци“, като поставя въпроса как предвиденото им участие се съотнася с критичното становище на Светия Синод на Българската православна църква от 2016 г.

Според публикацията официалната програма е публикувана на сайта на Цариградската патриаршия. Форумът е организиран от патриаршията под ръководството на патриарх Вартоломей и е насрочен за 5–8 октомври 2026 г. във френския град Шантили. Неговото заглавие е „Светият и Велик събор на Православната църква (2016–2026): Оценка и перспективи“.

В програмата са предвидени и участия на римокатолически богослови, включително доминиканци и йезуити, както и на представители на Световния съвет на църквите. Сред обсъжданите теми са „социалният етос“ и „християнското единство“.

Предвиденото българско участие

Митрополит Йоан е посочен като докладчик в осмата сесия, посветена на „Мисията на Православната църква в съвременния свят“. Темата на доклада му е „Мисията на Православната църква: актуалност на посланието на събора от Крит и предизвикателства пред църковното свидетелство днес“.

В друга сесия е включен д-р Александър Смочевски, който трябва да разгледа приетия на Крит документ за автономията.

Редакция „Христоносци“ свързва тази информация с по-ранно свое твърдение, че БПЦ е изпратила представител на сесия на Международната комисия за православно-англикански диалог (ICAOTD) без решение на Светия Синод. В предоставения текст не са посочени допълнителни данни, които да удостоверяват липсата на такова решение.

Позицията на Светия Синод от 2016 г.

Българската православна църква не участва в събора на остров Крит през 2016 г. Редакция „Христоносци“ припомня синодалното „Становище относно състоялия се Събор на о. Крит“, което датираот15 ноември 2016 г., и посочва, че сред подписалите го е митрополит Йоан.

В публикацията са цитирани три основни положения от становището:

• „Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито Всеправославен.“
• Документите от Крит съдържат „съществени отклонения от православното църковно учение, от догматическото и каноничното предание на Църквата“.
• По отношение на документа за отношенията с останалия християнски свят е заявено: „Извън Православната църква няма други църкви, а единствено ереси и разколи.“

Според авторите предвиденото българско участие в конференцията поражда напрежение между тази позиция и обсъждането на „актуалността“ на посланието на събора.

Въпросите, поставени от редакцията

Редакция „Христоносци“ настоява за разяснение по три основни въпроса.

Първият е как участието на митрополит Йоан във форум, който определя Критския събор като „Свят и Велик“, се съчетава със становището, подписано и от него през 2016 г. Авторите изразяват опасение, че присъствието му може да бъде възприето като мълчаливо признаване на авторитета на събора.

Вторият въпрос е дали има изрично решение на Светия Синод от 2026 г., което разрешава участието на митрополит Йоан и д-р Смочевски. Ако такова решение съществува, редакцията пита защо не е оповестено и дали то предполага промяна в позицията на БПЦ. Предоставеният текст не установява дали подобно решение е взето.

Третият въпрос засяга допустимостта православни представители да обсъждат църковни и догматически теми в общи сесии с римокатолически духовници и представители на Световния съвет на църквите.

Критичната оценка на авторите

Редакция „Христоносци“ разглежда конференцията като опит за утвърждаване на решенията от Критския събор. Според нея чрез академични форуми и дипломатически контакти Цариградската патриаршия се стреми постепенно да преодолее съпротивата на поместните църкви, които не са приели събора.

Авторите оценяват присъствието на архиерей от неучаствала в събора църква като дипломатически успех за Цариградската патриаршия и риск за авторитета на Българската патриаршия. Това е редакционна интерпретация, а не установена цел на организаторите или доказателство за промяна в позицията на БПЦ.

Редно е Светият Синод да уточни дали становището му от 2016 г. остава в сила и как предвиденото участие в конференцията се съотнася с него. Самото включване на български имена в програмата не установява нито фактическото им участие, нито промяна в официалната позиция на Българската православна църква.

Но важно е да се знае дали БПЦ смята тези странни ходове за меандри на дипломацията си или това участие е факт на мълчаливо отстъпление от изповедничеството през 2016 година?!

Прочетете също