Авторитетно гръцко православно издание отрази българските протести срещу Вартоломей

Гръцкият вестник „Ортодоксос Типос“ (Ορθόδοξος Τύπος) е публикувал на първата си страница материал за възраженията на български духовници, монаси и миряни срещу посещението на Константинополския патриарх Вартоломей в България. Според редакция „Христоносци“ публикацията е излязла на 2 октомври 2026 г. под заглавие „Ἀνεπιθύμητος ὁ Πατρ. Βαρθολομαῖος εἰς Βουλγαρίαν“ — „Патриарх Вартоломей е нежелан в България“.

Материалът е разположен в централната горна част на първата страница. По информация на „Христоносци“ гръцкото издание не се е ограничило до преразказ на събитията, а е превело буквално и е започнало да публикува текста на отвореното писмо до Българския патриарх и Светия Синод на БПЦ.

На заглавната страница е поместено началото на обръщението: „ΠΡΟΣ ΤΗΝ Α.Θ. ΑΓΙΟΤΗΤΑ ΤΟΝ ΠΑΤΡΙΑΡΧΗ ΒΟΥΛΓΑΡΙΑΣ... Μὲ αἴσθημα εἰλικρινοῦς υἱϊκῆς φροντίδος...“ — „ДО НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ... С чувство на искрена синовна грижа...“.

Оценката на „Христоносци“ за гръцката публикация

„Христоносци“ представя „Ортодоксос Типос“ като историческо и авторитетно издание на традиционното гръцко православие с влияние сред духовенството, академичните богословски среди, светогорското монашество и консервативно настроените йерарси. Според редакцията вестникът от десетилетия защитава светоотеческото богословие и се противопоставя на икуменизма и на отстъпленията от православните догмати.

В този контекст „Христоносци“ тълкува публикуването на писмото на първа страница като израз на солидарност с неговите българскиавтории подписалите го лица.Редакцията откроява три основни послания:

• Богословска подкрепа. Според нейния прочит гръцкото издание споделя аргументите на българските духовници, монаси и миряни и ги приема за канонично обосновани.
• Съпротива отвъд националните граници. „Христоносци“ разглежда публикацията като знак, че възраженията срещу патриарх Вартоломей не са само български въпрос. Редакцията ги свързва с обвинения в догматични отклонения, религиозен синкретизъм и отговорност за църковното разделение в Украйна и смята, че те водят до изолация на Фенер.
• Пример за други православни общности. Според редакцията предоставеното място превръща българската позиция в пример за защита на вярата и Свещеното Предание.

„Христоносци“ определя като историческа рядкост гръцки богословски среди да представят българи като образец за православност, особено по въпросите на чистотата на вярата. Оценката за изключителността на този акт и за неговото всеправославно значение принадлежи на редакцията.

Подписите под писмото и твърдението за заседанието на Синода

По данни на „Христоносци“ отвореното писмо е подкрепено с подписите на над 2100 православни християни, сред които епископи, светогорски монаси, свещеници и миряни.

Редакцията твърди също, че главният секретар на Светия Синод не е запознал архиереите с писмото по време на последното им заседание. В предоставения материал не са посочени причините за това, нито е представена позиция на Синода или на неговия главен секретар по твърдението.

Според „Христоносци“ международното отразяване придава на писмото значение, надхвърлящо вътрешноцърковното прошение, и насочва вниманието към предстоящото решение на българските архиереи.

Отразяване и в турска медия

В текста се припомня и по-ранна публикация на „Христоносци“ за отразяването на темата от турската медия Haber7. Според редакцията тя е запознала своята многомилионна аудитория с публикуваното в „Христоносци“ „Отворено скръбно послание от духовенство, монашество и миряни на БПЦ–БП“.

Посланието изразява категорично несъгласие с посещението на патриарх Вартоломей в Рилската света обител. Неговите автори го обвиняват в проповядване на религиозен синкретизъм, икуменизъм и „източен папизъм“.

„Христоносци“ разглежда публикациите в гръцката и турската медия като международен отзвук на българското писмо, а материала в „Ортодоксос Типос“ — и като подкрепа за изложената в него позиция. Подробности за отразяването от Haber7 са посочени в предходната публикация на редакцията.

Прочетете също