София посрещна тленните останки на великия български цар Самуил

Повече от 1000 години след смъртта му останките на цар Самуил, един от последните големи владетели на Първото българско царство, се заврънаха "у дома". В резултат на продължилите шест десетилетия преговори символът на българската национална идентичност беше посрещнат на родна земя с ескорт от изтребители на ВВС, 21 артилерийски салюта и шествие до църквата "Света София", където беше положен в мраморен саркофаг, разположен в южната част на напречния ѝ кораб. Той е изработен във Велинград, с дължина около 2,30 метра и тежи около два тона и половина.

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи заупокойна молитва за цар Самуил на 3 октомври 2026 г. в столичната базилика "Света София“. След богослужението ковчегът с тленните останки на владетеля беше положен в мраморен саркофаг в храма.

В словото си патриархът подчерта, че повече от хилядолетие след смъртта си Самуил се завръща в България, за която е отдал живота си. Той определи останките му като "истинска светиня на държавната, църковната и народностната ни памет". По думите на Негово Светейшество, според преданието именно в този храм бъдещият владетел е бил кръстен и се е черкувал като млад.

След церемонията, пред представители на медиите, патриарх Даниил открои мъжеството, саможертвата, но и верността на Самуил към законната царска власт. Той припомни, че в период на тежки изпитания за държавата Самуил не се възползвал от отсъствието на престолонаследниците Борис II и Роман, за да присвои престола. По думите му, бъдещият цар служил две десетилетия като военачалник на Роман и поел царската власт едва след неговата смърт. Патриархът посочи това като свидетелство за богобоязливост и вярност, предаде БТА. Българският патриарх изтъкна и милосърдието на владетеля, като даде за пример пощадяването на Самуиловия племенник, а отношението към военнопленниците като примери за човеколюбие. Освен с чувствителност към чуждото страдание патриархът свърза смъртта на царя и със сила на духа, който не е могъл да понесе покъртителната гледка с ослепените хиляди войни от армията му. Патриархът изтъкна още, че животът на цар Самуил остава урок по самоотверженост и духовна устойчивост, въпреки военните поражения и последвалата загуба на държавната независимост.

На журналистически въпрос дали Църквата ни би канонизирала цар Самуил, патриархът посочи, че е необходимо внимателно проучване. В този смисъл, той разграничи патриотизма, борбеността и държавническите качества от основанията за признаване на святост. Те се свързват с чистотата на сърцето и любовта към Бога, а не само с историческите заслуги.

Пред представителите на властта, официалните лица и събралото се множество, предстоятелят на Църквата ни благодари на проф. Николаос Муцопулос, идентифицирал останките, на специалистите, които са се грижили за тях, и на българските и гръцките представители, съдействали за връщането им. Той определи събитието като принос към приятелството между двата народа и сестринските православни църкви.

По-рано същия ден останките бяха предадени на България на церемония в Музея на византийската култура в Солун и транспортирани до София с военнотранспортен самолет "Спартан".

Тленните останки на българския владетел бяха открити през 1969 г. в базиликата "Св. Ахилий" в Малкото Преспанско езеро. Според споразумението между София и Атина, благодарение на което стана възможно връщането им в България, страната ни следва да предаде на Гърция 48 църковни реликви. В интервю за БГНЕС доц. Венцислав Каравълчев, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, изтъква, че артефактите несъмнено са били повлияни от византийската културна среда, но това само по себе си не означава, че всеки предмет може да бъде определен като гръцки по национален произход. Въпросът в случая е може ли днешната териториална принадлежност на един манастир автоматично да определя националната принадлежност на всички предмети, които някога са се намирали в него.

Прочетете също