Костадин Кочев: Децата имат нужда да са по-близо до Бога

Костадин и Анелия Кочеви са музикално семейство, тясно свързано с православното християнско образование и църковната музика в България. Те са създателите на  Детско-юношеския църковен хор „Свети Серафим Софийски“. Анелия Кочева е диригент на хора. Костадин Кочев е организатор на състава. Хорът изпълнява единствено православни църковни песнопения. Децата редовно участват в неделни Литургии в различни храмове, православни фестивали, концерти, както и в църковни Тайнства като Свето Кръщение и Венчание. Обучението и участието на децата в хор „Свети Серафим Софийски“ са напълно безплатни. В празничния ден, посветен на Покров Богородичен, свети Роман Сладкопевец и преподобни Йоан Кукузел – Ангелогласния, нашият екип разговаря с Костадин Кочев.

СПЖ: - Днес, в празничния ден, в който празнуваме Покров Богородичен – това е историческо събитие, – честваме и свети Роман Сладкопевец, както и българина свети Йоан Кукузел - Ангелогласния. Имаме достатъчно причини да поговорим с Вас за детско-юношеския църковен хор "Свети Серафим Софийски". Разкажете ни кога беше създаден този хор?

Костадин Кочев: - Здравейте и честит празник! Детско-юношеският църковен хор „Свети Серафим Софийски“ беше създаден от съпругата ми Анелия Кочева през 2018 година. Тогава целта беше съвсем различна. Тя водеше вокална група към училището, в което преподаваше музика по това време. Започна да учи няколко песнопения с вокалната група, за да вземат участие във фестивала „Осанна във висините“, който се провежда всяка година около 11.05. в храм „Св. вмчца Параскева“. Тя ме попита за име на вокалната група и аз дадох името „Свети Серафим Софийски“.

СПЖ: - Защо избрахте да го наречете "Свети Серафим Софийски"? Спонтанно или по конкретна причина?

Костадин Кочев: - Според мен няма нищо случайно. Когато се създаваше хорът, бяха изминали точно две години от канонизацията на свети Серафим Софийски. Тропарът на светията, чиято музика е написана от ставрофорен свещеноиконом Кирил Попов, беше песнопението, което ми влияеше най-позитивно всеки път, когато го изпълняваме. (Само да вметна: по това време ние с Анелия пеехме в „Робев хор“, а тя пееше и в църковен хор „Спасение“.) Някак канонизацията на светеца, последвана от възможността вокалната група да вземе участие в православен фестивал, последвана и от пандемията, начерта ярката пътека, по която поехме.

СПЖ: - Толкова време се говори и Църквата се стреми към въвеждането на предмета "Религия-Православие" в българското училище. Как събирате Вашите хористи? Родителите ли ги довеждат, или децата идват по свой избор и желание?

Костадин Кочев: - Как събираме хористи? С участия. В Литургии, във фестивали, в концерти, в църковни лагери. Другите деца чуват и поискват сами да пеят с нас. Родителите… те са отделна тема, на която предлагам да обърнем внимание следващия път. А относно предмета „Религия-Православие“ силно се надявам отговорниците да подредят всичко както трябва и да не пропиляват единствения шанс, който предметът ще има. Трябва поне веднъж месечно уроците да бъдат посещавани от действащи свещеници, които да внасят „цвят“ в уроците и те да канят децата в неделя на Литургия, където на практика да им показват какво се случва и как. Ако предметът остане само като „суха“ теория, се страхувам, че ефектът няма да е положителен. А нужда има. Голяма! Децата имат нужда да са по-близо до Бога!

СПЖ: - Господ Иисус Христос казва в Евангелието да бъдем като деца... Но един православен хорист трябва много добре да знае последователността на цялата Света Литургия и да участва дейно в нея със своето пеене? А децата в хор "Свети Серафим" са много отдадени и заинтригувани от участието си в най-важната църковна служба? Как се постига това?

Костадин Кочев: - Ще започна малко по-отдалеч. По време на пандемията нашето семейство, заедно с още две други семейства (чиито деца бяха във вокалната група), се събираше на семейната ни вила, където децата играеха, пееха, ядяха и имаха възможност да не бъдат в изолация. Там те научиха няколко тропара и 2-3 песнопения от Светата Литургия. Още първия път, когато ги заведохме на Литургия, където да изпеят каквото са научили, децата бяха силно впечатлени. След службата ме попитаха: „Защо ние пеем толкова малко, а другите пеят много?“ Съответно аз ги питах дали искат да научим цялата Литургия и те всички бяха изключително въодушевени. Истината е, че всички деца имат нужда от Бог в живота си. Просто трябва да им го покажем такъв, какъвто е, а именно – ЛЮБОВ! Тогава и само тогава всички те ще искат да идват в храма и да знаят повече за нашата религия.

СПЖ: - Най-малките певци на колко години са? А най-големите? За какво говорите, когато не пеете, докато пътувате например?

Костадин Кочев: - В състава на хора има от 4-годишни до 42-годишни (на колкото съм аз). Но повечето хористи са от 13- до 18-годишни (вече). За какво говорим? За всичко. Ние сме като едно голямо семейство. Децата не се страхуват, нито се срамуват да споделят всичко, което ги вълнува, което ги притеснява, което ги плаши. А ние с Анелия винаги сме готови да помогнем. С каквото можем. Аз лично им помагам и с математиката. Често си гостуват с преспиване. Ще разкажа една история набързо. Около 8-9 деца бяха вкъщи (защото следващата сутрин пътувахме много рано) с преспиване. Около 01:00 чух, че още не спят, и станах да се карам. Обаче те пееха „Иже Херувими“ в кухнята. Не можах да се скарам.

СПЖ: - Патриарх Даниил беше казал, че този хор е сред най-любимите му църковни състави. Как общуват децата с Негово Светейшество? Какви въпроси задават?

Костадин Кочев: - Любовта между Светейшия наш Патриарх Даниил и нашия хор е взаимна. Децата са много щастливи всеки път, в който имат възможността да служат заедно с Патриарха. Същото се отнася и за Браницкия епископ Йоан. Всяка наша обща Литургия се превръща в изключителен празник! Което е показателно за добросърдечността и на двамата архиереи!

Прочетете също