Архимандрит Никанор критикува Синода на протест пред Президентството

Архимандрит Никанор Мишков е отправил критики към Светия синод, българския патриарх и църковното вероучение по време на протест пред Президентството на 28 септември 2026 г. Това се посочва в позиция, подписана от редакция „Христоносци“, която разглежда изказването му през призмата на монашеските обети, Свещените канони и светоотеческото предание.

Според предоставения текст митингът е организиран от гражданското сдружение БОЕЦ под наслов „Радев, Демерджиев, Йотова — вън!“. Авторите осъждат участието на духовника в политическата проява и призовават Светия синод да приложи спрямо него предвидените в каноните санкции.

Позицията обособява седем основни възражения. Посочените в нея квалификации за богохулство, разкол и канонични нарушения са оценки на авторите, а не представено решение на компетентен църковен орган.

Участието в митинга и монашеските обети

В текста е цитирано следното изявление на архимандрит Никанор:

„Тук съм сред вас тази вечер, едно много необичайно място за един монах... за да изразя съпричастността си към нашата обща кауза. А именно каузата на свободна и независима България в Европейския съюз и НАТО.“

Според „Христоносци“ обвързването на монашеското служение с политическа кауза противоречи на обетите, давани при пострижението. Авторите подчертават, че оттеглянето от света означава отказ от неговите страсти и посвещаване на молитва за спасението на хората, а не участие в партийно противопоставяне.

В подкрепа на тази оценка позицията се позовава на св. Йоан Лествичник и на думите на св. апостол Павел: „Нашето живелище е на небесата“ (Фил. 3:20). Приведено е и Правило 4 на Четвъртия вселенски събор в Халкидон относно подчинението на монасите на епископа, пребиваването им в пост и молитва и ненамесата им в църковни и светски дела.

Авторите приемат появата на архимандрита на митинга като публично нарушение на това правило.

Сравнението с иранския шиизъм

Второто възражение засяга думите:

„Злият стар съветски вълк е тук, скрит в овчата кожа на православието и патриотизма... Едно православие, което на практика, такова, каквото ни се проповядва от амвоните, е много по-близо до иранския шиизъм, отколкото до християнството и Евангелието.“

Редакция „Христоносци“ тълкува това сравнение като оскърбление към Българската православна църква, нейните духовници и вярващите. Авторите го определят като богохулство и настояват, че подобно изказване изисква църковна санкция.

Позицията се позовава на учението на св. Йоан Златоуст за Църквата като Тяло Христово и на думите на св. Киприян Картагенски за неразривната връзка между принадлежността към Църквата и отношението към Бога като Отец.

Отношението към патриарх Даниил

Особено внимание е отделено на начина, по който архимандрит Никанор говори за предстоятеля на БПЦ:

„...преди два месеца поставих ясно въпроса пред изпълняващия функцията патриарх на Българската православна църква...“

Според авторите употребата на „изпълняващия функцията“, вместо името и титлата на патриарх Даниил, е демонстративно оспорване на неговия авторитет и канонична власт. Те виждат в тази формулировка проява на разколническо отношение.

Като основание са посочени наставленията на св. Игнатий Богоносец за единството на вярващите с епископа и Апостолско правило 39, според което презвитерите и дяконите не трябва да извършват нищо без волята на епископа, на когото са поверени Господните люде.

Искането Синодът да осъди руската агресия

В цитираното изказване архимандритът поставя въпроса:

„Кога председателстваният от него Свети синод най-сетне ще осъди руската агресия в Украйна и ще призове своя събрат московския патриарх Кирил и неговия шеф Путин да прекратят военните действия...“

„Христоносци“ определя това настояване като опит за политически натиск върху Светия синод. Според редакцията Църквата трябва да се моли за мир, да скърби за невинните жертви и да призовава към покаяние, без да бъде превръщана в проводник на конкретна партийна линия.

Авторите се позовават и на св. Максим Изповедник, като подчертават разбирането за Църквата като общност, която обединява хората в Христос отвъд националните и политическите разделения.

Критиките към църковното дело

Архимандрит Никанор е цитиран и с твърдението:

„Вместо адекватен отговор... получих църковнонаказателно дело, заведено от некомпетентен в юридическия смисъл съд и пристрастни съдии.“

Това е неговата оценка за производството и за съдиите. В предоставения материал не са изложени подробности за обвиненията, компетентността на съда или развитието на делото.

Според „Христоносци“ публичното оспорване на църковното правораздаване пред участниците в политически митинг изнася вътрешноцърковен спор извън установения ред и създава предпоставки за външен натиск върху епархийския съд.

Авторите свързват възражението си с наставлението на св. апостол Павел в 1 Кор. 6:1–6 относно отнасянето на спорове между християни пред външни съдилища. Те подчертават, че църковното производство се основава на Свещените канони, а не на светския наказателнопроцесуален ред.

Думите за вероучението и децата

Друга част от позицията разглежда изказването:

„На какви добродетели в крайна сметка църквата се кани да учи децата ви... Като се канят да превърнат собствените ви деца в духовни еничари...“

Авторите припомнят и свое твърдение, че по-рано архимандрит Никанор е нарекъл вероучението „фалшиво“, без да посочват дата и контекст на тези думи.

Редакцията противопоставя изказването му на дългогодишните усилия на Светия синод за въвеждане на православно вероучение в училищата. Според нея определението „духовни еничари“ дискредитира православното образование и плаши родителите.

В тази връзка е приведен евангелският текст: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене“ (Мат. 19:14). Авторите оценяват думите на духовника като противопоставяне на духовното просвещение и като обслужване на дневен ред, който определят като либерален и антихристиянски.

Призивът срещу „московлъка“ в Църквата

Последното възражение е свързано с призива:

„...трябва да се изправим и да кажем НЕ на московлъка в нашата църква.“

„Христоносци“ вижда в него разделяне на православните християни според геополитическата им ориентация. Позицията свързва това с осъждането на етнофилетизма на събора в Константинопол през 1872 г. и се позовава на Кол. 3:11, където се подчертава преодоляването на етническите разделения в Христос.

В същия раздел авторите отправят обвинение за финансова непрозрачност и споменават наемането на адвокати, като твърдят, че архимандритът оправдава действията си с борбата срещу „московлъка“. За тези обвинения в предоставения текст не са представени конкретни обстоятелства или доказателства.

Призив за църковни санкции

В заключение редакция „Христоносци“ определя видеозаписа от изказването като свидетелство за недопустимо смесване на монашеското служение с политическа агитация.

Позовавайки се на Правило 4 на Халкидонския събор и на Апостолските правила, авторите призовават Светия синод да защити достойнството на Българската православна църква и да приложи спрямо архимандрит Никанор строгостта на каноните. В предоставения материал не е посочено решение на Синода по този призив.

Прочетете също